Само за няколко години личните финанси станаха почти напълно цифрови. Можем да благодарим за този „феномен“ на пандемията, причинена от коронавируса, която значително ускори дигиталната трансформация в управлението на паричните потоци. Това обаче не беше само трансформация, а същинска революция.

Вече можем да правим всичко от телефона си – да си откриваме депозит, нова фирмена сметка, да банкираме, да кандидатстваме за кредит, да се разплащаме през дигитален портфейл, без да ни е нужна физическа дебитна или кредитна карта.

Темата с дигиталното евро е естественото продължение на този процес – след като портфейлът е дигитален, защо да няма и „централнобанкови“ пари, предлагани в цифрова форма на гражданите и предприятията за извършване на плащания на дребно. Такива, които подобно на кеша се приемат и обменят навсякъде едно към едно с физическия си еквивалент.

В момента има различни алтернативи (криптовалути), но те не са подкрепени от централните банки. Сега дойде ред и на това – централната банка да емитира своя собствена цифрова валута. Преди да бъде финализиран процесът обаче, трябва да се отговори на няколко въпроса: как ще работят тези валути, за какво ще се използват, как ще бъде защитена неприкосновеността на хората, които ги ползват, и как ще бъде гарантирани паричната политика и финансовата стабилност.

Към момента според информация на Ройтерс общо 130 държави, които формират 98% от глобалната икономика, проучват въвеждането на дигитални версии на своите национални валути. Почти половината от тези страни са достигнали до напреднал етап при подготовката за стартиране на дигитална валута или вече са започнали нейното въвеждане, показват резултатите от ново проучване.

Европейската комисия вече е на финалната права по процеса по регулирането на цифрова валута на централната банка (дигитално евро) в отговор на нарастващото търсене на сигурни и надеждни електронни плащания. Идеята е потребителите в страните от еврозоната да могат да плащат с цифрово евро по различни начини, например чрез смартфоните или смарт часовниците си. Окончателното решение за въвеждането на пилотната програма трябва да бъде взето през октомври, като от ЕК подчертават, че дигиталното евро няма да замени парите в обращение.

Какво планира ЕК

В края на юни Европейската комисия представи своето виждане как би следвало да бъде въведено дигитално евро. От Брюксел предвиждат новата правна рамка да включва дигитален вариант на валутата, но която обаче ще бъде само допълнение към традиционното хартиено евро и няма да замени физическите банкноти и монети. Просто ще позволява на потребителите и компаниите да плащат дигитално. Идеята е цифровото евро да работи чрез дигитален портфейл и да е достъпно навсякъде в еврозоната, а плащанията ще могат да се извършват както онлайн, така и офлайн.

Според ЕК няма да има проблем със защитата на личните данни, т.е. няма да се изискват повече данни, отколкото при кешови разплащания. Това обаче е нож с две остриета в контекста на прането на пари, финансиране на тероризъм и укриване на данъци.

Марийд Макгинес, еврокомисар за финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, коментира пред журналисти в Брюксел, че цифровото евро не е 

проект тип Big Brother.

„Защитата на данните ще бъде вградена в цифровото евро. Когато сте в магазин и плащате, ще предоставяте същата информация на вашата банка, както когато използвате дебитната или кредитната си карта. Ако плащанията са офлайн, например за плащания от човек към човек, няма да дадете повече информация, отколкото когато теглите пари от банкомат“, обясни Макгинес и подчерта дебело, че ЕЦБ не се вълнува от това как гражданите на ЕС храчат парите си. „Идеята е да имате цифрова алтернатива на хартиената банкнота. Много е важно как ще се води дискусията оттук нататък, защото хората имат право да задават своите въпроси и да бъдат притеснени, но от нас зависи да ги уверим в ползите и да ги успокоим“, допълни еврокомисарят.

В предложението на ЕК е предвидено и лесно откриване на сметки в пощенски служби или други обществени структури, а повечето търговци ще трябва да приемат дигиталното евро като разплащателно средство наравно с традиционните варианти, които се използват и в момента. Малките търговци ще бъдат пощадени от новата регулация, защото за тях въвеждането на цифрова алтернатива за разплащания би струвала твърде скъпо.

