Подайте искове в Гърция за щетите от блокадата, съветват юристи

Не в Брюксел, а в Гърция трябва да се жалват българските фирми, ако искат да бъдат обезщетени за загубите от блокадите по южната ни граница.

Директни искове от наши фирми за компенсации на щетите от гръцката блокада могат да се заведат само пред гръцки съдилища, заяви специално за Мениджър.NEWS адвокат Станислава Каракушева, специалист по европейско право. Потърсихме нейното мнение по повод думите на министъра на транспорта Александър Цветков в събота пред БНР, че е добре нашите фирми да си потърсят правата и покритие на загубите чрез директни съдебни искове. Така, според министър Цветанов има много по-голям шанс по-бързо да бъдат взети реални пари.

Загубите за българския бизнес от продължителната блоката по границата ни с южната съседка вече са към 13,5 млн. лв., уточни още той. Нашата държава вече е сезирала Европейската комисия (ЕК) за ситуацията. На 18 февруари се очаква комисията да излезе с решение относно по-нататъшните действия и евентуално завеждане на иск срещу южната ни съседка. В становището ЕК трябва да посочи точно вида и съдържанието на нарушението, както и мерките, които следва да бъдат предприети от Гърция за отстраняването му. Има и вариант България да се обърне директно към Европейския съд. Това обаче може да стане при липса на становище от ЕК и то след изтичането на задължителния тримесечен срок, в който комисията трябва да се произнесене излезе със становище в следващите три месеца. При директна жалба към Европейския съд от наша страна първоначално той има право да установи, че Гърция не е спазила договорите. Евентуално обезщетение може да бъде присъдено в рамките на ново производство, след приключване на първото и то в случай, че Гърция продължава да не изпълнява задълженията си. Но дори и тогава, глобата ще отиде в бюджета на ЕС, а не в българския, обясни адвокат Каракушева.

Завеждането на искове пред гръцките съдилища е значително по-бързо като процедура. В тях установяването на претърпените вреди ще подлежи на доказване по общия гражданскоправен ред, поясни юристът.