Искате да сте велик лидер? Отстъпете от лидерския пост!

Воденето на екип носи изключително ценен опит. Ще научите много за динамиката на междуличностните взаимоотношения; ще се научите да вдъхновявате и мотивирате другите, да развивате необходими комуникационни умения. Ще научите и много за себе си.

Има обаче едно нещо, което може да ви донесе още по-голям и ценен опит.

НЕ-воденето на екип.

Това открива Херман Арнолд, когато се оттегля от поста главен изпълнителен директор на компанията за управление на таланта, в чието основаване участва няколко години по-рано. През 2001 година, в мазето на университета си, Арнолд и екипът му полагат основите на бизнес, който се превръща в компания с над 100 служителя, стотици корпоративни клиенти и партньори и един от глобалните лидери в своята област.

Но Арнолд не издържа на чувството, което го гложди отвътре. Той не вярва, че е правителният човек, който да поведе компанията през следващата й фаза, и смята, че партньорът му, Марк Щофел, би се справил по-добре. За да се увери, че наследникът му ще получи пълната подкрепа на екипа от самото начало, Арнолд лично застава зад гърба на Щофел и моли служителите да гласуват промяната. Щофел е избран с голямо мнозинство.

Арнолд се възползва от получената свобода и отива на 3-месечна почивка в Индия. Когато се връща в компанията, която е създал от нищото, бива помолен да се присъедини към един от екипите с надеждата да помогне за решаването на няколко проблема.

„Нямах намерение да заемам оперативен пост“, обяснява Арнолд. „Но исках да дам положителен пример и приех работата като пряк подчинен на наследника си. В този смисъл буквално се върнах едно стъпало надолу, вместо да отстъпя. Станах част от екипа, който по-рано водех.“

И какво научава Арнолд от това преживяване? Ужасно много! Ето няколко примера:

1. По-голямата част от влиянието на лидера произхожда от неговата роля, а не от чудесния му характер или по-развитите му умения.

Сигурно смятате, че има разлика между мениджър или шеф и истински лидер. Това може би е вярно до известна степен, но ето какво има да каже Арнолд по темата:

„Една от първите срещи, на които присъствахме с наследника ми, след като взех решението да отстъпя, беше с потенциални партньори. В момента, в който споменах, че бивш член на екипа ми ще стане главен изпълнителен директор, цялата динамика в стаята се промени. Изведнъж те започнаха да говорят първо с него, да търсят неговото мнение – а преди разпитваха мен.“

Извод: „Слизането на по-нисък пост ни прави по-скромни“, казва Арнолд.

Както можете да си представите, това не е лесно. Но крайният резултат е една нова перспектива и безценен опит.

2. Съществуват различни лидерски подходи, които водят до добри и дори страхотни резултати.

Арнолд продължава:

„Този урок може би е очеваден, но трябва да го преживеете от първа ръка, за да го осмислите и да се поучите от него. Виждал съм наследника си в ситуации, в които съм бил и аз не много отдавна; знаех точно как бих постъпил. Той обаче подхождаше различно и аз бях пряко повлиян от неговите действия. Последните дадоха различни резултати от онези, които аз бих очаквал.“

Извод: Когато твърде дълго заемаме лидерски пост, особено такъв, на който блестим, ставаме по-тясно скроени.

Никога не забравяйте, че винаги има повече от един ефективен начин да достигнем до целта.

3. Оттеглянето може да ви направи много по-добър ментор.

Арнолд открива, че новата му роля му дава възможност да напътства своя наследник:

„Работейки в неговия екип, пряко виждах и усещах неговото лидерство. Не просто четях обработени доклади. По този начин можех да му предоставям искрена обратна връзка – особено пред вид това, че в миналото съм му бил шеф.“

Извод: За да бъдете ефективен ментор, трябва да се откажете от контрола.

4. Отстъпването може да ви бъде полезно.

„Щом се оттеглих от поста на главен изпълнителен директор, усетих как бремето на лидерството изчезна“, казва Арнолд. „Отново можех да мисля и дишам. Можех да развивам себе си и да се представям на по-високо ниво. Вече се чувствам много по-подготвен да посрещна следващото си предизвикателство.“

Извод: Оттеглянето, дори периодично, не просто ви помага да избегнете хроничната преумора – то ви дава времето, от което се нуждаете, за да работите над себе си.

Приложение в практиката

Лично аз силно вярвам във философията на Арнолд. В неправителствената организация, в която прекарах 13 години, оформяйки личните си професионални ценности, главните изпълнителни директори постоянно се редуваха. И резултатите бяха изключителни.

Ръководите ли екип? Помислете дали да не се оттеглите за известно време. Този ход може да е най-доброто, което се е случвало както на вас, така и на компанията ви.

Джъстин Барисо, основател и директор на INSIGHT, за LinkedIn.com