Business Signature БРОЙ /// Мениджър 08/24

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновяеми ресурси. Това, разбира се, е изключително вреден мит. 

НАРАСТВАЩА НУЖДА ОТ МАТЕРИАЛИ

Напредъкът на технологиите и икономическото развитие винаги са водели до нужда от повече и по-разнообразни материали. Сегашното светкавично развитие на зелената икономика и на технологиите, които я захранват, не прави изключение – даже напротив, нуждите и съответно добивът на определени ресурси се удвояват вече не в рамките на няколко десетилетия, а за по-малко от петилетка. Според проучване на консултантската компания Rystad Energy от началото на август 2024 г. общото търсене на материали и ресурси в света се очаква да се покачи с около 30% от 9 млрд. тона през 2022 г. до повече от 12 млрд. тона през 2050 г. Очаква се продължаващото икономическо разрастване и увеличаването на населението да бъдат основните двигатели на този процес. Въпреки че съставляват само малък дял от общото тегло на материалите, възобновяемата енергия и батериите ще се увеличат най-много в относително търсене към 2050 г., подтикнати от енергийния преход. Секторът на батериите очаква комбиниран годишен темп на растеж от 13%, докато секторът на възобновяемата енергия се очаква да нараства 5% годишно към 2050 г. Ресурсите за батерии като литий и кобалт и металите, които обикновено се използват като електрически проводници – сребро, мед и алуминий, се очаква да изискват най-голям ръст на доставките.

РОЛЯТА НА ЕС И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Европейският съюз заема особено място в развитието на зелената икономика на глобално ниво. На теория я промотираме по всякакви възможни начини – чрез политики, ангажименти, закони, покупки. На практика сме напълно зависими от вноса на суровините, без които тя няма как да се развива, тоест абсолютно безпомощни сме в реализацията ѝ. Политически стъпки за промяна се правят от доста време, но видими резултати засега липсват. България разполага със страхотни възможности, които са свързани най-вече с медта. Глобалният пазар на мед е около 300 млрд. долара годишно, а всички останали (критични за енергийния преход суровини) общо не надхвърлят 150 млрд. долара. Това е шанс за страната ни, защото сме на трето място в Европа по добив на медни руди, а медта и медните изделия са най-голямото ни експортно перо. Разбира се, имаме и други метали като злато, олово, цинк, волфрам, манган – всеки от тях има своите приложения в зелената икономика. Остава само да се възползваме по умен начин. Най-общо трябва условията за правене на бизнес в съответните сектори – рудодобив и металургия – бързо да се подобрят. Така местните компании ще могат да инвестират печалбите си тук, а и ще привлечем и големи международни играчи в сектора. Основната пречка пред подобни инвестиции са страховете на хората, свързани със здравето и околната среда. Така наречените стари замърсявания от времето на социализма са наследство, което не може да се отрече и тежи на индустрията и днес. Макар рудодобивът да има въздействие върху околната среда чрез промяна на ландшафта, отговорно обмислените и изпълнени проекти могат да бъдат далеч по-приемливи.

МОДЕРНИТЕ ПРАКТИКИ

Модерната минна индустрия е фундаментално различна и това също е видимо в практиката. Например, въпреки че увеличи добива в рудник „Челопеч“ около 3,5 пъти (от 0,62 млн. т през 2004 г. до 2,21 млн. т през 2023 г.), „Дънди Прешъс Металс“ го промени напълно, така че: прекрати пропаданията на повърхността, създадени от исторически използвания минен метод; премахна старите табани (насипища за скален материал), вкарвайки стерилните скални маси като пълнител в изчерпаните подземни камери; рекултивира старите нарушени терени и стана първата компания, която със свои средства подобри ландшафта от добив в миналото.

Дружеството започна да произвежда и пиритен златен концентрат от някогашен отпадък; увеличи в пъти ефективността в потреблението на вода и енергия; стабилизира и изолира хвостохранилището, за да отговаря на най-високите изисквания и да минимизира запрашаването. През последните 4 години то не зауства никакви отпадъчни води в околната среда. Днес рудник „Челопеч“ е сред най-съвременните рудници в света, пионер в дигитализацията, основен партньор на хай-тех индустрията в един много традиционен бранш. Само през последните 3 години рудника са посетили над 450 минни компании и множество чужди регулаторни органи, които желаят да видят как реално функционират дигиталните технологии на километър под земята.

Рудник „Ада тепе“ край Крумовград също представлява емблематичен пример за прилагане на нови технологии, които силно намаляват цялостния отпечатък на рудодобива. Намира се в защитена зона от мрежата „Натура 2000“ и когато през 2008 г. започнахме работа по Оценката за съвместимост с нея, проектът заемаше 200 ха. След края на работата ни вече беше намален на 85 ха, като освен замяната на технологията за извличане на ценните компоненти беше подменен и начинът за депониране на отпадъците – от стандартно към сухо хранилище, което е уникално за България решение. Практически вместо голямо хидротехническо съоръжение и множество насипи за стерилни скални маси „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ изгради Интегрирано съоръжение за минни отпадъци, където смесва сгъстен хвост и всички други скални маси.

Предимствата на това пред конвенционалното хвостохранилище са много: заема значително по-малка площ, избягвайки унищожаването на местообитания с природозащитна стойност, оползотворява оптимално минните отпадъци, дава възможност за многократно използване на производствените води и няма водно огледало, тоест не подлежи на разлив практически при никакви обстоятелства. Компанията извършва поетапна рекултивация успоредно с осъществяване на самия добив, което позволява възвръщане на местните видове в традиционните им условия. Това са само два примера, които познавам от собствената си практика, но по света има стотици подобни. Не, рудодобивът никога няма да бъде с нулев екологичен отпечатък, но технологиите и практиките днес дават възможност той да бъде силно ограничен и компаниите действително ги прилагат. Нужно е само държавата да си влезе в ролята на собственик на подземните богатства и да бъдат създадени условия за възраждане на минното дело и металургията както в България, така и в целия Европейски съюз. 

КРИТИЧНИ СУРОВИНИ

Понятието „критични суровини“ или „суровини от изключителна важност“ (critical raw materials) съществува от 2008 г. – от предишния суперцикъл на цените на суровините. Тогава стартира Европейската инициатива за суровините. Критични за ЕС са тези, които се характеризират с особено голям риск от недостиг на снабдяването през следващите 10 години и които са особено важни за веригата за създаване на стойност. През 2011 г. беше създаден първият такъв списък на европейско ниво. Днес вече е наличен пети списък, който има много по-широк обхват – включва 34 различни суровини, основно метали. Новият Европейски закон за критичните суровини (Critical Raw Materials Act) включва и втори списък на т.нар. „стратегически суровини“. Грубо казано, там са добавени материали, които не отговарят на строгите критерии да бъдат обявени за „критични“, но фактически ограничават развитието на стратегически индустрии за ЕС, включително цялата т.нар. „индустрия за нетна нула“, тоест производството на ВЕИ, батерии, всякакви компоненти на електроенергийните системи, електролизери. Примери за такива са медта и никелът.