Госпожо Лазарова, какви стъпки трябва да предприемем за промяна на образователната система, за да е в крак с развитието на технологиите?

Технологиите се развиват много динамично, което изисква и бърза промяна в образованието. Необходимо е да има по голям акцент върху дигиталните компетентности и умения за използване на цифровите технологии, върху математиката и природните науки. Дълго време бяха пренебрегвани професионалните гимназии. А те могат да подготвят много добре младите хора за професии, свързани именно с компютърните науки и дигиталните умения.

В Списъка с професиите за професионално образование и обучение има много нови професионални квалификации в дигиталния сектор. Той ще влезе в сила за учениците от 8. клас още през учебната 2026/2027 г. Необходима е и цялостна промяна на учебните програми. В МОН работим в тази насока и вече сме публикували Визия за промяна на учебните програми. Трябва да се промени философията при изработване на учебните програми и да се промени културата на обучение и учене – от заучаване към умения и компетентности за приложение на знанията.

Вероятно в следващите години ще има много нови професии, променящи се, обусловени от развитието и използването на изкуствения интелект. Те ще изискват много по-широк набор от различни знания и умения. Важен момент в промяната е и непрекъснатата квалификация на учителите. Не може да се осъществи каквато и да е промяна без добре подготвени учители. Ще се наложи и промяна в обучението на студентите в педагогическите специалности, които, излизайки от университетите, трябва да отговорят на новата реалност и изискванията на Образование 4.0.

В какво обозримо бъдеще може да видим реална промяна в учебната програма?

Необходими са поне 4–5 години, за да се променят учебните програми. Няма да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Експерти, представители на висши училища, учители, директори и други заинтересовани страни ще участват в различни работни групи за изработване на визии за учебни програми по всеки учебен предмет.

Предвиждате засилено изучаване на математика – какви точно ще бъдат нововъведенията в тази посока? Какви са перспективите пред децата, които искат да се насочат към математическо образование след 7. клас?

Предвижда се засилено обучение по математика и природни науки. В математическите гимназии ще се запази приемът и след 7. клас. Тази възможност няма да бъде отнета. Това, което се обсъжда, е математическите гимназии да станат специализирани училища, да се разшири приемът в 5. клас и учениците, приети в 5. клас да развиват своите заложби и надграждат математически знания и умения до завършване на средно образование, без да кандидатстват отново след 7. клас в същото училище.

В другите училища ще се запази възможността за изучаване на математика в избираема и допълнителна подготовка. Обсъжда се и увеличаване на броя на часовете по математика и природни науки в гимназиалните етапи. Целта е да има повече време за осмисляне и упражнения. Вероятен проблем може да е недостигът на учители по математика и някои природни науки.

Преди малко казахте, че децата ще имат нужда от придобиване на нови умения и компетенции – сред тях са критично мислене, комуникация, – смятате ли, че може да залитнем в посока техническа подготовка и да пренебрегнем хуманитарната такава?

Не мисля. Обсъжда се и идеята за увеличаване на броя на часовете по български език и литература. Не се подценяват географията и историята. Това са изключително важни предмети за общата подготовка и култура на учениците. Те формират и умения за критично мислене, за комуникация, развиват логическото мислене, както и математиката.

Коментира се много, че децата са претоварени с материал и затова не могат да развият функционална грамотност – просто защото, преди да разберат и усвоят даден материал, вече преминават към друг. Какво е вашето мнение и работи ли се в посока облекчаване на учебните програми?

Да, децата наистина са претоварени. Това се взема предвид и при изработването на новите учебни програми, както и при промяна на учебните планове. Част от програмите ще бъдат облекчени с намаляване на факти и понятия, а академичното и прекалено тежко учебно съдържание трябва да бъде съобразено с възрастовите особености на учениците, да се прецени дали това са знанията и уменията, които са необходими на всеки ученик. Ще има възможност и за по-ритмично разпределение на учебното съдържание и при промяна на броя на часовете по учебни предмети.

Защо има такава голяма разлика в качеството на образованието, което предлагат различните учебни заведения – особено на гимназиално ниво? Има няколко елитни гимназии, за които учениците се готвят да влязат и още от 6. клас ходят по школи и частни уроци, макар че би трябвало да разчитат на знанията, предоставени им от училищното обучение и всички останали?

Едно от условията за качествено образование са добре квалифицираните учители, управленски лидерски екипи, позитивна училищна среда, иновативни педагогически идеи, форми и методи на обучение. Включването на учениците в процеса на обучение, поставянето на различни проектни задачи и индивидуалната подкрепа правят училищата желани. И все пак смятам, че най-важни са учителите, които чрез обучението в учебния час мотивират, засилват интереса и намаляват необходимостта от частните уроци.

Какво налага дискусията точно сега за въвеждане на религия в училищата?

Първо да уточня, че не говорим само за религия, а за религия и възпитание в добро. И сега има възможност за обучение по религия в избираемата и допълнителната подготовка. Идеята е този нов предмет да възпитава в основни човешки ценности. В момента се водят дебати за изучаването на добродетели и религия.

Не се ли опитва училището да изземе основни функции на семейството и не противоречи ли на Закона за училищна и предучилищна дейност?

Функциите на семейството във възпитанието на децата са основни и определящи. Училището не може да замени семейството. Затова подлагаме на обсъждане този въпрос и искаме да има широко участие. Да чуем повече различни мнения за реализация на идеята.

Каква ще е гаранцията, че преподавателите по добродетели ще бъдат с добър интегритет?

Гаранция не може да се даде. Предполагам, че всеки учител, който ще преподава добродетели, ще бъде достатъчно подготвен и отговорен за бъдещето на децата, както и всички други учители.

Друг много дискутиран въпрос в публичното пространство е намаляване на 15-те дни отсъствие на учениците, които родителите могат да извиняват с бележка. Какво налага тази съвсем наскоро налагана практика да бъде променена?

Смятам, че това е добра практика. Наистина има притеснение от страна на учителите, че децата губят много материал и той трудно може да бъде наваксан. Вероятно някои ученици в гимназиален етап биха спекулирали с броя на отсъствията. Но трябва да се има предвид, че не могат да се използват повече от 5 дни наведнъж. Друго нещо, което се забравя, е, че ако един ученик отсъства 25% от часовете по даден предмет, той трябва да държи изпит по него. Може би трябва да има повече доверие между родители и учители.

Емилия Лазарова е заместник-министър на образованието и науката. Педагог по образование, тя притежава дългогодишен управленски опит в тази сфера. От 2008 г. досега е директор на II АЕГ „Томас Джеферсън“ в София. В рамките на професионалната си кариера е била също директор на 54. СОУ „Иван Рилски“, както и помощник-директор в 22. СОУ „Г. С. Раковски“. Близо пет години е хоноруван преподавател по методика на обучението по география в СУ „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет. В периода 2017–2021 г. е съветник на министъра на образованието и науката в сферата на управлението и формирането на политики в средното образование.