Как емоционалната интелигентност може да ни помогне да преоткрием себе си

Съвременното забързано работно място изисква от нас да се променяме и адаптираме с нарастващи скорости, като същевременно управляваме сложни междуличностни изисквания. Въпреки тези предизвикателства, ние можем да използваме емоционалната интелигентност, за да отговорим непрекъснато нарастващите изисквания и да се отличим в нашата нова реалност.

В основата на емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме нашите емоции, както и да сме наясно с това как те влияят на другите. Освен това емоционалната интелигентност ни дава по-голяма способност да разбираме емоциите на другите, позволявайки ни да бъдем по съпричастни. Това от своя страна увеличава способността ни да работим ефективно с други хора, които имат различен произход и перспективи.

Глен Лопис, автор на „Make Reinvention Your Superpower“, твърди, че липсата на емоционална интелигентност улавя хората в това, което той нарича „кариерни плаващи пясъци“.  Той обяснява, че това се случва, когато хората изгубят от поглед уникалните си способности, защото получават възнаграждения за това, че следват корпоративния наръчник, вместо своите собствени виждания и ценности. В резултат на това те не биват насърчавани да изследват нови идеи, тъй като са били обучени да вярват, че успехът зависи от изпълнението на стари.

Как да насърчим емоционалната интелигентност

Организациите все повече осъзнават, че успехът днес изисква повече сътрудничество, креативност и адаптивност. Изследване на Технологичния университет „Лорънс“ установи, че емоционалната интелигентност „подобрява способността на човек да бъде социално ефективен и може да доведе до подобрени резултати в сътрудничеството“.

Успешните организации в днешния климат ще се състоят от емоционално интелигентни хора, които могат бързо да се променят. Добрата новина е, че емоционалната интелигентност не е някакво вродено качество, а е нещо, което можете да изградите. Служителите на всички нива на организацията ще трябва да подобрят уменията си за сътрудничество, решаване на проблеми и работа в екип.

Един от начините за насърчаване на тези черти е лидерите да помолят всеки служител да сподели примери за сътрудничество, добра работа в екип и решаване на проблеми по време на екипни срещи.

Наличието на програма за признаване на служител на месеца, който е демонстрирал изключителна емоционална интелигентност, също може да помогне да се запази фокусът върху непрекъснатото усъвършенстване. И накрая, мениджърите могат също така да гарантират, че служителите са наясно, че съпричастността и устойчивостта са качества, които увеличават вероятността за получаване на повишение.

Изграждане на умения за сътрудничество и разрешаване на конфликти

Организациите на бъдещето ще трябва да си сътрудничат повече както вътрешно, така и външно.

Наличието на служители, които могат да работят с различни хора с различен културен произход, ще повиши сплотеността на екипа и организацията.

Лопис подчертава значението на използването на емоционалната интелигентност за насърчаване на любопитството към разнообразието на работното място. Този начин на мислене помага да се разкрият ценни прозрения и възможности за растеж. „Когато се оглеждаме преднамерено и очакваме да открием нещо ново, ние се отваряме към възможности, които може да сме пренебрегнали“, казва той.

В работата неминуемо възникват конфликти и проблеми. Но тъй като организациите трябва да се движат светкавично, екипите трябва да могат да решават тези проблеми бързо и ефективно. Неразрешените конфликти, неочакваните промени, безпокойството и разочарованието в организациите могат бързо да доведат до създаване на негативно и токсично работно, ако служителите не разполагат инструментите, от които се нуждаят. Обучението за емоционална интелигентност учи хората да се справят с тези общи проблеми на работното място, без да губят представа какво се опитват да постигнат. Тези служители са по-способни да се ориентират в трудни разговори.

Лопис казва, че самоувереността е централна за емоционалната интелигентност и преоткриването, тъй като подобрява способността на човек да управлява конфликти на работното място.

Стойността на една емоционално интелигентна култура

Компаниите, които инвестират в подкрепа на емоционалната интелигентност, установяват, че тяхната култура показва подобрение. Резултатите от среда на сътрудничество са по-голяма свобода да бъдете креативни и да експериментирате с нови решения и иновации. Отворената комуникация и диалогът стават част от начина, по който всеки в организацията се очаква да се държи. Това води до атмосфера на психологическа безопасност, която позволява на всеки свободата да експериментира, да някои рискове и да преодолява собствените си ограничения, за да може да достигне пълния си потенциал.

Организациите, които поставят силен акцент върху емоционалната интелигентност в своя процес на набиране, адаптиране и обучение, ще установят, че моделират работата по начин, който позволява на всички техни служители да имат по-пълноценни кариери. Подхранването на съпричастност и устойчивост означава, че всеки има подкрепяща среда, в която всеки може да преоткрие себе си, като същевременно поддържа движението на организацията напред.

…………

Харви Дойчендорф, експерт по емоционална интелигентност и автор на книгата „The Other Kind of Smart“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев