Защо „бъдете себе си“ и „следвайте страстта си“ не са добри съвети за кариерно развитие

Самоконтролът - способността да се преодолеят или променят вътрешните импулси в полза на по-дългосрочни, стратегически цели, винаги е бил ценен като достойна за уважение човешка черта.

Конфуций е учил, че животът в хармонично общество е възможен само ако хората упражняват сдържаност върху своите желания и емоции, позиционирайки самоконтрола като основа на моралното поведение. Сократ е вярвал, че само онези, които са мъдри, смели и справедливи, ще се откроят в овладяването на изкуството на самоконтрола, което той виждаше като една от най-висшите форми на добродетел. Хана Аренд, подобно на много съвременни философи, е подчертавала важността на това да се мисли, преди да се действа, както и личната отговорност, която възниква със свободата, която може да се разглежда като форма на самоконтрол в публичното пространство.

Въпреки всичко това днес много от съветите за кариерно развитие включват такива, които подкопават значението на самоконтрола. Тук на преден план излиза популярната представа за автентичност, която възхвалява безпрепятственото изразяване на нашите импулси (следвай страстта си, независимо какво) и ни подтиква да действаме по-скоро на база емоции, отколкото разум („винаги слушай сърцето си“). Призивът е да освободим себе си от външни или самоналожени задръжки („спрете да се тревожите за това какво другите мислят за вас“).

С други думи, голяма част от днешните популярни съвети за кариера се опитват да размият нашето суперего и да премахнат социалния натиск да правим отстъпки на другите, така че да можем да се отпуснем, да се оставим на течението и да се поглезим без смущение или вина.

Но научните доказателства показват, че е ясно, че самоконтролът има много предимства не само на работното място, но и в други области на живота. Най-вече, има убедителни данни, че децата, които проявяват по-високи нива на самоконтрол, в крайна сметка постигат по-високи образователни резултати и получават по-добре платени работни места в зряла възраст.

Това съответства и на стотиците академични изследвания, подчертаващи широко разпространеното положително въздействие на добросъвестността - личностна черта, свързана с по-високи нива на самоконтрол, самодисциплина и склонности към самоуправление - както върху образователните, така и върху професионалните резултати, до степен дори да компенсира за по-ниски нива на способност за учене.

Отвъд работата, този модел на предразположения на характера, които обозначават по-стоичен, твърд и усърден подход към управлението на себе си и въздържане от контрапродуктивни, нежелани и саморазрушителни типове поведение, е свързан с широк набор от универсално желани житейски резултати, от успех в романтична сфера до липса на психологически и физически здравословни проблеми.

Освен това ползите от самоконтрола се простират отвъд конкретния индивид и носят дивиденти на неговите връстници, колеги от работата и обществото като цяло. По-вероятно групите, ръководени от по-съвестни, самоконтролирани индивиди, да работят по-ефективно като екип, да превъзхождат другите екипи и да се радват на по-високи нива на екипен дух и удовлетворение от работата.

Обратно, когато средните нива на добросъвестност и самоконтрол са ниски в група или екип, разпространението на токсично, разрушително и антисоциално поведение е значително по-високо, в ущърб на всички. Въпреки че винаги има културни различия по отношение на социалните норми, етикета и морала, безкористният самоконтрол в услуга на по-широкото колективно благо е универсална характеристика на човешката етика.

Както отбелязва Чарлз Дарвин, групите, съставени от по-голям брой алтруистични, ориентирани към други, емпатични индивиди, може да се очаква да надминат съперничещите си групи, в които егоистичното вътрегрупово съревнование е норма, което води до паразитно поведение, унищожаващо груповата хармония и сътрудничество. С други думи, дефицитът на самоконтрол, който води до неспособност да се придържаме към груповите норми, позволяващи ни да съществуваме съвместно с другите, трябва да бъде по-скоро изключение, отколкото норма.

