Китай започва да изпреварва САЩ в борбата за световно влияние

Китай излиза пред Съединените щати „в надпреварата за влияние“ на световната сцена, провеждайки последователна външна политика „без приливи и отливи“, която понякога е присъща на либералните демокрации. Това обяснява Райън Нилам, директор на Програмата за обществено мнение и външна политика в института Lowy в публикация на Financial Times.

Lowy Institute е австралийски мозъчен тръст с глобална перспектива на интереси. Фокусът на изследванията му е предимно насочен към Азия и Тихоокеанския регион, нои изследва политическите и икономически процеси в целия свят.

В конкуренцията между Съединените щати и Китай при прокарването на интереси, силата на влияние „често се оценява през призмата на икономическите или военни ресурси“, както и чрез такъв показател за световен обхват като дипломацията. Именно в това отношение Пекин е лидер от много години, отбелязва представителят на реномирания австралийски мозъчен тръст.

Китай изпреварва Съединените щати през 2019 г. като притежаващ най-широката дипломатическа мрежа в света, според Global Diplomacy Index на Lowy Institute. До края на 2023 г., когато президентът на САЩ Джо Байдън се опита да възстанови американското лидерство, разликата отново намаля до три дипломатически мисии. Китай имаше 274 дипломатически мисии, а Съединените щати имаха 271.

„Колкото и слабо да е това предимство обаче, превъзходството на дипломатическата мрежа на Пекин отразява широчината на неговите амбиции на международната сцена“, се казва в публикацията. Според Нилам ключовото дипломатическо предимство на САЩ е тяхната мека сила - способността да привлича другите към своите идеи и ценности, включително "международен ред, основан на либерални правила". И въпреки че този ред все още доминира на Запад, той „не е централната управляваща сила в повечето развиващи се страни“. Много от тях възприемат по-прагматичен подход към балансирането на интересите си и се стремят да избегнат открит избор между суперсили.

Китай има по-голямо дипломатическо присъствие от Съединените щати в Африка (60 срещу 56 дипломатически мисии), Североизточна и Югоизточна Азия (44 срещу 27), Тихоокеанските острови (9 срещу 8) и Централна Азия (7 срещу 6). Вашингтон поддържа лидерство в Европа (78 срещу 73), Северна и Централна Америка (40 срещу 24) и Южна Азия (12 срещу 10). Паритетът остава в Близкия изток (17) и Южна Америка (15).

Авторът обръща внимание на предимството на КНР в Азия, Африка и Тихия океан, като държави в региона се превръщат в „нови центрове на конкуренция между силите поради стратегическото си местоположение, ресурси и нарастващ дял в световната икономика“.