Има теми, които се въртят във времепространството, и като се завърти колелото, наречено година с 365 опорни точки – настава онова време, когато началната сила на завъртане магично като звезден прах в коледна реклама се е трансформирала до финален звън от чаша за шампанско с тост: „Време е за нови цели!“.

ДА ПРОВЕРИМ

Как ни действа изречението „Време е за нови цели!“?

А Отрезвяващо като силата на зимен вятър, нахлул през отворена от течение врата в декемврийска вечер. 

Б Разочароващо като звука от надраскана плоча, прескачаща интервали от любим рефрен. 

В Жизнеутвърждаващо като звука на пукот от дърва в коледна камина. 

Отговор А: Отрезвяващо - КОГАТО МИСЪЛТА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ НИ СТРЯСКА 

Ако мисълта за поставяне на нови цели рязко охлажда ентусиазма ни за действие, то причините може да са няколко:

Необходимост от почивка: Преумората, доближаването до професионално или лично прегаряне, може да доведе до забавяне на желанието ни за нови цели.

Преразглеждане на приоритетите: В хаотичен и нестабилен свят като днешния, без да се впускам в изброяване на причините, само маркирам, че несигурността може и за добро да доведе до преоценка на целите и да ни насочи към промяна в приоритетите.

Търсене на нова посока: Често животът ни налага да търсим нови възможности. Това е подходящ момент, преди да се впуснем в целеполагане, да помислим кого и какво е нужно да вземем предвид, когато планираме бъдещето. 

Отговор Б: Разочароващо - КОГАТО МИСЪЛТА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ НИ ДЕМОТИВИРА

Липсата на мотивация, дори да си поставим цел, може да има и здравословен ефект и да даде сигнал за няколко посоки на размисъл и действие:

Прекалено амбициозни цели: Това не е непременно лошо – може да ни насочи към преоценка и на приоритетите, и на ресурсите ни. 

Липса на яснота и специфичност: Какво, как, докога, с какви средства, в каква компания (с кого до нас) искаме да постигнем целите си? Това са важни посоки на размисъл преди целеполагане. 

Липса на връзка с личните ни ценности: Когато целите не са в съзвучие с личните ценности и убеждения (това, което избираме да направим, когато никой не ни гледа и не очаква нищо от нас), може да изпитаме липса на вътрешна мотивация не само да ги „преследваме“, но и изобщо да ги поставим. 

Страх от неуспех: Мисълта за неуспех или страхът от провал може да доведе до демотивация, а най-бързият начин това да се случи е сравняването с другите. 

Претоварване с цели: Да завъртим колелото, откъдето тръгнахме – от другата страна на монетата „прекалено амбициозни цели (за тук и сега)“ е „твърде много цели едновременно“.

Отговор В: Жизнеутвърждаващо - КОГАТО МИСЪЛТА ЗА НОВИ ЦЕЛИ НИ ВДЪХНОВЯВА 

Ако сърцето ни пее в такт с готовността ни да наредим списък (кратък!) с цели за 2024 г., то ето как да ги планираме така, че да ги осъществим с лекота. 

Резултат от теста: няма верен отговор, но подобно на ползите от откровено вглеждане в образа в огледалото, това кратко изследване на първосигналната ви реакция по отношение на поставянето на нови цели може да даде някои насоки за размисъл.

Стъпка по стъпка

Да помислим за цел, която сме си поставили през тази година или по-рано и вече сме постигнали: какво е различно сега, как постигнатият резултат вече ни служи – определете по какъв начин новото умение или положение – постигната цел, ни улеснява в живота? 

Следваща стъпка – по какъв начин това постижение служи за основа на нови цели?

В работата си аз наричам това подход „от цели към инструменти и ресурси“ и ако го разгледаме като гориво за мотивацията ни: постигнатите цели стават средство за постигане нови цели. 

ПРИМЕР: БАЛАНС МЕЖДУ РАБОТА И ЛИЧЕН ЖИВОТ

Да си представим, че наша цел или желание е да постигнем по-добър баланс между работа и личен живот. За да я осъществим в хода на 2024 г., е необходимо да минем през няколко стъпки – за различните хора те могат да са подцели на една цел, но също и списък с отделни приоритети, зад които стои желанието за подобряване на личния баланс: 

• Изграждане на умение да казваме „не“;
• Подобряване на уменията ни за делегиране;
• Да научим техники за ефективно управление на времето; 
• Освобождаване от желанието за контрол над ситуацията;
• Изграждането ни като лидер, който подкрепя хората около него и в тяхното израстване. 

Всеки един от тези елементи може да бъде разгледан и като умение, което ще ни помогне да развием по-лесно или по-бързо следващото умение в списъка. 

Понякога не успяваме да кажем „не“, защото няма към кого да се обърнем да отнеме част от товара и задачите. Няма към кого да се обърнем, защото не сме развили умението за доверие и делегиране, зад което се случва да стои склонността към контрол. Решението може да дойде и като отдалечим поглед от детайла и видим цялата картина, в която става ясно, че тази крачка към разтоварване на календара може да се окаже шанс за екипа или колегите ни да усвоят или развият ново умение. 

ОТ ЦЕЛИ КЪМ ИНСТРУМЕНТИ И РЕСУРСИ

Ако разгледаме всеки елемент или стъпка от списъка по-горе като отделна цел, лесно можем да видим как заедно те могат да са подцели на голямата цел – по-добър баланс между работа и лично време. Всяка една изпълнена стъпка ще ни послужи като основа или инструмент, ресурс за постигане на следващите цели (и подточки от списъка). 

Отдалечаването на поглед от детайла и виждането на цялостната картина ни позволява да разберем взаимосвързаността им. 

Целите, които виждаме като „инструменти“ или основа за нови цели „утре“, е подход, който осигурява комфорт и смъква напрежението от „Време е за нови цели!“. Затова, когато мислим за промяната, която искаме да реализираме за себе си в новата година – или във всеки един бъдещ момент, – било то в кариерата, взаимоотношенията или изграждането на нов полезен навик, разглеждаме целта като бъдещо средство, инструмент, ресурс за нас самите. Така ще усетим как увеличаваме енергията и готовността да работим за превръщането на нашето желание в реалност. 

ДА „ПРЕГОВОРИМ“ С ВЪПРОСИ

Ако една от целите ни за 2024 г. е по-добър баланс между работа и личен живот, можем ли да разгледаме баланса, който ще постигнем, като инструмент, ресурс за целите ни след това? 

Нека поразсъждаваме – кои сме ние, когато сме в баланс. 

Какво е възможно от мястото на едно по-балансирано Аз за нас като лидер, професионалист, човек?

Какви нови възможности открива това по-балансирано Аз за хората около нас – семейство, приятели, колеги, екип? 

Да сбъдваме с радост в новата година!