Европейската икономика изгуби своята инерция. Това лание от последната е водещото посикономическа прогноза на Европейската комисия от есента на 2023 г. Високи разходи за живот, слабо външно търсене и затягането на паричната политика са сред факторите, които занулиха икономическия подем в Европа. На този фон България премина през нова турбулентна година. След поредни избори най-накрая се състави правителство, което работи изключително сложно и трудно формира дългосрочен хоризонт. Инфлацията падна до по-поносими нива, но продължава да е сравнително висока на фона на процесите в еврозоната. Растежът се забави, но икономиката на страната не изгуби напълно своята инерция и остана на положителна територия.

Траектория на неизвестността

Въпреки повишените рискове и страховете от рецесия официалната прогноза за европейската икономика е за постепенно засилване на икономическата активност през 2024 г. В подкрепа на тези очаквания са трайно стабилният пазар на труда – висока заетост и нарастване на възнагражденията, продължаващото намаляване на инфлацията и надежди за увеличаване на инвестициите. Ако Европа се надява на леко отлепване от дъното в началото на 2024 г., големият въпрос е дали растежът в България ще продължи да се забавя. Продължаващият натиск на високите разходи за живот и очакваното покачване на лихвените равнища в страната могат да окажат негативен ефект върху вътрешното търсене през първата половина на 2024 г. Траекторията на забавяне на растежа у нас трябва да се пречупи, въпросът е кога ще се случи това и дали отложеният ефект на зануления растеж в Европа и охлаждането на ликвидността няма да се усетят по-силно от очакваното през първата половина на 2024 г.

БВП

Икономическият растеж в Европа (ЕС-27) се забави до 0,6% през 2023 г. Очакванията са растежът да се повиши до 1,3% през 2024 и до 1,7% през 2025 г.

ИНФЛАЦИЯ

Очаква се общата инфлация в ЕС да намалее от 6,5% през 2023 г. на 3,5% през 2024 и 2,4% през 2025 г.

ДЕФИЦИТ

Бюджетният дефицит в ЕС-27 ще се свие до 3,2% от БВП през 2023 г. Съответно през 2024 и 2025 г. се очаква бюджетният дефицит да е под границата от 3% от БВП.

Есенна икономическа прогноза на ЕК за икономиката на ЕС-27 (2023 г.)

Укротяването на опърничавата 

В края на 2022 г. инфлацията в Европа видимо излезе от контрол. За пръв път беше премината границата от 10% годишна инфлация в еврозоната, като в някои страни в периферията – по-зависимите от Русия по отношение на търговия и вериги на доставки – инфлацията надхвърли 20%. По-сериозният растеж на цените тръгна от енергийните суровини, пренесе се върху храните и в крайна сметка върху всички групи стоки в потребителската кошница.

Разбира се, инфлацията в никакъв случай не беше предизвикана само от войната в Украйна и последвалата криза с цената на енергията. Поредица от фактори както от страна на търсенето – години на нулеви лихви и изкуствено помпане на ликвидността, така и от предлагането – първо пандемията, а после войната и цените на енергийните суровини удариха по веригите на доставки, доведоха до предизвестено изпускане на контрола върху инфлацията. В отговор на рекордната инфлация в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) започна политика на повишаване на лихвените равнища. В периода от юли 2022 до септември 2023 г. ЕЦБ предприе 10 поредни стъпки за увеличение на лихвите в еврозоната – от отрицателни само преди година и половина основните лихви преминаха границата от 4% в края на лятото на 2023 г.

Наред с това през годината наблюдавахме и нормализиране на цените на енергийните суровини, което спомогна за овладяване на шока във веригите на доставки. Тези и други фактори доведоха до овладяване на инфлационните процеси в Европа. Към ноември 2023 г. инфлацията в еврозоната на годишна база бе под 2,5%, като това е най-ниското равнище от юли 2021 г. насам. Очакванията са инфлацията в еврозоната да продължи да намалява вече с по-умерени темпове, което отразява отслабването на инфлационния натиск върху храните, промишлените стоки и услугите.

На фона на това развитие в Европа инфлацията в България също започна да се нормализира, макар да остава по-висока – към октомври 2023 г. годишната инфлация в страната падна под 6%, в т.ч. спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който стъпва на европейската потребителска кошница. Това са нивата от ноември 2021 г., но предстои още път, докато достигнем годишен темп от порядъка на 2 – 3%. Провежданите бизнес анкети за стопанската конюнктура показват постепенно отслабване на нагласите на фирмите за допълнителни повишения на цените през следващите месеци, особено в секторите на промишлеността и услугите.

В търговията на дребно трендът е сходен, но не достатъчно устойчив – в сравнителен план остава висок делът на мениджърите в търговията на дребно, които очакват повишаване на цените през следващите месеци.

Неизбежното отрезвяване 

Едно от важните наблюдения за българската икономика през 2023 г. е слабата трансмисия на политиката на ЕЦБ върху кредитния пазар у нас. По оценки на БНБ високата ликвидност и силната конкуренция за пазарен дял в банковия сектор остават основни фактори за ограниченото пренасяне на увеличението на лихвените проценти в еврозоната към лихвените проценти по кредитите в България и особено към лихвените проценти по кредитите за домакинствата.

Особен феномен е ипотечното кредитиране, като лихвите по жилищните кредити у нас остават на рекордно ниски нива. В края на 2023 г. българските банки финансират покупките на недвижими имоти от домакинствата при лихва от 2,6% при над 4% в Нидерландия, Германия и Италия. Разликите спрямо страни от Централна и Източна Европа са още по-големи. Ипотечните кредити бележат растеж от близо 20% на годишна база в края на 2023 г., като това е най-високият растеж за целия период след глобалната финансова криза през 2008 г.

Годишна инфлация в еврозоната и в България (%, 2019-2023)

Въпросът е колко от длъжниците са подготвени за бъдещо повишаване на лихвите по кредитите си, как това ще се отрази на редовното обслужване и какво ще е въздействието на по-високите разходи за изплащане на вноските върху потреблението на други стоки и услуги. Остава усещането, че всички участници на пазара се държат, сякаш България ще остане изолирана от затягането на монетарната политика в Европа. Отрезвяването обаче е неизбежно и не е случайно, че 2023 г. завърши с нажежаване на темата в публичното пространство за кредитния бум и имотния пазар в София.