Проучвателната фаза на проекта за цифрово евро ще приключи през октомври 2023 г. Тогава Управителният съвет на ЕЦБ ще реши дали да премине към фазата на реализация на цифровото евро. Това ще може да се случи едва след като Съветът и Парламентът приемат благоприятстващата го законодателна рамка. В рамките на юли Европейският парламент не е включил в дневния си ред тази тема. Евродепутатите не са особено разговорливи по казуса и по-скоро изчакват дигиталното евро да влезе в официалния дневен ред на институцията и едва след това биха коментирали.

Предизвикателства

Според доклад на ЕК е изключително важно да бъдат избегнати потенциални нежелани последици от емитирането на дигитално евро. Така ще се ограничи евентуално неблагоприятно въздействие върху паричната политика, финансовата стабилност и предоставянето на услуги от банковия сектор, както и възможните рискове. В същото време трябва да се избегне прекомерното използване на цифровото евро като форма на инвестиране и свързания риск от внезапно прехвърляне на големи суми от банкови депозити към него. Цифровото евро би трябвало да бъде ефективен начин за постигане на целите на Евросистемата в сравнение с алтернативите. Трябва да бъдат определени условия за използването му извън еврозоната, което няма да е лесно. Услугите, предоставяни в цифрово евро, ще трябва да бъдат изключително устойчиви на киберзаплахи.

Декапитализация на банковата система и кражба на лични данни

Отливът на депозити е само един от проблемните моменти, които се разглеждат при евентуалното въвеждане на дигиталното евро в банковата система. Според проучване, цитирано от Bloomberg, дори малки суми като 2000 евро на домакинство могат да отнемат от по-малките банки над 10% от депозитите им. И именно това е една от причините българските банкери да избягват изобщо темата, особено когато към всичко посочено вече добавим и че въвеждането на дигитална валута означава на практика форма на пълен контрол от страна на ЕЦБ спрямо банките.

Общественото недоволство, подхранвано от различни конспиративни теории и тоталното нежелание на потребителите банките да имат достъп до повече данни за техните лични плащания, също е проблем.

Ако България приеме еврото за своя валута от 1 януари 2025 г., всички плащания ще се извършват с единната валута. Плащането с дигитално евро пък ще се осъществява с приложение на български, което потребителят ще може да свали на мобилния телефон.

„ЕЦБ е отговорна за това еврото да остане монетарната котва на еврозоната и че алтернативните форми на частни пари не застрашават използваемостта на единната валута. Но основното предизвикателство за вземащите решения ще бъде да докажат, че дигиталното евро е най-добрият начин за осигуряване на тази парична котва, като същевременно демонстрира своята добавена стойност за гражданите и бизнеса във вече успешна европейска среда за плащания“, коментира в свой доклад Александра Маниати, старши директор по иновации и киберсигурност в Европейската банкова федерация.

Не е ясно дали еврозоната се нуждае от дигитална валута, но цифровото евро е преди всичко политически проект, който трябва да бъде вкоренен в реалностите на европейския пазар на разплащания и да предоставя разбираеми, осезаеми ползи за гражданите и бизнеса. Топката е в ръцете на ЕЦБ, която ще реши дали и кога ще бъде пуснато цифрово евро, като е важно да се знае, че няма крайна дата за това.

Има и въпроси без отговор:

• Дали дигиталното евро е най-ефективният път към конкурентен европейски пазар на плащанията на дребно?
• Как да се гарантира, че банковото финансиране не е застрашено, тъй като потребителските депозити се вливат в цифрови портфейли в евро, което затруднява банките да отпускат заеми на фирми и физически лица?
• Какви предпазни мерки ще бъдат въведени и какви ще са механизмите за действие по време на кризи?
• И как дигиталното евро би изпълнило различните политически цели, поставени от ЕЦБ, вариращи от стратегическа автономия на валутата до алтернатива на платежните решения?