Провалът на Копенхаген компрометира големите планове за климата

Копенхаген – един от най-зелените градове в света, заради културата на колоездене и други инициативи, се провали в намерението си стане въглеродно неутрален до 2025 г. Този неуспех в глобалната надпревара за нетни нулеви емисии (баланс между емитирания и абсорбирания CO₂) може да бъде обезсърчаващ и за останалите, но и сигнал, че мерките за предотвратяване на изменението на климата изискват по-голямо внимание. Това пишат в статия за The Conversation Кирстин Лунд Кристиансен, докторант по политическа екология в Копенхагенски университет, и Инге-Мерете Хугаард, постдокторант по политическа екология в Университет Лунд.

Копенхаген се радва на международно признание от 2012-а, когато обяви плана си да се превърне в  първия въглеродно неутрален град в света до 2025 г. В този период датската столица си постави за цел да намали емисиите с 80% чрез използване на биомаса, вятър и слънчева енергия от своите системи за захранване и централно отопление, реновиране на сгради, за да станат енергийно ефективни , и подобряване на обществения транспорт.

Останалите емисии трябваше да бъдат очистени от CO₂ чрез инсталиране на технология за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в местния завод за производство на енергия от отпадъци, преди част от тях да отидат в атмосферата, а друга – изолирани за подземно съхранение. Но в началото на август 2022 г. полудържавната комунална компания Amager Resource Center (ARC), която управлява завода, обяви, че не отговаря на условията за национално финансиране за CCS. То би им позволило да уловят CO₂, генериран от изгарянето на градските отпадъци. Така Копенхаген на практика отстъпи от даденото обещание.

Градове, като Глазгоу и Хелзинки, и компании, включително IKEA и Apple, са поели подобни ангажименти за „нетна нула” до 2030, 2045 или 2050 г. Това създава впечатлението, че се подготвят достатъчно мерки за справяне с изменението на климата.

Различни доклади и проучвания показват, че тези обещания често спестяват важни подробности, като не включват доклади за напредъка или не уточняват емисиите, към които са насочени. Критици предупреждават, че идеята за „нетна нула” може да послужи само за „позеленяване” на репутации и за намаляване на спешността около декарбонизацията.

Копенхаген едва ли ще бъде последният, който ще се откаже от обещанието си за „нетна нула”. Примерът на града да разчита на незрели технологии и външно финансиране показва как подобни планове за климата могат да се разпаднат в бъдеще.

Вяра в технологиите

Опитът на датската столица очертава два проблема, които биха хвърлили сянка върху успеха и на други подобни стратегии. Първо, разчитането на незрели технологии.

Планът на Копенхаген за достигане на нетни нулеви емисии не винаги включва CCS. Когато градът обяви през 2012-а целта си за 2025 г., Датският парламент току-що беше отхвърлил молба от шведската енергийна компания Vattenfall за внедряване на CCS в нейната въглищна електроцентрала в Северен Ютланд. Депутатите искаха първо да видят опита с CCS в чужбина, преди да го разрешат в Дания.

Вместо това през 2012 г. планът на Копенхаген разчиташе на очакванията за намаляване на емисиите на завода за преобразуване на отпадъците в енергия чрез рециклиране на повече пластмаси и увеличаване на съотношението на органичните отпадъци, които се считат за въглеродно неутрално. Но когато третата и последна пътна карта за прехода на града бе представена през 2021 г., се оказа, че има недостиг от 430 000 тона CO₂.

Наред с други мерки, CCS – в съответствие с новата национална политика – трябваше да бъде инсталиран в завода, за да се преодолее празнината чрез намаляване на 390 000 т CO₂. Компанията, управляваща завода, предположи, че технологията може да улови до 500 000 тона .

Копенхаген не е единственият, който включва CCS в своята стратегия за климата. Осло и Стокхолм също очакват да достигнат нетна нула с него. Националната климатична стратегия на Дания очаква CCS да намали между 3,5 млн. и 8 млн. т CO₂ до 2030 г.

Въпреки вярата, вложена в нея, технологията за улавяне на въглерод има незадоволителни резултати. Ново проучване на мозъчния тръст на Института за енергийна икономика и финансов анализ установи, че проектите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) се представят по-слабо от заявените цели за намаляване на емисиите.

Специалните инвестиции в технология за съхранение на въглерод  се възстановяват бавно. В резултат на това CCS се използва до голяма степен за удължаване на срока на годност на изкопаемите горива, тъй като уловеният CO₂ може да бъде инжектиран в нефтени кладенци за извличане на допълнително масло. Тези и други проблеми са докладвани на общинските власти в Копенхаген като значителни рискове, които компрометират целта.

Липса на отчетност

Вторият проблем засяга въпроса за отчетността. Кой в крайна сметка е отговорен за неуспеха на Копенхаген да постигне целта си за „нетна нула”?

Когато комуналната компания ARC за първи път обяви плана за внедряване на CCS в завода си за производство на енергия от отпадъци през 2021 г., тя разчиташе на външно финансиране и подкрепяща политическа рамка, за да направи това.

Сега ръководителят на Градската комисия по технологии и околна среда критикува политиците за съзнателното поставяне на финансови критерии, които комуналното предприятие не може да изпълни, но които възпрепятстват пътя на града към климатична неутралност. И така, щафетата на отговорността е предадена.

Целите за емисии трябва да се основават на надеждни мерки, които са в правомощията на тези, които ги обещават. Трябва да има ясни начини за възлагане на отговорност, ако тези планове се провалят. Когато организациите дават щедри обещания, които в крайна сметка зависят от действията на другите, за да успеят, обществеността е права да поставя под съмнение тяхната валидност.

Кметът на Копенхаген предположи, че градът все още може да достигне климатична неутралност през 2026, 2027 или 2028 г. И все пак този случай показва колко лесно могат да се разпаднат плановете за „нетна нула”. Той разкрива опасностите от сегашния некоординиран подход, при който всяка организация е свободна да даде привличащо вниманието обещание, без да отчита напълно реалностите. Това, от което се нуждаем, е лицата, вземащи политически и корпоративни решения, да представят надеждни планове за необходимата дълбока декарбонизация на обществото.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка