Безсмислената надпревара: Три мита за бизнес растежа

Основателката на Pencil or Ink Ели Хърн обяснява защо ръстът не винаги е това, от което се нуждае една компания

Когато основах своята компания, Pencil or Ink, специализирана във фирмена комуникация за ръководители, вярвах че растежът е важният ключов фактор. Ръст на доходите, за да осигурите себе си, ръст на списъка с клиенти за повече доверие, ръст в броя на персонала, защото вярвах, че малкия бизнес се развива само като става по-голям. Да се пренесем три години напред. Имам дълъг списък от клиенти, приличен доход и нов сътрудник

На пръв външен поглед аз бях постигнала растеж

Във вътрешен план обаче се бях сблъскала със сериозна криза. Постигането на ръст чрез наемане на хора, означаваше вложение на значително количество време и пари в развитието на нови колеги, отколкото просто да се занимавам с работата си, която вършех най-добре. От друга страна разширението на моя списък с клиенти в крайна сметка доведе до повече приходи, но печалбата ми и свободното време спаднаха до нула.

Ако това е представата за ръст, то той лично мен не ме устройва

В крайна сметка разбрах, че моите допускания и представи за растеж не са подходящи за всеки бизнес. Ето някои митове, в които някога вярвах. Преосмислих концепцията за растеж и създадох наистина успешен бизнес според собствените си условия.

Митове за растеж, в които вярвах. Като погледна назад, виждам как няколко идеи за относителен ръст ме изведоха на този път.

Мит №1: Растежът изисква положителни отговори на всяко искане

В самото начало се съгласявах на всякаква работа, дори и да беше само косвено свързана с това, което исках да правя. Когато клиентите ме помолиха да осигуря няколко лектори-треньори и да провеждам паралелни семинари, аз отговорих с „да“, въпреки че никога преди не бях предлагал такъв вид услуга. Това беше приятно. „Изглежда, че хората ценят моята работа“, казвах си тогава.

Беше хубаво. „Хората изглежда оценяват работата ми!“, повтарях си аз. Мислех също, че тези проекти, които смятах за мънисто в ръката си, ще доведат до растеж. Приходите идваха, въпреки че бях небрежна към ценообразуването и често слагах твърде ниски цени. Но всъщност си играех с времето. Нямах нито една свободна минута и всичко наглед беше като победа, но всъщност беше загуба, особено при залога, който тогава си бях поставила. Осъзнах, че като казвам „да“ на всичко, всъщност отхвърлям най-добрите възможности и не поддържам баланс между работа и личния си живот, въпреки че се стремях към това. Опитвах се да се конкурирам и с по-големи компании, въпреки че тези проекти не бяха особено необходими за мен. Да казвам „да“ на всичко изглеждаше като стъпка към растеж, но скоро установих, че ми  остава все по-малко време за работата, която най-много харесвам.

Мит №2: Ръстът се постига с наемане на сътудници, а не със самостоятелна работа

Струваше ми се, че като наема нов човек и създам нова длъжност, ще получа гаранция за растеж в бизнеса. Но в крайна сметка стана точно обратното – ръстът се забави. Загубих много часове за обучение на новия сътрудник, за да го въведа в естеството на работата. Часовете се превърнаха в седмици, а седмиците – в месеци. Резултатът беше, че ми оставаше още по-малко време за самостоятелна работа с клиентите. Освен това нашата печалба намаля. „Всичко ще се нареди“, казвах си.

Когато темповете на ръст съвсем спаднаха, аз си казвах: „Скоро това ще се превърне в чиста печалба за бизнеса ни“. И престанах да плащам заплата на себе си. Проблемите с паричните потоци бяха сериозни. Но най-важното е, че загубих това, заради което обичах да управлявам малък бизнес: относителна автономия, чувство за цел и удоволствието, което идва от това да обичаш това, което правиш. Все още се наслаждавах на всяка минута работа с клиенти, но моите мисли вече не ми принадлежаха. Те бяха насочени да развиват колега, да убеждават клиенти и да се страхуват за бъдещето на бизнеса, за който бях работил толкова усилено. Клиентите искаха да работят с мен, а не с някой друг, който има по-малко опит и съвсем различен подход. Това не означава, че наемането на сътрудници не може да бъде и добра стратегия за постигане на растеж. Сега осъзнавам, че трябваше да се съсредоточа върху клиентите и да работя върху по-широката стратегия и да наема асистент, за да се освободя за тези две задачи.

Мит №3: За да се постигне ръст, не трябва да се правят отстъпки

Когато бях толкова объркана относно растежа, ми се стори, че всеки знак, показващ липса на развитие, се отразява зле на екипа и моето лидерство. Беше неудобно да се изричат ​​тези проблеми. Бях преследвана от чувството, че съм се провалила, но не можех да се заставя да направя нищо по този въпрос.

Когато най-накрая намерих смелостта да говоря, моите консултанти и клиенти ме подкрепиха и се съгласиха -  време е да променим нещо и да възстановим бизнеса от нулата. Мнозина изтъкнаха това, което без усилие виждам в другите, на не го бях видяла в себе си: да се опитвам да демонстрирам добро положение, при лошо същинско състояние, вместо просто да приема неуспеха.

