Ева Паунова за референдума във Великобритания

Вероятно постигнатото споразумение с Великобритания е най-доборото, което можем да имаме в този момент. Самото разглеждане на темата за евентуално излизане на Обединеното кралство от Съюза обаче отвори сериозни рани в Европа, а те могат да станат още по-дълбоки при евентуално решение за Брекзит на референдума на 23 юни.

Дискутирането на възможността за излизане и поставянето й на гласуване промени кардинално ситуацията в Европейския съюз. С това се създава прецедент, който има опасност да бъде използван от други страни-членки. Чехия вече по доста директен начин спомена, че може да се възползва и също да разгледа въпроса.

Досега ЕС беше безалтернативен, но вече не е така.

Това може да се използва както за изнудване при преговори с Комисията, така и като карта от по-популистко тесте в някои от правителствата в централна Европа, например.

Великобритания на практика поиска да не участва в политическия проект на Европа, а да остане само в неговата пазарна част. Към този момент това е разбираемо. Какво обаче би станало, ако други държави последват този пример? Знаем, че решението за икономоческа интеграция, както през 1951, така и сега е политическо.

Подлагането под съмнение на политическата интеграция оставя Съюза с доста по-малко възможности. От една страна, във вътрешно европейски аспект ЕС използва именно политическата интеграция за намираме на т.нар. общоевропейски решения на сериозните проблеми. Такова беше решението и целият процес по гръцката криза и спасяването на еврото, такъв е процесът и по

реагиране на бежанската криза. Неизбежните мерки за повече сигурност, свързани с тероризма, също могат да бъдат основно политическо- интеграционни с частично отдаване на национален суверенитет от страните членки на ЕК.

С референдума посоката вече е обърната и се говори за връщане на суверенитет във време, в което всички очакват ЕС и ЕК да намерят решение на сериозни глобални проблеми. По подобен начин стои и проблемът с оглед на глобалната роля на ЕС.

Възможната загуба на Великобритания, но и самият отказ от по-нататъшна политическа интеграция, поставя под въпрос развиването на европейска дипломация. Решението с телефонния номер на Европа, който Кисинджър търсеше, по външнополитически теми се отлага и силно се отслабват перспективите за намиране на роля на ЕС в международните отношения.

За България възможният отказ от политическа интеграция и от идеята за все по-близък съюз с банков съюз, единен цифров пазар, съюз на капиталовите пазари, Шенген, останалите интеграционни обръчи и залагането само на вътрешния пазар, е лоша новина. Европа все още има да изиграе роля в промяната на България, особено в някои области.

В споразумението между Великобритания и ЕС, пропастта в областта на вътрешния пазар е подмината, защото реално не бяха направени предложения, които директно да ограничат свободното движение.

Елементите на извънредна спирачка, както и индексирането на детските надбавки, са опит да се защити националната система, а и механизмът на задействане на първото предполага сериозна преценка от страна на Европа. От друга страна, кутията на Пандора е отворена и няма да мине дълго време преди други държави да въведат подобни мерки.

Най-неприятно обаче е, че тези предложения не се приемат от британските евроскептици и на практика, въпреки риска за ЕС, те може и да не се окажат достатъчни за оставането на Великобритания в ЕС.