По ирония на съдбата, хората често използват „дарвинистки“, за да опишат среди на жестоко съревнование. Те обаче са антидарвинистки по дефиниция, защото водят до намаляване, вместо увеличаване на груповата годност и оцеляване.

Самоконтролът също е от решаващо значение за създаването на разнообразни и приобщаващи групи и организации. Както отбелязва Пол Блум, мозъците ни не са предварително настроени да съчувстват на хора, които виждаме като ясно различни от нас (напр. по класа, етническа принадлежност, пол, възраст и националност), поради което винаги сме по-склонни да бъдем съпричастни към емоциите на другите, било то положителни или отрицателни, когато са културно или демографски по-близки до нас.

Това е в съответствие с идеята, че емпатията вероятно е еволюирала, за да увеличи максимално оцеляването на нашите гени. Емпатията към роднините може да мотивира действия, които ги предпазват от вреда, като по този начин гарантират продължаването на споделените гени. Например, емпатичен отговор на роднина в беда може да накара индивида да предложи помощ или защита, като по този начин увеличи оцеляването на роднината и, косвено, вероятността за оцеляване на собствените гени на индивида.

С малко сила на волята и самоконтрол можем да се научим да проявяваме толерантност и рационално състрадание, което ни позволява да бъдем мили и просоциални дори с тези, които изглежда имат малко общо с нас, включително хора с диаметрално противоположни възгледи и ценности на нашите собствени.

Граници

Самоконтролът обаче има своите граници и като всяко друго нещо е най-полезен в умерени количества. Капацитетът ни за самоконтрол е ограничен и колкото повече се опитваме да упражняваме този умствен мускул, толкова повече той се изчерпва. Например, ако полагате големи усилия да избягвате консумацията на сладки храни и напитки, ще имате по-малко енергия да устоите на импулсите си за онлайн пазаруване или на инстинктивното си желание да спорите с досадния си колега от работа. С други думи, колкото по-малко самоконтрол упражнявате, толкова по-големи резерви ви остават за упражняване на самоконтрол.

Не е изненадващо, че изследванията показват, че на екстремни нива диспозиционният самоконтрол може да доведе до обсесивно, маниакално поведение, което може не само да понижи психологическото и физическото благополучие, но и да навреди на способността ни да изграждаме и поддържаме положителни социални връзки с другите.

Може би сте изпитали какво е усещането да бъдете на почивка с човек, който има график за всичко и го следва религиозно. По същия начин шефовете, които имат силен самоконтрол, са по-склонни да се ангажират със строги, прекалено структурирани и контролиращи стилове на управление, което може да попречи на креативността, иновациите и експериментирането.

Може би най-притеснителното от всичко е, че свръхсъвестните тенденции на екстремни нива може да доведат не само до самоконтрол, но и до пълен конформизъм и подчинение на правила, авторитета и статуквото, което може и да не морално. Когато нашето желание за ред, структура и предсказуемост е отвлечено от авторитарни лидери, това често подхранва възхода на култове към личността, популистки режими и фашизъм.

Умереният самоконтрол постига баланс, който насърчава както дисциплината, така и гъвкавостта, позволявайки на хората да преследват целите си, без да се поддават на твърдостта, която екстремният самоконтрол често изисква. Този баланс най-добре насърчава психологическото благополучие, тъй като се приспособява към непредсказуемостта на живота.

За разлика от това, екстремният самоконтрол може да доведе до стрес, прегаряне и намалена способност да се наслаждавате на удоволствията на живота. Тогава към живота (и работата) може най-добре да се подходи като към балансиране между рационално дългосрочно самоуправление, но без да бъдете много строги към себе си.

Винаги е полезно да признаете, че някои неща са извън вашия контрол, не на последно място, ако искате да избегнете прекомерните ви склонности към самоконтрол да се превърнат в по-голям проблем от действителните проблеми, които се опитвате да контролирате.

…………………………..

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion" за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев