Западните инвеститорите са на нокти, докато Москва готви нов указа за принудителни продажби

Западните инвеститори в руски компании се подготвят за нов президентски указ, разглеждан в Москва, за който се опасяват, че може да ги принуди да продадат своите дялови участия на руското правителство с големи отстъпки, пише Ройтерс.

Потенциалният указ, който може да даде на Русия „супер преференциално право“ да купува дялове в стратегически значими компании от чуждестранни акционери, бележи последния удар срещу инвеститорите, притежаващи руски активи, които са  стрували милиарди долари преди февруари 2022 г.

Русия се опитва да намали чуждестранната собственост и влияние върху най-големите си регистрирани компании, откакто президентът Владимир Путин нареди войски да нахлуят в Украйна, предизвиквайки широкообхватни санкции от Запада.

Тези методи включват отмяна на специални инвестиционни програми, първоначално предназначени да увеличат потока на международен капитал в руски компании и да позволят заобикаляне на глобалните банки при надзора на тези схеми, което води до загуби за някои инвеститори и изчезването на някои акции, които притежават.

Иван Чебесков, ръководител на отдела за финансова политика на министерството на финансите, каза пред Ройтерс, че са в ход изменения на президентския указ и че евентуални промени биха могли да дадат на руското правителство „супер преференциално право“ да купува дялове в стратегически компании от напускащи чужденци.

„Това супер преференциално право ще работи само в конкретни случаи, с конкретни компании“, каза Чебесков в кулоарите на финансов форум в Москва на 14 ноември. „Точният списък все още не е одобрен“.

„Идеята беше това да се отнася само за онези стратегически компании, в които държавата вече има дял“, коментира той. „Това е доста тесен списък от компании“.

Чебесков отбеляза, че указът едва ли ще бъде публикуван преди края на годината.

Липсата на яснота и несигурните срокове подчертават непредсказуемия характер на регулаторните промени, пред които са изправени инвеститорите и фирмите, които искат да коригират експозицията си към Русия.

Когато този указ бъде приет, инвеститорите от държави, считани за враждебни на Русия, вероятно ще се изправят пред още по-голямо предизвикателство да възстановят стойността на своите руски активи, казват петима международни инвестиционни консултанти пред Ройтерс.

Указът, след като бъде публикуван, ще повлияе на това как се одобряват сделките и дали ще се прилагат отстъпки при покупка, препродажба на пазара или и двете, каза Нато Цхакая, партньор в адвокатската кантора „Рибалкин, Горцунян, Дякин и партньори“.

Указът би могъл да изясни „дали продавачът има право да оттегли молбата си и да не финализира сделката, ако не е доволен от окончателните параметри“, каза Цхакая.

„Разтревожени продавачи“

Очаква се покупките на Москва да отразяват отстъпка от поне 50% върху пазарната стойност на акциите на компанията, казаха инвестиционните консултанти.

„Това споразумение не се квалифицира изрично като присвояване на активи, но води до същия резултат за разтревожените продавачи“, каза Томас Дж. Брок, финансов консултант в базираната в САЩ Kaiser Consulting.

Главният изпълнителен директор на датската пивоварна Carlsberg миналия месец каза, че Русия е „откраднала“ нейния бизнес, отказвайки да сключи сделка, която би направила изземването на нейните активи от Москва да изглежда легитимно. Русия съобщи, че е назначила временно ръководство.

Инвеститорите също имат основание да се съмняват, че Москва ще плаща в щатски долари. Путин подписа указ през октомври, принуждаващ някои фирми износители да конвертират значителна част от приходите си в чуждестранна валута, в опит да укрепи рублата.

Но руският търговец на дребно Magnit спя да изкупи обратно част от акциите си, държани в чужбина, плащайки в долари и евро, след като получи одобрението на руското правителство. Последното му обратно изкупуване е в ход.

Инструмент за набиране на средства

Двама от съветниците описаха последната инициатива като инструмент за набиране на средства за Русия, на фона на признаци, че страната изпитва финансово напрежение.

Москва налива ресурси във военния сектор, като за целта повиши данъците върху бизнеса и разчита на оптимистични прогнози за бюджетните приходи, казват руски анализатори. Централната банка поддържа лихвените проценти на двуцифрени стойности, за да се бори с високата инфлация.

В доклад на информационната агенция „Интерфакс“ от 25 юли се посочва, че Путин е инструктирал служители да изработят споразумение, за да дадат на Федералната агенция за собственост на Русия права за преференциално закупуване.

Активи, закупени „със значителна отстъпка“, ще бъдат подготвени за „последваща продажба на пазарна цена“ с прехвърляне на постъпленията във федералния бюджет, каза Интерфакс, без да посочи източници.

Западните инвеститори са изправени пред трудности  опитите си да измъкнат активи от Русия.

През юли Ройтерс ексклузивно съобщи, че JP Morgan е казала на клиентите си, че се стреми да си върне акциите в Magnit.

Това последва предупреждение на Deutsche Bank към клиентите, че вече не може да гарантира пълен достъп до руските акции, които им принадлежат.

Депозитарните разписки са сертификати, издадени от банка, представляващи акции в чуждестранна компания, търгувани на местна фондова борса.

Италианската банка Intesa Sanpaolo е на прага на продажбата, но HSBC (HSBA.L) все още чака зелена светлина, за да продаде руското си звено на местния кредитор Expobank.

„Капиталистическите инвеститори винаги ще се тълпят около проблемните пазари, но ходовете на руското правителство за ограничаване на капиталовите потоци ще имат трайно въздействие върху широкообхватните инвеститорски настроения“, каза Брок.