Аз съм жена.

Изследвам света през тази перспектива.

Доверявам се през тази перспектива.

Вземам решения през тази перспектива.

И като лидер. И като последовател.

Обичам да сверявам мислите си и реалността с мъжкото светоусещане.

Невинаги е лесно. Понякога минава през спорове, интелектуални битки, защитаване на по-добрата (т.е. моята) позиция. Но в края на деня точно това различие има шанс да се трансформира в суперсила.

Защото мъжът и жената са еволюционно различни.

И всеки опит да изтрием тези разлики в полза на полова аморфност, еднополовост и взаимозаменяемост са по-скоро безсмислен бунт, отколкото осъзнато съчетаване на умения и сили.

Не е нужно жените лидери да стават мъже, нито обратното.

И вместо да спорим кой е по-добрият лидер, не е ли уместно да сменим дневния ред и да зададем други въпроси?

Но преди това нека обърнем поглед към еволюционната психология и психологичните процеси и характеристики, поставени в контекста на еволюционния процес.

Имало едно време свят, в който жените и мъжете имали специфични и незаменяеми функции.

Мъжете се борели със суровата външна среда, прокарвали пътеки, биели се, плячкосвали, за да осигурят храна за семейството и за поколението и да осигурят продължаване на рода и приемственост.

Жените от своя страна се грижели за огнището, отглеждали деца, създавали уют, осигурявали спокойствие на съпруга си, за да е способен той да ги пази и защитава.

И така, допълвайки се, те оцелявали, размножавали се и продължавали рода. Това силно различие на ролите ги правело взаимосвързани и функциониращи заедно – като всеки добавя стойност през специфичните си роли и умения.

… Имало едно време бизнес свят, в който тези антропологични зависимости са намирали прякото си отражение. Ролите, в които влизали мъжете и жените в ежедневието, предопределяли развитието на едни или други качества – мъжете били повече стратези, вземали по-лесно решения, докато жените поставяли фокуса върху хармонията и взаимоотношенията.

Някои цитати от еволюционната психология, които се отнасят към тези разлики, звучат така:

Конкурентност и кооперация:

„Мъжете и жените могат да проявяват различни стратегии в състезателен контекст. Мъжете се концентрират често върху конкуренцията за статус и ресурси, докато жените са склонни да разчитат на социалната мрежа и кооперацията за постигане на целите си“ – Дейвид Бюс, еволюционен психолог.

Емпатия и социална интелигентност:

„Жените се отличават с по-голяма емпатия и социална интелигентност, което може да ги прави по-способни за разбиране на чувствата и нуждите на другите“ – Саймън Барон-Коупър, еволюционен психолог.

Ориентацията към риска:

„Има доказателства, че мъжете са по-склонни към поемане на рискове, което може да се дължи на тяхната роля в историята на човечеството като ловци и защитници на семействата си“ – Хелън Фишър, еволюционен психолог.

Така заради факторите на средата, които са изисквали поведение и проявление на т.нар. мъжки характеристики, в продължение на векове мъжете са доминирали света на бизнеса и лидерството.

И въпреки че моето субективно възприятие е различно, статистиката казва, че положението не е много различно и сега. В доклада на Fortune 500 за разнообразието на изпълнителните директори през 2023 г. се посочва, че само 3,4% от изпълнителните директори във Fortune 500 компании са жени. Това е увеличение от 0,2% спрямо 2022 г., но все още е далеч от целта на Fortune 500 да достигне 40% жени изпълнителни директори до 2030 г.

Т.е. този разговор е актуален и въпреки че числата постепенно се променят, все още съществуват редица стереотипи и предразсъдъци относно това как мъжете и жените водят.

Използвах корпоративно събитие, което имах тези дни, за да изследвам нагласите, и зададох неформално въпроса – с мъж или жена лидер предпочитате да работите? В аудиторията имаше различни хора – някои от тях изпълнителни директори, други на ниво среден мениджмънт, през такива, които бяха сравнително в началото на кариерния си път. Чух всякакви отговори от типа на „Жена, която има деца“ през „Мъж, разбира се, жените лидери са злобни“ до „Само жените могат да бъдат емпатични, разбиращи и да развиват екипа си“.

Това допитване нямаше никаква статистическа значимост, но имаше емоция и солидна тежест предубеждения. Очевидно предразсъдъците доминират тази тема, ето някои от тях. Сигурна съм, че звучат познато.

Стереотипи

• Мъжете са по-агресивни и доминиращи, докато жените са по-кооперативни и сътрудничещи.
• Мъжете са по-добри във вземането на решения, докато жените са по-добри в изграждането на взаимоотношения.
• Мъжете са по-добри в стратегическото мислене, докато жените са по-добри в тактическото мислене.

