През хилядолетията патриархален ред жените твърде често остават на заден план и са принудени да влизат в тази роля, която и днес мнозина мъже смятат, че най им приляга – тази на домакиня, която гледа децата. За щастие, на всички нас обаче е имало, има и ще има жени, които не се примиряват само с тази роля. 

Първата американка, която доказано влиза в графата изобретател, е Сайбила Мастърс. През 1715 г. тя измисля метод, с който преобразува кремъчната царевица (вид царевица с много твърда обвивка) в царевично брашно. Но понеже тогава идеята за равенство между половете все още е в бъдещето, патентът е издаден на съпруга ѝ.

Първият патент, издаден на жена в САЩ, е от 1793 г. Той е на името на Хана Слейтър, която развива нов метод за производство на памучни влакна. Патентът обаче не споменава първото ѝ име – той е издаден на „г-жа Самюъл Слейтър“. Самюъл е съпругът ѝ.

И ако тези жени изобретатели са отдалечени доста назад в миналото, то следващите жени и техните изобретения оказват влияние върху живота ни и днес.

Розалинд Франклин: Двойната ДНК спирала

Откриването на двойната ДНК спирала често се приписва на Джеймс Уотсън и Франсис Клик, които вземат Нобел за това през 1962 г. Но те не са истинските автори на откритието. Първият човек, който го прави, използвайки дифракция на рентгенови лъчи, е британският биофизик Розалинд Франклин. Докато е жива обаче, тя не получава признание за работата си по отношение на ДНК модела си. Франклин работи и в сферата на вирусите (най-вече полиомиелита), на каменните въглища и на графита.

Стефани Кволек: Кевлар

Звучи странно, но материалът, спасил толкова много човешки животи, е измислен от жена. И то по случайност. Кволек търси алтернатива на стоманата, която се използва в автомобилните гуми. Тя опитва да превърне солиден полимер в течност и макар да не успява, установява, че фибрите в новата субстанция са пет пъти по-силни от стоманата. Кевларът се използва в много неща – от велосипедни гуми до, разбира се, защитни жилетки.

Джозефин Кокрейн: Миялната

Жената, на която може да благодарим по няколко пъти на ден за това, че не се налага да мием всички чаши, чинии и прибори на ръка. Освен ако не го използваме като вид медитация. 

Джозефин измисля как да бъдат подредени всичките посуди и да бъдат обливани с вода под високо налягане. И самата тя се занимава с маркетинга, обикаляйки стотици хотели и заведения, за да продава машината си. 

Мери Андерсън: Чистачките

Мери иска да реши проблем, който забелязва, когато през 1902 г. се вози на тролей в проливния нюйоркски дъжд. Моделът чистачки за предно стъкло, който тя измисля, се контролира ръчно от вътрешната страна на превозното средство. Първоначално никой не се интересува от изобретението ѝ. Но през 1922 г. „Кадилак“ поставя чистачката ѝ на всичките си возила.

Кетрин Бър Блоджът: Неотразяващо стъкло

По време на Втората световна война Кетрин помага за няколко ключови изобретения – газови маски, опушени стъкла и техника за изчистване на леда от крила на самолети. 

Работата ѝ в молекулярната химия води и до най-важното ѝ откритие – неотразяващото стъкло. Днес го използваме навсякъде – в очила, в лещи, но най-вече в компютърните екрани.

Хеди Ламар: Технологията за „подскачащи вълни“

Хеди Ламар е звезда от черно-бялото кино, но по време на Втората световна война тя работи и по подобряване на технология за прицелване на торпеда. Идеята е да се намери технология, която да позволи криптиране на сигналите за контролиране на торпеда. Тя работи по този план с композитор на класическа музика. И технологията, която разработват, е в основата на GPS и Wi-Fi.

Мария Бийзли: Спасителният сал

Мария измисля няколко различни устройства, но най-известното и успешно е спасителният сал. Преди тя да се намеси, спасителните салове са просто дъски без перила. Бийзли прави много по-сложно устройство, което е огнеупорно, сгъва се и се разпъва лесно и има перила, които да задържат хората вътре, ако морето е бурно.

Шърли Джаксън: Модерната телекомуникация

Шърли Джаксън е първата чернокожа жена, която завършва с докторат MIT. Това се случва през 1973 г. Тя работи в лабораториите Bell, където завършва изследвания, които водят до създаването на соларни клетки, оптични кабели, портативни факс машини, телефони с бутони, идентификация на позвъняващия и задържане на обаждане. 

Мария Склодовска Кюри: Теорията на радиоактивността

Един от най-големите умове на модерната наука Мария Кюри е първият човек, разработил теорията на радиоактивността (терминът е измислен от нея) и установил, че можем да разделим атома. Не е случайно, че има две Нобелови награди, и то в различни категории – физика и химия.

Откритията ѝ имат и чисто приложна стойност, спасила е стотици хиляди животи през Първата световна война благодарение на автономния рентгенов скенер. Той е бил монтиран на автомобил и е правил и монтирал снимки, което е позволявало хирурзите да оперират на място.

Гъртруд Бел Елион: Имуносупресорите

Гъртруд Бел Елион открива различни лекарства (например ацикловир) за малария, херпес, артрит и рак. Освен това тя открива първите имуносупресори, което позволява трансплантацията на органи. Това е едно от най-големите открития в медицината от последните векове.

Любопитно е, че тя опитва да стане доктор, докато работи, но под натиска на декана на Бруклинския политехничен институт е принудена да се откаже от докторантурата си. И няма научна степен, когато взима Нобелова награда през 1988 г.

Флоранс Парпарт: Хладилникът

Американската изобретателка има куп патенти зад гърба си, но двата ключови са за почистваща машина за улицата (1901) и за електрическия хладилник (1914). Само се опитайте да си представите модерния свят без хладилник. Флоранс Парпарт има още няколко изобретения, между които пневматичен корсет, сгъваема лодка и плот, върху който могат да се полират едновременно шест бижута, без това да нарушава формата им. Тя обаче така и не ги патентова.

Патрисия Бат: Лазерни операции на очите

Патрисия Бат е американски офталмолог, първата афроамериканка с медицински патент. И той е за устройство, което използват хиляди лекари и милиони пациенти по цял свят. Става въпрос за лазера, с който се премахва катаракта на очите. Благодарение на нея проглеждат хора, които буквално не са виждали от години. Има пет патента, свързани с използването на лазерни лъчи и ултразвук за лечение на очни проблеми. Приходите от тях използва за собствения ѝ благотворителен институт за превенция на слепотата.

Летиша Мъмфорд Гиър

Медицинската сестра е човекът зад модерната спринцовка. Благодарение на нея всеки може да си постави инжекция с една ръка, и то дори без да е специалист. Патентът ѝ излиза през 1899 г. Летиша завършва колеж, но няма никакъв медицински опит, преди да се запознае със съпруга си Чарлс Гиър, който произвежда медицинско оборудване. Сред другите ѝ патенти са назален разширител и хирургически ретрактор.