Европа прие плана срещу дълговата криза

Противно на преобладаващите вчера скептични прогнози, извънредната Среща на върха в Брюксел приключи с успех. След тежки и продължителни преговори лидерите на държавите-членки в ЕС и еврозоната се споразумяха и одобриха спасителния план с мерки за преодоляване на дълговата криза.

 Най-важните момента от него:

 1. Ще бъдат отписани 50% от гръцкия дълг или около 100 млрд. евро.

2. Размерът на Европейския фонд за финансова стабилност ще бъде увеличен до 1 трлн. евро.

3. Ще се извърши рекапитализиране на банките, застрашени от евентуален фалит на Гърция.

Първата точка от плана бе договорена след осемчасови преговори с частни банкери и застрахователи. Лично германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се включиха в преговорите с банковото лоби като се наложи дори да напуснат временно срещата на върха, за да убедят частния сектор да приеме споразумението.

 Условията по него са финансовият сектор да приеме номинални 50% загуби от средствата, инвестирани в гръцки държавни дългове облигации. Така до към 2020г. съотношението дълг към БВП в гръцката икономика би трябвало да намалее до 120% от сегашните 160%.

 Паралелно с това еврозоната ще предложи "кредитни стимули" в размер на 30 млрд. евро, които да привлекат частния сектор в схемата.

Решено бе още банките, които ще срещнат затруднения с поемането на 50% загуба от гръцкия дълг, да бъдат рекапитализирани с общо около 106 млрд. евро.

Ще положим всички усилия детайлите по пакета за Гърция да са изчистени и планът да е ясен до края на тази година, така че гърците да имат ясна визия от началото на следващата година какво ги очаква, заяви председателят на Европейската комиси Жозе Мануел Барозу.

По втория ключов момент от споразумението - увеличаването на размера на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) ще се приложат две основни схеми за подсилването му – чрез привличане на капитали от БРИК, т.е. страните с развиваща се икономика като Китай и Бразилия по специална инвестиционна структура и чрез предоставяне на застрахователни инструменти срещу загуба или част от загубите, които може да си причини притежател на дългови облигации на страна от еврозоната в случай, че тя изпадне в несъстоятелност.

Лидерите от еврозоната се надяват удвояването на размера на спасителния фонд от сегашните 440 млрд. до 1 трлн. евро да е достатъчно да удържи ситуацията с нарастващите дългови проблеми и в следващите застрашени от кризата държави в Европа - Италия и Испания

 Детайлите по увеличаването на фонда EFSF ще бъдат изчиствани от европейските финансови министри в рамките на няколко срещи през ноември.

 Допълнително ще се уточнят и конкретните стъпки по третото важно решение от срещата, а именно рекапитализацията на големите банки срещу условието от юни 2012 г. те да поддържат 9% собствен капитал срещу пазарни рискове.

 Дали този път Европа ще успее да се измъкне от спиралата на кризата? Ето първите коментари на европейски лидери, участвали в срещата

 Президентът на Франция Никола Саркози:

„Краят на дълговата криза е по-близо, постигнатите решения на практика са голям напредък в създаването на защитна стена срещу разрастването на кризата към другите страни в еврозоната”.

 Ангела Меркел, канцлер на Германия:

 „Начините за засилване на Европейския фонд за финансова стабилност- чрез привличане на инвеститори от Китай и Близкия изток или чрез частични гаранции от европейските правителства ще бъдат допълнително уточнени от финансовите министри през следващите седмици. По-важното е чрез тези две опции да постигнем максимално, 4 или 5-кратно засилване на стабилизационния механизъм. Конкретният ефект от това е трудно предвидим, но ние вярваме, че с повече гъвкавост ще успеем да защитим еврото.”

 Георгиос Папандреу, премиер на Гърция

 „Да се надяваме, че и за Гърция, и за Европа изгрява нов и по-добър ден... Сега вече Гърция може да уреди сметките си от миналото веднъж и завинаги. Опрощаването на половината от дълга п ще нанесе големи загуби на банките в Гърция и на държавните пенсионни фондове, затънали до шия в държавни облигации за около 100 млрд. евро. Правителството ще компенсира пенсионните фондове, но банките ще са изправени пред временна национализаци. Много е вероятно голяма част от акциите на банките да преминат в държавни ръце, но след като преминат през преструктуриране, ще изтеглим акциите им от пазара, както са го правили и други държави. Това е съвсем стандартна процедура и няма от какво да се боите."