Пешеходци и велосипедисти на глава от населението

Преди четири години написах за сп. „Мениджър“ един текст, който озаглавих „Гражданинът с колелото“. Написах го не просто с идеята, че манифестирам за София като град, който да насърчи хората, които не го замърсяват и не го блокират, но и с идеята, че ще има някой, който да се сети и да мотивира шофьорите да слязат от колите си и да се включат в похода за повече въздух и по-малко наднормени килограми. Честно казано – май не съм бил много убедителен. Аз самият рядко яхвам колелото си, макар че гледам да не изневерявам на пешеходството.

Велоалеите и днес са по-скоро рядко явление в града. Преди няколко дни полицейска кола дори блъсна човек на бул. „Цариградско шосе“ – явно велосипедистите все още не са излезли от Червената книга на застрашените видове. Пешеходците дори още по-често си патят. Да блъснеш човек с колата става и случайно, но в повечето случаи – абсолютно закономерно. Пожелавам ви и си пожелавам никога да не ми се налага какво е да блъснеш или да те блъснат! Но за да бяга злото в гората, в градовете трябва да има по-малко „ловци“ на пешеходци и велосипедисти…

Няма защо да отправям поредния апел да шофирате внимателно. Вместо това директно ще ви призова – слизайте от колите! Докато човек кара в безакълния и безконечен трафик не може нито да се сети за нещо приятно, нито да седне и да изпие една голяма бира под някоя сянка. Затова, ако не ви твърде затруднително – направете това малко усилие. Знам, че не винаги е възможно, но все по-често чувам от заклети шофьори с какво удоволствие оставят колите си, колко им е приятно да не псуват пред гишетата на наказателните паркинги или докато им свалят „скобите“. Така и картелните играчи на пазара на горива ще получат едно предупреждение, което е много по-значимо от това да си сипваме демонстративно бензин за левче, губейки си времето с една предварително загубена кауза.

Знам също, че повечето хора ще слязат от колите си неохотно, под натиска на високите цени и все повечето „екстри“, които застрахователи, общинари, ДАИ-аджии, КАТ-аджии и друг тип вгорчаващи удоволствието от шофирането елементи ни прилагат. Но дори и това ще бъде някакъв тип помощ за задъхващите се от трафика градове. Дори и един 10-15-годишен ауспух да бълва по-малко отрови там, където обикновено са нослетата и белите дробове на децата в колички – пак има смисъл цялото това досадно и назидателно упражнение, с което ви занимавам днес. Уверявам ви, че ако поне за един ден оставите колата си и се разходите из центъра на който и да е български град ще откриете много неща, на които доскоро не сте обръщали внимание. И всички ще се покажем повече европейци, отколкото дори на нас самите ни се вярва!