Как да се справите със синдрома на самозванеца

Синдромът на самозванеца е капан, в който много от нас често попадат. Това е вътрешен глас, който ни казва, че нашата неувереност се дължи на това, че не сме достатъчно добри и в крайна сметка един ден всички ще разберат това. Той ни кара да вярваме, че един провал  е по-важен от всички успехи.

Това твърде често срещано явление, с което се сблъскват професионални спортисти, учени, експерти на върха в своите области и 75% от жените на ръководни позиции, според последно прочуване.

Това силно ниво на съмнение в нашите собствени способности ни обезсърчава и спъва способността ни да вземаме автентични решения. То нарушава нашата продуктивност и води до бърнаут. Още по-лошо, когато убеждаваме себе си, че не сме достатъчно добри и трябва просто да се „преструваме, докато успеем“,  фокусираме енергията си върху прикриване на нашата неувереност и губим времето, от което се нуждаем, за да се учим и да растем. Това е лоша новина както за бизнесите, така и за отделните хора.

Какво точно представлява синдромът на самозванеца и как изглежда на практика?

Синдромът на самозванеца е идентифициран и наименуван за първи път от клиничните психолози Полин Роуз Клaнс и Сюзан Аймс през 1978 г. Въпреки че не представлява официална диагноза, този фонемен е широко признат сред специалистите по психично здраве като много реална форма на съмнение на човек в собствените му способности. Синдромът често е придружен от тревожност и депресия, като от него страдат всякакви хора в на-различни ситуации.

За съжаление, синдромът на самозванеца също така е нещо, което повечето от нас пазят дълбоко в себе си, което го прави трудно забележим - особено на работното място. Съществуват обаче някои издайнически признаци. Пример за това е онзи тип перфекционизъм, при който служител се колебае да сподели постигнатият напредък по дадена задача или да даде обратна връзка. Друг предупредителен знак, че някой е дълбоко несигурен в себе си, е нежеланието да споделя идеи, да задава въпроси или да иска помощ, когато има нужда от такава. Мнозина, които страдат от синдрома на самозванеца, също така имат фиксиран начин на мислене, вярвайки, че чертите и талантите на човек са статични. Тези хора често смятат, че ако да работят усилено върху нещо това означава, че не са добри в него по рождение и е добре да се откажат. За съжаление, този начин на мислене може да попречи на хората да реализират пълния си потенциал. Важно е обаче да се отбележи, че не е нужно да се стига дотук

Като лидер винаги се грижа за моя екип. Да давам подкрепа на моите служители в техните най-тежки борби и по време на най-големите им успехи е най-важното нещо, което мога да направя. Мята задача е гарантирам техния растеж, ако са потънали в съмнение в себе си. Ето три ключови стратегии, които ще ви позволят да помогнете на вашите служители да преодолеят синдрома на самозванеца:

Нормализирайте грешките и колебанията

Идеята, че успехът ви по някакъв начин се дължи на късмет и че всъщност не сте толкова компетентни, колкото вашите колеги, е мисъл, която се промъква в умовете на повечето хора. Понякога това съвпада с определени предизвикателства, като например затруднения при усвояване на ново умение или при допускане на някаква грешка. Може да възникне и на фона на успех. Напомняйте редовно на екипа си, че много хора (дори олимпийски златни медалисти) изпитват тези чувства на съмнение в себе си. Също така е полезно да подчертаем, че преследването на амбициозни цели върви ръка за ръка с правенето на грешки. Когато нещата се объркат, имаме избор. Единият вариант е да възприемем начин на мислене, насочен към растежа - да се поучим от ситуацията и да продължим напред с нови знания. Другият вариант е да позволим на тази спънка да ни спре напълно.

Насърчете култура на психологическа безопасност

Начинът на мислене, необходим за поддържане на щастлив и високоефективен екип, е възможен само когато хората чувстват психологическа безопасност на работното място. Когато служителите се страхуват да бъдат автентични, да дават искрена обратна връзка и да правят грешки, те няма да са готови да поема рискове, да усвоява нови умения или да решава проблеми. За да позволя на моите служители да бъдат уязвими, да поемат рискове и да се развиват, аз ги подкрепям и защитавам ако е необходимо. За мен това означава да им осигуря подкрепата, от която се нуждаят, за да се учат, да растат и да бъдат себе си.

Отбелязвайте редовно успехите и постиженията

Както у дома, така и на работното място, аз обичам да празнувам. Вярвам в отбелязването на победи, било то големи или малки, при първа възможност. Винаги ще има предизвикателства и провали, които да бъдат преодолявани, което прави отчитането на дори малките успехи толкова важно. Независимо дали това означава споменаване на добре свършената работа по време на екипна среща, среща на четири очи с отличил се служител, който заслужава похвала или пък време, прекарано заедно с моето семейство, свързано с някакво важно събитие, като например дипломиране, аз знам от опит колко важно е хората да получават признание за успехите си. Това им помага да придобият увереността, от която се нуждаят, за да продължат да се развиват с течение на времето.

Синдромът на самозванеца и липсата на психологическа сигурност могат да попречат дори на най-способните хора да разкрият пълния си потенциал. Тъй като ме е грижа за моя екип, искам те да имат възможност не само да процъфтяват в работата, но и да се развиват. Знам, че съпричастното и ефективно общуване, както и изграждането на психологически безопасна среда, са важна част от това.

………………..

Дженифър Гендрон, глобален главен търговски директор на Koa Health, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев