Точно 18 години след присъединяването си към Европейския съюз и девет месеца след отпадането на граничния контрол на летищата и морските гари България стана пълноправен член на Шенгенското пространство. Страната ни очаква ползи в размер на 1,63 млрд. лв. годишно от присъединяването според изчисления на учените от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Как започва всичко?

След Втората световна война и създаването на Европейската икономическа общност започват дискусии за това как може да бъде възстановено свободното пътуване между държавите в Европа. Първите стъпки правят Франция и Германия на 17 юни 1984 г., когато определят необходимите условия за целта. На 14 юни 1985 г. в село Шенген в южната част на Люксембург е подписано споразумение за премахване на граничния контрол между Франция, Германия и страните от Бенелюкс – Белгия, Люксембург и Нидерландия.

Пет години по-късно, на 19 юни 1990 г., е подписана Конвенцията, която поставя конкретните разпоредби за прилагането на Шенгенското споразумение. Тя обхваща въпроси като премахването на граничния контрол, създаването на обща шенгенска виза и Шенгенска информационна система, която да позволи на имиграционните служители и правоприлагащите органи на целия континент да си сътрудничат. Малко след това Италия, Португалия, Испания и Гърция се присъединяват към споразумението. Шенгенската зона започва да функционира на 27 март 1995 г.

През май 1999 г. Договорът от Амстердам включва Шенгенското споразумение в правната рамка на Европейския съюз, така че правилата му да не действат отделно от тези на блока.

Свободното преминаване от която и да е точка на границата

Според правилата в Шенгенската зона се отменя контролът както на съществуващите до момента гранично контролно-пропускателни пунктове, така и изцяло по вътрешните границите на страните членки – те трябва да извършват хармонизиран контрол на своите външни граници въз основа на ясно определени критерии. За да компенсира риск от дефицит на сигурността, Шенгенското пространство предвижда засилено сътрудничество между полицейските сили, митническите власти и органите за контрол на външните граници на всички държави членки.

Шенгенското пространство обхваща над 4 млн. кв. км с население от почти 420 млн. души. Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република, Швеция и Швейцария са 29-те шенгенски държави.

Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария са част от Шенген, но не са страни – членки на ЕС. Контролът по вътрешните граници с Кипър, част от ЕС, все още не е отменен.

Бежанската вълна от 2015 г. води до „фундаментални промени“

През 2015 г. са регистрирани 1,83 млн. незаконни преминавания на външните граници на ЕС, което поставя властите в блока под огромен натиск. През септември 2015 г. тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер призовава за „фундаментални промени“.

Правната рамка на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Frontex) претърпява значителни промени. Frontex се преименува на Европейска агенция за гранична и брегова охрана и правомощията ѝ се разширяват – тя вече може да извършва координирани действия с всички национални органи за граничен контрол в държавите членки (преди всяка страна членка се грижи само за собствените си граници) и може да осъществява сътрудничество с трети страни (преди това е възможно само между съседни държави). За да се предотврати повторение на миграционните събития, агенцията трябва да извършва непрекъснати „оценки на уязвимостта“ на контрола по външните граници и да набелязва мерки, които ЕС да предприеме за справяне с проблемните зони.

Последвали реформи предвиждат тройно увеличаване на бюджета на Frontex до годишна сума от 1,3 млрд. евро (2021–2027 г.) и нарастване на нейния постоянен корпус до 10 000 оперативни служители до 2027 г. Към 2023 г. Агенцията разполага с бюджет от 845,4 млн. евро и 2100 служители.

Страните от Шенген могат да възстановяват граничния контрол като „крайна мярка“

Според правилата на Шенген държавите членки могат да възстановяват граничния контрол, ако са налице сериозни заплахи, но това трябва да се случва единствено като „крайна мярка“.

През периода 2015–2017 г. много страни връщат контрола по границите си на фона на бежанската вълна и произтичащите от нея тревоги. През 2020–2022 г. коронавирусната пандемия става причина за проверки на множество граници.

Сред страните с възстановен граничен контрол днес са Германия (от 16 септември 2024 г. – за шест месеца), Франция (от 1 ноември до края на април 2025 г.) и Нидерландия. Основните причини, които посочват за решението си, са свързани със заплахи за сигурността, борба срещу трафика на хора и незаконната имиграция.

Съществуват няколко сходни с Шенген споразумения

Други споразумения за отворени граници включват Общата зона за пътуване (Common Travel Area), която обхващаща територията на Британските острови – Великобритания, Ирландия, Ман, и на Нормандските острови; споразумението за граничен контрол в Централна Америка (Central America – 4 Border Control Agreement, подписано между Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа); споразумение между Австралия и Нова Зеландия (Trans-Tasman Travel Arrangement) и др. Условията на споразуменията, разбира се, се различават, но в основата си те включват свободно придвижване на гражданите на страните в договора и контрол при влизане в останалите държави, извършван от първата страна на влизане.