Да поговорим за провалите!

Ако сте в бизнеса с откриване и наемане на таланти, особено за позиции, които са от първостепенно значение за стартирането на нов продукт, екип или бизнес, свързан с много предизвикателства и неизвестни, със сигурност ще имате храна за размисъл, докато стигнете края на тази статия.  

Днес ще говорим за една уникална група от хора, чиито постижения са подценявани и не се обсъждат открито, поне в някои общества и култури; тези хора са се проваляли умопомрачаващо в даден етап от живота си, опитвайки се да пробият в нашата Вселена.

Неуспешните предприемачи, на които тепърва предстои да постигнат величие, за да се превърнат провалите им във вдъхновяващи истории във вестникарски интервюта и статии във Facebook и LinkedIn; всички джакмасовци и джоанроулинги, които все още драпат и не знаят какво им е отредила съдбата. Някои от тях може би никога няма да станат толкова успешни, но в днешния контекст това няма значение.

Днес говорим за провалите, колко важни са те и как ние, като общество, започваме да осъзнаваме тяхната стойност. Но какво общо имат провалите с важните решения за подбора на служители. Ами, много.

Чудя се колко ли главни изпълнителни директори и ЧР специалисти, търсещи талант за важна позиция, нямат търпение да прочетат резюме, което започва с думите „Не успях да..“, и да кажат „Уау! Това е впечатляващо. Нека го/я поканим на интервю“. Сега пък вие ще се зачудите колко ли кандидати за същия пост биха започнали автобиографията си по този начин. Почти николко. И това е показателно за обществото, в което живеем, и за табутата, които подхранваме. Твърде много се срамуваме да говорим за провалите, камо ли да ги възхваляваме. 

Количеството обучение, на което е изложен един предприемач – било то за разработването на продукти, пазарната динамика, очакванията на клиентите, набирането на средства, управлението на пари – само за 2-3 тежки години е невъобразимо. Такава е средната продължителност на неуспешния опит за изграждане на нов бизнес. Малцина се отказват твърде рано или драпат твърде дълго, затова нека се придържаме към мнозинството.  

Тези 2-3 години на опити, провали, корекции, достигания почти до ръба на пробива, липса на късмет (отново) и накрая изчерпване на кислорода са съпроводени от толкова ценен опит, който кара 10-годишното седене зад бюро и делегиране на задачи във фиксирана, организирана, йерархична корпоративна структура да изглеждат безсмислени.  

Не, не казвам, че хората, които никога не са били предприемачи, са невежи или носят по-малка стойност, но те едва научават бизнес аспектите, с които се сблъскват основателите на стартъпи: от цялостната картина на бизнеса, чак до критичните микроскопични детайли на продукта – неща, които лесно пропускаме, когато имаме фиксирана „роля“ и строго определени „отговорности“.  

Така че ако и вие сте ЧР специалист, който е свикнал да чете банални резюмета и дори очаква всички да са такива, помислете пак. Ако компанията ви помоли някой от „завеждащите технологичния отдел“ или „бизнес мениджър“ да интервюира бивш предприемач и той започне интервюто с думите „Разкажете ми нещо за себе си“, направете крачка назад и се запитайте дали този човек наистина е квалифициран да задава правилните въпроси на кандидатите?  

Лично аз смятам, че един главен изпълнителен директор винаги е подходящ да води интервю за работа с друг предприемач. Да, изпълнителните директори са много заети, но предполагам, че постът, за който търсят кандидат, и „идеалният“ екип, който искат да формират, са също толкова важни.  

Ако изпълнителният директор няма възможност, то той може да бъде заместен от човек, който е бил максимално близо до процеса на стартиране на компания или продукт от нищото, с нищожен бюджет, на този хаотичен, непредсказуем пазар. Ако той сам е претърпявал провал поне веднъж в живота си, значи определено е подходящ да интервюира кандидатите.  

Попитайте един предприемач какво е правил през последните 2-3 години и той няма да знае откъде да започне. Суровата действителност на сблъсъка с предизвикателства, на това, да ти затръшнат вратата в лицето, на клиента, който ви е обърнал гръб в последния момент, на неравнопоставената борба с големите „риби“ на пазара – всички те носят ценни опит и познания.

Вярвам, че един екип и една организация трябва да са съставени от изключително успешни хора, които в даден момент от живота си са направили нещо както трябва. Но същевременно трябва да има и такива, които знаят как не бива да постъпвате, за да не се озовете в задънена улица. Те са научили уроците си по трудния начин – това е стойността, която носят на масата.

За да създадем една високо иновативна култура, една екосистема, която цени риска и уважава провалите, ЧР общността има много неща, от които трябва да се отучи; да започне на чисто, да предизвиква установените норми, да се бори с ограничените представи за същността на риска и провала. Щом това се случи, всички ще разберат защо понякога най-добър в решаването на проблеми е не приказливецът, който ражда идея след идея и наскоро е постигнал главозамайващ успех, а онзи тих и наблюдателен член на екипа, който е срещал провала отблизо.

Викас Синг, предприемач и експерт по продуктови иновации, за LinkedIn.com