Какво разбрах за растежа

След вземането на болезненото и закъсняло решение за уволнението на сътрудника ситуацията се подобри. Почти за една нощ. След три бурни години стигнах до нови убеждения за растежа на бизнеса. Той не се измерва с броя на проектите или служителите. Вместо да наемам нови служители, смених бизнеса от агентски модел към консултантски. Започнах работа сама, като наех административен асистент на непълно работно време. Спрях да казвам „да“ на всички и ясно определих обхвата на задачите, които поемам -  обучение за лидерство, екипни семинари и медиация на терен. На всичко останало казах – не.

Уверих се, че моят подход и опит са идеални за задачите. Клиентите знаят точно каква е моята помощ и че изцяло се отдавам на всеки казус, което води до взаимна изгода. Вместо да поверя на някого работата, която обичам, предпочитам да я свърша сама, като останалото и по-маловажното делегирам на други.

Оттогава приходите и печалбите са нараснали в геометрична прогресия. Доходът, който нося у дома е три пъти повече, отколкото съм печелил на последната си работа. Иронията не ми убягна: това, което мислех, че е причината за упадъка на бизнеса, всъщност го накара да се разрасне. Намаляването беше първата стъпка по тази траектория на висок растеж, което доведе до увеличаване на влиянието, приходите и удовлетвореността на клиентите.

Откакто направих тези промени и начертах своя собствен курс, имах „свободно време“. В кавички, тъй като е щастливо изпълнено със семейство, преподаване на непълен работен ден, множество ангажименти в борда и тренировки, които се родиха от времето на пандемията.

Растежът идва от извършването на смислена работа, а не просто от извършването на каквато и да е работа. 

Като възстанових времето и свободното си пространство, бях свободна да определя своите цел и стратегия. Ако това не беше "растеж", тогава какво беше? Имах момент на прозрение. Когато се обръщаха към мен с молба за провеждане на обучение, семинари или оказване на помощ, винаги задавах въпроса: за какво е нужно това? Очерта се тенденция - компаниите не търсят треньор. Те дори не търсят съветник. Те се стремят да подобрят своята култура и да вземат решение относно тази част от стратегията си, която е свързана с хората. Обучението и наставничеството са само и единствено  инструменти.

Осъзнах, че работата ми не се заключава в предоставянето на определен набор от услуги. Трябваше да помогна на компаниите да превърнат фирмената си култура в стратегия. С тази цел съм усъвършенствал методите си на работа, като предлагам индивидуални подходи за всяка компания. За един клиент това е анализ на корпоративната култура в цялата компания и целеви семинари. За друг - лично обучение за важни ръководители. Дори са ми плащали да пиша статии за културата на работното място и са ме интервюирали в New York Times за комуникацията в офиса.

Днес целият ми бизнес е изграден от хора, дошли по препоръка или от стари клиенти. Но интересното е, че сред тези клиенти само малка част са от периода, когато имах сътрудник и се съгласявах на всяка задача. Повечето от клиентите са свързани с периода, в който бях напълно фокусирана върху целта и правех това, което умея най-добре. Не действам като временен треньор или съветник на компании. А аз съм партньор, свързващ допирните точки между хора, култура и стратегия. Преосмислянето на услугите помогна за създаването на смислен и устойчив бизнес.

Растежът в различните компании не изглежда непременно еднакъв

Когато стартирате бизнес като Pencil or Ink, беше много изкушаващо да инвестирам в сертификат за бизнес треньор. „Всички други треньори ги имат“, разсъждавах аз. — И това е прекия път към авторитета. Но след като преминах вътрешно обучение при предишния си работодател, натрупах стотици часове опит във водещи компании, не бях сигурна, че този път е правилният за мен. Замислих се, когато една от клиентите ми каза: „Ти не си като останалите треньори, Ели.“

Когато погледна назад разбирам, че е била права -  клиентите не ме наемат, защото имат нужда от треньор или консултант. Те ме наемат, защото имат нужда от някой, който разбира културата и стратегията, има опит в успешната работа и е напълно отдаден на поставената задача. Така че спрях да се оглеждам, да обръщам внимание какво правят другите и започнах да търся възможности за професионално развитие, които са подходящи за мен. В крайна сметка изучавах организационно лидерство в Saïd Business School на Оксфордския университет, което ми помогна да разбера по-добре предизвикателствата, пред които са изправени лидерите, да разбера стратегиите и да разширя културния си инструментариум.

Образованието, което получих във и извън аудиториите, промени живота ми. Но се случи нещо друго, което не можех да предвидя. Наскоро едно бизнес училище ми предложи да преподавам стратегия и иновации успоредно с работата ми в Pencil or Ink. Това беше отвъд най-смелите ми мечти, от времето когато започнах бизнес в мъглата на следродилната депресия, да не говорим за опитите да разбера растежа на бизнесите и компаниите.

Като се отказвах от някои възможности, изяснявах целта и се фокусирах върху резултата, създадох нещо, с което се гордея.  И ако това е растеж, значи тогава тепърва започвам.

Източник: BUFFER

Превод и редакция: Стоян Сираков