Важният въпрос за висшето образование не е дали е безплатно или платено, а каква е добавената стойност, която има то. При това не само за хора в началото на кариерния си път, а и за тези, които вървят уверено по него и дори са го преполовили. Това може би е новият му шанс за развитие, нещо, върху което трябва да се обърне внимание. Някой някъде беше казал, че съвременните специалисти трябва да имат поне по един ментор, който да е с 15–20 години по-млад от тях. Защо ли? Точно защото в момента технологиите и информационната среда се развиват толкова бурно, толкова главоломно, че е важно да се учим от хора, които ги възприемат чувствително по-лесно от хората с голям опит. Това в комбинация с мъдростта от този опит, или както беше формулирано въпросното клише, може да даде отлични резултати при едно личностно и професионално развитие. Парадоксално, точно от това може да се възползва университетското образование. Академичната среда е място, където новостите трябва да постоят известно време, за да бъдат приети като релевантни. Ако започне по-бързото навлизане на иновации в тази среда, тя ще ги осмисли, подреди и охлади. Именно това ще даде този нов комплекс от проверено знание, изчистено както от стари ...