Кои са факторите, които предопределят качеството на живот в един град?

Различни са в зависимост от града, от историята, от географските дадености, от големината. Всеки град трябва да търси и да намери своята уникалност, за да бъде място с просперитет, където хората виждат своето бъдеще, искат да създават семейство и да остават.

Какво е уникално за София? Първо, историческото наследство, към което много пъти сме подхождали варварски и въобще не е в тъканта, в сърцето на града, а би трябвало да е основополагащо за образа на София.

Второто нещо са планините. Около София има пет планини, най-вече Витоша. Реките – през градската среда минават над 25 реки, които са занемарен ресурс с бетонирани корита. Уникални за града са и минералните води. Парковете и зеленината също трябва да се отбележат. София е един от най-зелените градове.

Моята амбиция е да надградим тези уникални дадености, да ги свържем чрез проекти като Зеления ринг, който предвижда например линейни паркове по реките.

Къде свързаността в София среща най-голямо предизвикателство?

Да свържем центъра със севера – да се разшири околовръстното, южната дъга и жп линията. София да стане голям жив организъм, който е свързан.

Социалната инфраструктура е друг фактор, който предопределя качеството на живот - детски градини, училища, здравна система. Това е друго голямо направление, по което работим.

Ще има ли промяна и в градското планиране, защото тези проблеми се задълбочават в районите с активно строителство, за които не е предвидена социална инфраструктура?

Много пъти, когато говорим за презастрояване, ние всъщност имаме предвид дисбаланса между това какво е построено и качеството на живот в този район. Има ли улици, има ли тротоари, има ли зеленина, има ли детски градини и училища? Има ли качествен транспорт? В София проблемът не е гъстотата като в Хонг-Конг или в други такива градове, а липсата на баланс. И ние работим да го възстановим – чрез планиране на инфраструктура, зелени пространства и социални услуги паралелно със строителството. Това е промяна в инвестиционния процес. Вместо да започва от отделния проект и после да се напасва към средата, ние го подреждаме в логичната последователност.

Закриване на функцията на главния архитект и назначаването на заместник кмет по градско планиране част ли е от това усилие за нормализиране на процеса?

Основната ни цел беше да разделим всесилната роля на главния архитект и концентрацията на власт на две. Така имаме политическо лице -  заместник-кмета по градоустройство, който отговаря за дългосрочното планиране заедно с кмета. И техническо лице, което отговаря за това дали нещата вървят по законно установената пътека и срок, за да се подреди системата.

Така се деполитизира огромна част от процеса, свързан с разрешителните за строеж и      контрола на строителството. Разбира се, няма да стане от днес за утре. Задачата на политическата фигура е да е да създаде визията за това как трябва да работи градоустройството на големи територии с дългосрочни планове, с параметричен подход в зависимост от това дали ще бъде за жилищно, смесено строителство с търговски и индустриални площи. Това помага на инвеститорите да знаят какво е позволено и че проектите няма да застрашат баланса на територията.

Как се поделя сметката между общината и инвеститорите за прилежащата инфраструктура?

Практиката показва, че когато има устройствен план, ангажиментът по него е между различни страни. Общината трябва да има ясен план как да го реализира и да го осъществи финансово. Затова е много важно да създадем фонд „Благоустройство“ и да преосмислим разпределението на икономическата стойност при изграждането на публична инфраструктура между инвеститор и община.      

Кой трябва да попълва този фонд „Благоустройство“?

Инвеститорите. Така се работи в повечето страни, дори на Балканите.

Философията е, че има план, общината се грижи за довеждащата и подземната инфраструктура. Тя се занимава с електроразпределителните и ВиК дружествата и т. н. Инвеститорът се грижи да реализира своя проект при допустимите параметри.

В момента на много инвеститори им се налага да отчуждават имоти, да правят улици, тротоари, ВиК връзки. Ние ще      опростим процеса за всички, по един много проследим и прозрачен начин. Така ще     им спестим страшно много проблеми. Освен това, докато големите инвеститори правят подобни инвестиции, много от малките не могат     .

Затова създаваме модел, при който се попълва общ фонд от всички, с който след това се изграждат пътна инфраструктура, паркове и всичко необходимо. Реализирането му е един от ключовите ни приоритети до края на мандата.      

Друга дискутирана тема – високото строителство. Кои части на София са подходящи за високо строителство?

Булевард Тодор Александров, около булевардите Копенхаген и Цариградско шосе, около Бизнес парка в Младост, всички тези зони са подходящи. Трябва да се помисли обаче как високите сгради да не пречат на осветеността и гледките на съседните, по-ниски сгради. Нямам проблем с високото строителство – имам проблем с безразборното строителство, което се случва заради допускани параметри без достатъчен контрол.    

Нашият подход е активна работа с инвеститорите – инвестиции ще има, но при ясни правила, така че новото строителство да не загрозява, да не смачква и да не блокира градската среда, а да я развива.

Съдът отмени една Ваша заповед за спиране на строежа на 215-метровия небостъргач около Парадайз Мол. Какъв ще е следващият Ви ход?

