Изглежда, живеем в „златната ера на медицината“, както написа The New York Times в своя публикация от 2023 г. Фармацевтичната индустрия навлиза в епоха на трансформация, задвижвана от технологичните иновации, персонализираната медицина и разработката на революционни лекарства. През следващите години можем да очакваме сериозни постижения в области като ваксините срещу рак, нови антибиотици и антивирусни препарати, и други терапии, които ще спасят много човешки животи. Ще станем свидетели не просто на постепенен напредък, а на цялостно преосмисляне на това, което може да бъде постигнато от съвременната медицина.

Прецизна медицина

Една от най-перспективните области е разработката на персонализирани терапевтични ваксини срещу рак. Водещи в тази насока са антираковите имунотерапии на базата на mRNA (иРНК – информационна РНК), като mRNA-4157 на Moderna и BNT122 на BioNTech. Надграждайки върху успеха на mRNA технологията по време на пандемията Ковид-19, Moderna и Merck сега прилагат тази платформа в онкологията. Техният кандидат за ваксина, mRNA-4157 (V940), използва туморната ДНК на пациента, за да създаде персонализирано лечение. Тези терапии използват специфични за тумора протеини (неоантигени), за да обучат имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки. Клиничните изпитания показват обещаващи резултати; например mRNA-4157 в комбинация с антираковото лекарство пембролизумаб намалява риска от рецидив на меланома близо наполовина (с 44%) в сравнение с монотерапия с пембролизумаб. Потенциалът на експерименталната ваксина се простира отвъд лечението на меланома, като в момента се провеждат изпитания на неговата ефективност при рак на белия дроб, пикочния мехур и бъбреците. В същото време кандидат-ваксината BNT122 на BioNTech и Genentech използва иРНК и подобна на mRNA-4157 методология, за да атакува рака на дебелото черво и панкреаса. Тези терапии може да предизвикат революция в онкологията, като предложат прецизно насочено лечение на някои от най-смъртоносните видове рак.

Един нов подход, който може да предефинира лечението на рака, е т.нар. радиофармацевтична тераностика. Тази набираща популярност комбинирана терапия съчетава образна диагностика и терапия за прецизно таргетиране към раковите заболявания на молекулярно ниво. От своя страна генните терапии предефинират прецизната медицина, като „поправят“ генетичните нарушения в тяхната основа.

През 2023 г. регулаторно одобрение получи първата терапия, базирана на технологията за генно редактиране CRISPR–Cas9. Casgevy може да излекува „от раз“ болни от сърповидно-клетъчна анемия и трансфузионно-зависима бета-таласемия.

Споменатите примери са само малка част от цялостната революция на персонализираната (прецизна) медицина. Според публикация на консултантската компания ZS тази „гореща“ област на медицината е фокус на фармацевтичните иновации. В момента в процес на разработка са над 3500 експериментални лекарства и тенденцията ще продължи да се развива през следващите години.

Към универсални ваксини срещу рак

Създаването на универсална терапевтична ваксина срещу рак е нещо като „Светия Граал“ на онкологията. Това е възможно, но изключително трудно предизвикателство. Като минимум, защото ракът не е една болест, а стотици различни заболявания. Според Cancer Research UK има над 200 вида рак, затова и откриването на универсален подход в антираковата имунотерапия е изключително сложно начинание. Трудностите не спират изследователите да търсят по-широкообхватни решения срещу този коварен враг на човечеството. Пример за това е експерименталната ДНК ваксина Elenagen на CureLab Oncology, която създава имунна реакция срещу антигена p62, характерен за много видове рак. Тестовата имунотерапия демонстрира обещаващи резултати по време на клиничните изпитания. Същото важи и за иРНК ваксината mRNA-4359 на Moderna, която атакува два отделни туморни протеина. Клиничните изпитания тестват ефективността на mRNA-4359 срещу седем различни вида рак, включително меланом и рак на гърдата. Крайната цел на тези усилия е да бъдат разработени противоракови ваксини, които предотвратяват или лекуват широк спектър от злокачествени заболявания, като атакуват общи туморни антигени или механизми. Налице са много предизвикателства, сред които е преодоляването на имунната защита на туморите. В същото време постигнатият досега напредък предполага, че подобни ваксини може да станат реалност през следващото десетилетие.

Нови антибиотици

За съжаление, кризата с резистентните на антибиотици смъртоносни патогени продължава да се развива. Според проучване, публикувано в медицинското издание Lancet през 2019 г., 1,27 млн. смъртни случая в световен мащаб са били пряк резултат от резистентни към лекарства бактериални инфекции. Ако не се предприеме нищо за спирането им, експертите прогнозират, че до 2050 г. от такива инфекции може да умират по 10 млн. души годишно. Накратко – мултирезистентните бактерии създават спешна нужда от разработката на нови антибиотици. Roche разработва нов клас антибиотици, предназначени за борба с резистентен към карбапенеми (клас антибиотици) Acinetobacter baumannii – опасен микроорганизъм, отговорен за тежки болнични инфекции. Тяхната обещаваща молекула, зосурабалпин, показва ефикасност при унищожаването на резистентни бактерии както в лабораторни условия, така и в животински модели. Експерименталното лекарство използва различни механизми в сравнение със съществуващите антибиотици. То нарушава строежа на бактериалната мембрана и дава надежда за борба с щамове, развили устойчивост срещу всички налични лечения.

