Запознайте се с Господин Утре

Един от основните ми проблеми е навикът да отлагам всичко за утре. Буквално всичко – от работните задачи до почивката. И ето, денят, месецът, годината приключват, а това, което сме искали или обещали да направим, все още остава в неясното бъдеще.

Познато ли ви е всичко това? Значи у вас, както и у мен, живее Господин Утре. За съжаление, този приятел е антигерой в сценария на интересния и продуктивен живот. С този злодей трябва да се борим!

Хайде да се запознаем по-отблизо с Господин Утре.

Преди това обаче отговорете на следните въпроси (отговорите тук са само за пример).

• С какво искате да се заемете? Да се подготвя за маратон.
• Колко често ще правите това през идния месец? Всяка сутрин.
• Искате ли да разкажете на някого за намеренията и успехите си? Искам да кажа на приятелите си, да пусна съобщения във фейсбук и да покажа снимките от състезанието.

В отговорите си аз изхождам от това, че искам да прибавя нещо ново към живота си. Напълно нормално е обаче да искате да махнете нещо от него. Например да престанете да се карате с бабичките пред блока или да откажете пушенето.

Замислете се и запишете отговорите си още сега, преди да продължите да четете по-нататък. Нали искате да узнаете кой е този ваш Господин Утре?

Да започнем с формулировката на вашето желание. Господин Утре винаги формулира амбициозно. В моя случай това е „подготовка за маратон“. Звучи гордо, нали? Във вашия може да фигурират думи като „да престана“, „да оставя“, „никога повече“. Определете целта си просто, така че да може да я разбере и тригодишно дете. Аз лично я преформулирах така - „Да тичам“.

Разделете целта си на десет. Знаете ли защо е нужно това? Защото я определяте не вие, а вашият Господин Утре. Обаче вие сте тези, на които ще се наложи да я изпълнявате след няколко часа или дни, а не в онова утре, което никога няма да дойде.

Следващият въпрос се отнася за това колко често ще правите зададеното действие. Да го преформулираме така: „Колко често през следващия месец ще върша това при наличието на идеални условия?“. Как се промени отговорът ви? Моят не се промени. Защото отговарях пак не аз, а Господин Утре, който си живее в този идеален свят. След като помислих какво може да се обърка обаче, промених отговора си така: „Не по-малко от три пъти седмично по пет километра“.

Разглеждайте най-лошите варианти, включвайте вътрешния си песимист. Тогава откъснатият от живота оптимист – Господин Утре, повече ще заприлича на реалист. Повярвайте, минималният постижим резултат е по-добър от празните амбиции.

Всеки супергерой има нужда от почитатели. Господин Утре също не е изключение. Точно затова толкова ни се иска да разкажем за плановете и първите успехи на начинанията си. Когато се сблъскаме с първите трудности обаче, заниманието ни става омразно и го зарязваме още в началото на пътя. Защо да се мъчим, щом вече са ни похвалили? По-добре да измислим нови грандиозни планове.

Затова не хранете Господин Утре с внимание. Споделяйте не плановете си, нито първите малки успехи, а натрупания опит. Ако ви е толкова нужно да разказвате за надеждите си, си определяйте „глоби“ за неизпълняването им или искайте съвет от хора, които вече са минали през подобни изпитания.

Никита Галкин, LifeHacker