С такива заповеди работим постоянно и когато става дума за защита на публичния интерес, действаме последователно и докрай. В този случай ще преработим заповедта, ще я допълним с необходимите мотиви и ще я издадем отново. Ако се наложи, ще продължим по всички законови инстанции, за да защитим интереса на града.    

Другият голям проблем в града е свързан с автомобилите – трафик, липса на паркоместа, на паркинги. Това съответно води до мръсен въздух. Какви са мерките на Общината?

Решението на задръстванията, паркирането, чистотата на въздуха са свързани с намаляването на броя на колите. Това няма как да стане, ако нямаме изключително добре работещ градски транспорт. Затова и усилията ни са насочени към развитието на метрото. В момента се строят 10 метростанции, две трябва да са по бул. Царица Йоанна в Люлин. Проектират се пет станции в Студентски град, разработват се идейни проекти за още пет в посока Бизнес парк и продължението на линията от Студентски град в посока Симеоново.

Паралелно изграждаме ключова пътна инфраструктура, която да отпуши трафика и да даде предимство на градския транспорт, включително с бус ленти. Реализацията на бул. „Копенхаген“ е ключов приоритет, по който работим активно още от началото на мандата. Движим напред и дълго забавени проекти – разширението на „Опълченска“, довършването на бул. „Александър Стамболийски“, както и предстоящите ремонти на бул. „Мария Луиза“ и „Джеймс Баучер“.

Как смятате да направите градския транспорт по-ефективен?

Преосмисляме транспортния модел и транспортната схема на София. Искаме да видим къде има бели петна, да се направи довеждащ транспорт. Освен развитието на метрото трябва и още по-добро комбиниране с наземния транспорт, от малки довеждащи бусове на места до прекрояване на линии и промяна на капацитета по други. Всичко това върви паралелно  с много инвестиции в инфраструктурата.

Другата насока, в която работим е подмяната на подвижния състав, който е стар. Чакаме покупката на над 60 автобуса, на над 100 електробуса и тролея, което е една от най-големите инвестиции в наземния транспорт за последните години.

Кога ще има достатъчно буферни паркинги, за да предпочетат хората градския транспорт за придвижване до центъра на София?

Работим по тази тема и то в доста направления. Едното е изграждането на големи буферни паркинги.

Например в момента се строи буферен паркинг на последната спирка на разширението на метрото на Царица Йоанна, който ще е за над 800 коли.Стремим се на всички ключови точки, като последни спирки на метрото, да има големи буферни паркинги.

Работим и много активно в посока на публично-частни партньорства по отношение на паркинги, спортни съоръжения, минерални води. Не всичко трябва да бъде реализирано с ресурс на общината, особено когато е необходим и качествен оператор, който да поддържа тези съоръжения. В момента се работи по 10 такива паркинги. Беше приет план за концесиите от Общинския съвет, предстои да бъде внесен финансово-икономически анализ за всеки един от тези обекти и да започне самата процедура.

Идеята ни е площта за паркингите да бъде максимално оползотворена и над тях да има спортни съоръжения и зеленина.

Когато слезем от колите се натъкваме на друг проблем. София е известна с потрошените си тротоари и недостъпната среда. Какво правите в тази насока?

Стремим се да решаваме тези проблеми един по един. Да имаме качествени тротоари и да бъдат проходими, а не само да ги има.

Другата ни цел е да улесним достъпа до парковете, тяхната свързаност, както казах, със Зеления ринг. И съм щастлив, че за първи път от десетилетия ще се направят нови паркове – в Младост, Люлин, Овча купел. За нас този проект е много важен. Друга част от нашата концепция е да направим училищата център на кварталната общност и да са един малък оазис. Това включва, освен хубави спортни съоръжения (открити и закрити) и преосмисляне на зеленината в училищните дворове. За да направим преход  от, както ние ги наричаме, “асфалтови морета” към една по-приветлива, зелена среда. Освен всичко друго, това има отношение и към нашите климатични ангажименти и от градски топлинен остров да ги превърнем в една охладена точка.

Излязоха данни на ООН, че последните пет години са били най-топлите, откакто се води статистика. Мислили сте за климатичната адаптация на града – както по отношение на справяне с горещините, така и с проливните дъждове?

Да, работим в тези две направления. Имаме стратегия за водите, в която е описано къде и как трябва да правим речни корекции, къде трябва да има водохващане, къде резервоари, как да пригодим всичките канали ефективно да отвеждат водата и как да използваме всяка капка в този град.

Когато мислим за нови паркове, ние мислим за начини, по които тази вода да се дренира и да се задържа, за резервоари, за напояване.

Кога столичани ще усетят реалната промяна от проектите, за които говорите? Кога ще се реализират?

Те се случват. Една част от софиянци ги усещат, защото ги касаят. Инфраструктурните проекти не са като политиките, свързани с въздуха. Там всички усещаме, когато е по-чист. Промяната в инфраструктурата се вижда, когато е пред нашия блок, в нашия квартал, по пътя, по който пътуваме всеки ден.