Антивирусни препарати

Успоредно с напредъка на антибиотиците се появяват и нови антивирусни терапии, които да отговорят на заплахата от бързо мутиращите вируси и бъдещи пандемии. Един от най-значимите скорошни пробиви в тази област е ленакапавир – първият в класа си капсиден инхибитор, разработен от Gilead Sciences. Одобрен от американската регулаторна агенция FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата) в края на 2024 г., той пренаписва правилата на играта в лечението и превенцията на HIV. Прилаган под формата на подкожна инжекция веднъж на шест месеца, ленакапавир предлага трайно решение за пациенти с мултирезистентен HIV. Ленакапавир атакува капсидния протеин, който е ключов компонент от жизнения цикъл на вируса. Така медикаментът прекъсва множество критично важни етапи от репликацията на HIV. Клиничните изпитания демонстрират забележителната му ефикасност, като 99,9% от участниците са избегнали нови инфекции по време на проучването, включително при високорисковите групи. Това нововъведение не само дава надежда на хората с ограничени възможности за лечение, но е и сериозна стъпка към постигането на целта на ООН за премахване на СПИН като заплаха за общественото здраве до 2030 г.

Освен всичко друго пандемията от Ковид-19 извади на бял свят необходимостта от широкоспектърни антивирусни средства, способни да въздействат върху множество патогени. В случай на пандемия подобни средства биха могли да осигурят безценно време до разработването на ваксина.

Prolectin-M на Bioxytran представлява нов подход, като е насочен към т.нар. галектини. Това са протеини с важна роля при проникването на вирусите в човешките клетки. Този метод би могъл да предложи защита срещу различни вирусни заболявания, без да разчита на имунната система. Друга перспективна насока са експериментални медикаменти, които атакуват т.нар. вирусни метилтрансферази – ключови ензими за РНК вируси като ебола и денга. Разработваните от изследователи от Университета „Рокфелер“ инхибитори на метилтрансферази селективно обезвреждат вирусите. Това развитие проправя пътя към създаването на антивирусни препарати от следващо поколение, които биха могли значително да смекчат ефекта на бъдещи пандемии върху световното здравеопазване.

Трансформиращи лекарства

В допълнение на споменатите дотук пробиви до 2030 г. можем да очакваме няколко лекарствени „хита“ с потенциал да променят здравеопазването. Те ще надградят постижения като лекарството за болестта на Алцхаймер леканемаб, разработено от Eisai и Biogen. Леканемаб представлява сериозен напредък и реално забавя когнитивния упадък на болните, като атакува амилоидните плаки в мозъка. Това е особено важно за растящата глобална пандемия от болестта на Алцхаймер и при досегашната липса на ефективна терапия срещу това заболяване.

След „семаглутидната революция“ в близките години можем да очакваме нова вълна още по-ефективни средства в борбата със затлъстяването и диабет тип 2. В близкото бъдеще очакваме да бъде одобрен медикаментът от ново поколение CagriSema на Novo Nordisk. Той е комбинация от кагрилинтид и семаглутид и по време на клиничните изпитвания демонстрира отлични резултати, като намали теглото на пациентите с 20,4%. Ако всичко се развива според очакванията, лекарството ще бъде предложено за регулаторно одобрение през първата половина на 2026 г. CagriSema има потенциал да промени живота на милиони хора и да се превърне в милиарден бизнес за Novo Nordisk.

Ролята на технологиите за ускоряване на иновациите

Голяма част от този напредък се дължи на интегрирането на модерни технологии в процесите по откриване и разработване на лекарства. Изкуственият интелект се превърна в ключов инструмент на съвременните фармацевтични изследвания, позволявайки по-бързо идентифициране на кандидати за лекарства и оптимизиране на дизайна на клиничните изпитвания. Красноречив пример за това е разработената от генеративен изкуствен интелект молекула EXS4318 на BMS и Exscientia. Според ZS времето за нейната разработка е съкратено със 70%, като иновативното лекарство влиза в първа фаза на клинични изпитания за 11 месеца – в сравнение с четиригодишния индустриален стандарт. Според Statista разходите за изкуствен интелект в здравеопазването ще достигнат 188 млрд. долара до 2030 г., което представлява 37% годишен ръст от 2022 г.

Междувременно иРНК технологията продължава да разширява приложенията си отвъд ваксините в области като автоимунни заболявания и редки генетични заболявания. На хоризонта излизат и нови обещаващи терапевтични методи като онколитични вируси, олигонуклотидни терапии, мултиспецифични антитела и т.н.

Предизвикателства

Въпреки напредъка пред светлото бъдеще на медицината в близкото бъдеще стоят редица предизвикателства. Разработването на нови антибиотици е възпрепятствано от тяхната ограничена рентабилност в сравнение с лечението на хронични заболявания или с медикаментите за отслабване. В същото време персонализираните терапии – като например ваксините срещу рак – изискват адаптирани регулаторни рамки, които могат да отговорят на тяхната сложност и специфичност. Ключово предизвикателство остава и осигуряването на справедлив достъп до авангардните иновации. Към това трябва да добавим пренатоварените системи на здравеопазване в редица страни, както и задълбочаващият се недостиг на медици в световен мащаб.

С поглед към 2030 г.

След всичко това можем да очакваме, че към края на десетилетието здравният пейзаж ще бъде значително променен от тези научни пробиви. Персонализираните ваксини срещу рак имат потенциала да превърнат някогашните безнадеждни диагнози в състояния, които могат да бъдат овладени. Новите антибиотици могат да противодействат на кризата с резистентни патогени. В същото време широкоспектърните антивирусни препарати могат да предпазят човечеството при бъдещи пандемии; а хитовите лекарства, насочени към болестта на Алцхаймер, затлъстяването и редките генетични заболявания, ще подобрят или спасят живота на милиони хора по света. Следващото поколение фармацевтика не е просто създаване на нови лекарства, а предефиниране на възможното в медицината.