Важният въпрос за висшето образование не е дали е безплатно или платено, а каква е добавената стойност, която има то. При това не само за хора в началото на кариерния си път, а и за тези, които вървят уверено по него и дори са го преполовили. Това може би е новият му шанс за развитие, нещо, върху което трябва да се обърне внимание. Някой някъде беше казал, че съвременните специалисти трябва да имат поне по един ментор, който да е с 15–20 години по-млад от тях. Защо ли? Точно защото в момента технологиите и информационната среда се развиват толкова бурно, толкова главоломно, че е важно да се учим от хора, които ги възприемат чувствително по-лесно от хората с голям опит. Това в комбинация с мъдростта от този опит, или както беше формулирано въпросното клише, може да даде отлични резултати при едно личностно и професионално развитие. Парадоксално, точно от това може да се възползва университетското образование. Академичната среда е място, където новостите трябва да постоят известно време, за да бъдат приети като релевантни. Ако започне по-бързото навлизане на иновации в тази среда, тя ще ги осмисли, подреди и охлади. Именно това ще даде този нов комплекс от проверено знание, изчистено както от стари теории, така и от моментен хайп, присъщ повече на самозвани коучове, престорено енергични празнодумци и всякакви други алхимици на бързия успех.

Как да стане това?

Лесният начин е да пуснем практици като лектори в академичната среда. Това може би е чудесно, но има два основни проблема – колкото и да не желаем да си ги признаем и да се опитваме да ги замитаме под килима. Първият е, че практиците не искат. Не им се занимава да преподават. Или поне прекалено малка част от тях имат такова желание. Вторият е, че практиците по-трудно могат да облекат вижданията си в академичен стил. Особено умение е да събереш и обобщиш знанието и опита, които си натрупал, и да ги обясниш на по-високо ниво дори като ги свързваш с теории. Обичайно е практиците да преподават с примери: „Ние в (името на компанията) правим това и това, то е успешно, защото така и така“. Което е чудесно, но само ако примерът не е гол, а зад него стои теория или концепция, към която той да реферира. Иначе става занаятчийство, а не академизъм. Самото университетско образование има достатъчно много позитиви. От една страна, дава на разположение обобщени знания и умения, от които професионалистите могат да се възползват. От друга, създава среда за професионални дискусии и познанства. Освен обучението университетите напоследък организират различни събития от всякакво естество, които също допринасят за увеличаването на познанията и контактите.

Все пак каква промяна е необходима и какво да се случи? За да се постигне още по-добър успех, и мениджърите в бизнеса, и управлението на висшето образование трябва да работят в посока усъвършенстване. Едно от възможните взаимодействия има потенциала наистина да донесе добавена стойност за бизнеса и обществото, при това в дългосрочен план.

Какво могат и е добре да развият представителите на компаниите? 

Така или иначе, мениджърите, особено тези на средно ниво, постоянно се включват в различни типове обучения и курсове. Напълно възможно би било, вместо да търсят специални такива или да се закачат за съмнителни академии, да се включат в някоя магистърска програма или специализиран курс в университетите. Какви биха били ползите от това? Първо, трансфер на проверени знания – нещо, от което винаги имаме нужда.

Второ, възможност те да привнесат опит в университетската среда, като поставят въпроси за дискусия по време на лекциите и семинарните занятия. Това ще обогати както тях, така и останалите от курса, а и самия университет. Трето, това създава възможност за полезни контакти – бизнес партньори или бъдещи служители. Четвърто, като правило този тип професионално усъвършенстване излиза по-евтино. Разбира се, академичното образование също трябва да се усъвършенства. Нови магистърски програми, отделни академии в партньорство с бизнеса и други образователни инициативи са чудесни възможности за това. Редица университети вече активно работят в тази посока, което може да даде достатъчно добър еволюционен тласък.

Няколко думи за изкуствения интелект

Към момента дискусиите за приложимостта му във висшето образование като че ли се свеждат основно до това дали студентите преписват, или вземат чужди трудове и как да се направи така, че да не го правят. Което, разбира се, е ограничаващо. Време е това велико съвременно постижение да бъде видяно като възможност за оптимизация на техническата и подготвителната работа, за да има повече време и възможност за увеличаване на личния принос. Това е същият начин, по който изкуственият интелект служи – и трябва да служи – в бизнеса. В университетското образование най-доброто предстои. Само трябва да видим как по-бързо да дойде. Защото практиката е доста пъргава – и така трябва да бъде.