Служебното правителство отпуши много от плащанията, които бяха блокирани съвсем умишлено и ние работим. Има и проекти, които не зависят от правителството, защото са планирани да се случат чрез публично-частни партньорства.

Имате ли изграден работещ план за велоалеи – друг задължителен фактор за намаляването на автомобилите в града?

Има документ, който е писан преди много години – План за устойчива градска мобилност. Ние обаче имаме идея да направим международен конкурс за план за велоинфраструктурата, която по възможност да не е в активните ленти на големите булеварди, а в по-малки, тихи и зелени улици. 

Искаме да почерпим от международния опит на хора, които са преживявали такива проекти на градска трансформация. Няма обективни причини, освен нашите навици, да не можем да изградим велокултура в София.

Друг проблемен момент е качеството на ремонтите. Как се извършва контролът?

Не само на ремонтите, а и на строителството като цяло. Проблемите идват по няколко направления.

Първо, качествените, добре обмислени проекти, които да са дискутирани с всички заинтересовани страни, са малко. Също така общината и държавата не са най-коректните платци, бавят се с плащанията. Инвеститорите калкулират този риск и започват да работят по-бавно, не влагат най-качествените материали. Когато това е съчетано с липса на контрол, води до по-бавна, по-некачествена и много често и до по-скъпа работа. За да се промени този модел, трябва да има значително по-добра подготовка на проектите. Нещо, което ние и районните администрации вече правим .

Второ, подреждането на процеса, по който се прави капиталовата програма. Целим висок процент на изпълнимост, редовно заплащане на строителите и стриктен контрол. През 2025 постигнахме невижданите досега 95% изпълнение.Това означава от по-добро регламентиране на отговорностите на отделните страни в договорите, до залагането на нови стандарти. Вече работим            много повече време на терен на всички ключови обекти. В активен диалог сме с изпълнителите. Не гледаме на тях като на враг, а като на партньор, към който имаме високи изисквания.

Каква е Вашата дългосрочна стратегия за управление на отпадъците в София?

Нашата стратегия отново е по-всеобхватна и включва реализираната вече реформа на завода за третиране на отпадъците. Не гледаме на отпадъците като на боклук, а по-скоро като на суровина. Столичното предприятие за третиране на отпадъците вече реализира рекордно количество RDF и рекордно намали депонирането. Имаме и европейски ангажименти за намаляване на депонираните отпадъци и то много ударно в следващите 10-15 години.

Следващата фаза е да се построи нов завод, който, за щастие, не се реализира навремето, тъй като щеше да създаде един замърсител в центъра на града, но ние имаме идеи къде и как трябва да бъде изграден.

Къде смятате, че трябва да бъде изграден?

Смятаме, че най-добре е да бъде до завода за третиране на отпадъците и до самите клетки на депото. Когато имаме завод, който освен всичко друго, би генерирал електроенергия, системата ще е още по-добре работеща. Ще спести на града десетки милиони, които в момента даваме за изгаряне на произведения RDF на циментови заводи, ТЕЦ-ове и т.н.

От изключително значение е какво отива в завода, т.е. какво се озовава в сивите контейнери и какво в цветните контейнери.

Нашата амбиция е значително да се увеличи делът на домакинствата, които изхвърлят разделно. Това означава работа с оползотворяващите организации да се увеличи броят на цветните контейнери и да се направят по-удобни.

Може би финансовата санкция би сработила и при разделното събиране на отпадъци.

Да. Добре е да се знае, че когато ние изхвърляме в сивите кофи, ние плащаме за това, че сме си изхвърлили стъклото, пластмасовата бутилка и картона в смесения битов отпадък. Когато изхвърляме в цветните контейнери, оползотворяващите организации получават продуктови такси от държавата. Т.е. ако не разделяме отпадъка си, ние плащаме двойно - веднъж чрез продуктовата такса и втори път чрез данък битов отпадък. Какъв е проблемът? Съвсем скоро ще се въведе правилото, че замърсителят плаща. Ако ние активно не работим да намалим отпадъците, които се озовават в сивата кофа, ще го усетим осезаемо по джоба си.

Как включвате гражданите в управлението на града?

Стараем се да отваряме всички данни към гражданите, към бизнеса. И резултатът е видим. Например Боян Юруков визуализира на тази база данни какво се случва в градоустройството, различни хора започнаха да надграждат транспортните данни с приложения, с анализи. Работим по отваряне      и на данните за боклука, за всякакви ключови системи.

Когато информацията е достъпна и разбираема, остава гражданите да бъдат образовани кога и как могат да се включат в даден процес, за да повлияят на крайното решение. Гражданите могат да бъдат въвлечени в управлението на града и чрез гражданските бюджети, и чрез редица други инициативи, където техните идеи могат да бъдат реализирани с помощта на общината.

Може ли да дадете примери за реализирани проекти с граждански бюджети?

Част от големите проекти са подобряването и дренирането на езерата в Южния парк, банята в Горна баня. Има и по-малки - квартални градинки, фасади на сгради, засаждане на дървета в паркове. За нас това е ключово. Гражданите, бизнесът, неправителственият сектор, всички да знаят, че сме отворени за тяхното знание и идеи.