Тези стереотипи често са основани на биологичните и културните предразсъдъци, както цитирах по-горе. Въпреки това те не са непременно верни и относими към всеки контекст.

Изследвания

В литературата има объркващ брой и разнообразие на находките от изследвания по темата. Някои от тях показват категорично, че доверието към мъжете лидери е по-високо. Други, че т.нар. „женски характеристики“ са по-успешни днес. А има и такива, които аргументират тезата, че няма значителни разлики между половете по отношение на лидерските стилове.

Проучване от 2019 г., публикувано в списание Leadership Quarterly, анализира данни от над 1000 лидери. Проучването установява, че няма значителни разлики между мъжете и жените в следните лидерски стилове:

• Авторитарен стил: лидери, които изискват подчинение и вземат решения самостоятелно.
• Делегиращ стил: лидери, които предоставят на своите подчинени свобода и автономия.
• Сътрудничещ стил: лидери, които работят в тясно сътрудничество с членовете на своя екип.

Друго проучване от 2022 г., публикувано в списание Journal of Applied Psychology, установява, че мъжете и жените са еднакво ефективни като лидери. Проучването анализира данни от над 1000 организации и установява, че няма връзка между пола на лидера и ефективността на организацията.

Възприемане

Въпреки находките в посочените изследвания хората често възприемат мъжете и жените по различен начин като лидери.

Проучване от 2021 г., публикувано в списание The Leadership Quarterly, установява, че хората са по-склонни да оценяват мъжете като по-компетентни лидери дори когато мъжете и жените имат еднакви квалификации и опит.

Друго проучване от 2022 г., публикувано в списание Journal of Personality and Social Psychology, установява, че хората са по-склонни да следват мъже лидери дори когато жените са по-компетентни.

Очевидно емпиричните данни и субективните възприятия не комуникират еднозначно. Затова нека направим следното.

Нов разговор

Вместо да се лутаме в лабиринта от различни, често противоречиви твърдения, в които можем да намерим точно онова, което търсим – дали мъжете или жените лидери са за предпочитане, не е ли по-уместно да сменим дневния ред и да зададем по-добрия въпрос:

Какви са характеристиките, които определят добрия лидер днес?

Дали те са различни от преди 10 години, а от времето, преди Индустриалната революция?

Категорично да.

Това, което все по-убедително се настанява на новата лидерска карта и в голяма степен предопределя успеха на лидерството днес, е свързано с няколко неща:

1. Нов начин на мислене: нагласата за растеж, любопитството и готовността да грешиш и учиш от грешките (growth mindset).
2. Справяне с несигурността (uncertainty) – да приемаш, че несигурността е част от бизнес реалността и живота като цяло и да оставаш отворен за анализ на новите факти и обстоятелства.
3. Адаптивност и гъвкавост (agility) – да се променяш толкова бързо, колкото промените на средата налагат.
4. Емпатия (empathy) – да можеш да гледаш на света, на бизнеса от различна перспектива, чувайки различна гледна точка, разбирайки възприятията на другите – без осъждане и презумпции.
5. Собственост на процесите. Отговорност (ownership) – да приемаш, че нещата зависят от теб и имаш ангажимента да си активен, и да осигуриш ресурсите и завършеността на процеса.
6. Поведенческо разнообразие – не-фиксиране върху един модел на поведение; комуникация с различните заинтересовани страни по различен начин (отново включване на емпатия).
7. Изграждане на взаимоотношения в комбинация с фокус върху задачата и резултата.
8. Устойчивост (resilience) – способността да продължиш въпреки трудни обстоятелства.
9. Автентичност – не-следване на модели, себепознаване и водене отвътре-навън.
10. ………..

Така изглежда новата лидерска карта. С отворен финал и място за дописване.

И така, какъв е полът на успешното лидерство?

За мен наистина страхотното лидерство не е нито полово, нито безполово. То просто е разнополово! В зависимост от контекста, от целите на организацията, от корпоративната култура, от самия човек – лидера!

Страхотното лидерство е нелека задача: изисква усилия, фокус и неуморимо развитие на себе си. Това е път, по който има пикове и спадове и много, много научени уроци. И всъщност полаът предопределеността, социалните и културните предразсъдъци няма как да бъдат определящи.

Онова, което истински има значение, е стръмността на кривата на учене (learning curve). Колко бързо учиш и колко устойчиво се движиш и напредваш?

И вместо да има квоти за жени или мъже лидери в корпорациите, негласната квота ще е за ХОРА, които са автентични, истински. Хора, които без значение дали сутрин обличат рокля или костюм имат куража да разгърнат потенциала си – през грешки, учене и порастване.

Послеслов на автора

И нещо още по-важно.

Ако ние като общество мислим дългосрочно и стратегически, не е ли умен ход да учим децата си – момчета и момичета – на тези толкова човешки, а оттам и лидерски качества... навреме?