В един юнски ден, докато за пореден път валеше обилен дъжд, се проведе следният разговор, провокирал текста по-долу:

- Можете ли да прогнозирате икономиката за следващите три до пет години?

- Преди години можехме. Сега хоризонтът е три, шест до дванайсет месеца. След това диапазонът на прогнозата става много голям и тя обхваща от всичко най-лошо до всичко най-хубаво.

- И какво очаквате за следващите шест до дванайсет месеца?

- Рецефлация.

- Какво е това?

- Или ще има рецесия, или ще има инфлация със забавяне на икономика, т.е. някакъв вид стагфлация.

- Нещо като котката на Шрьодингер?

- Нещо подобно, но в ролята на котката е цялата икономика, включително и ние с вас, като икономически субекти.

С този диалог ще се занимаем по-нататък, а сега да обърнем внимание на рецесията, инфлацията и още нещо.

Има ли рецесия?

Новините за настъпила или предстояща рецесия в Европа, САЩ и Азия валят отвсякъде като дъжд през юни 2023 г. Ако допреди няколко години дъждът през юни се свързваше с рефрена „Топъл дъжд, чакан дъжд“, то тази година той вече е символ на природно бедствие. Твърди се, че еврозоната е в „техническа рецесия“, Германия е в „техническа рецесия“ и още няколко икономики по целия свят също. От икономическа гледна точка тези твърдения са неверни или поне пресилени. Предвид това, че за да се обяви една икономика в рецесия, не може да се съди само от негативното изменение на един обобщаващ показател като Брутния вътрешен продукт (БВП), а трябва да се разгледат поне още няколко фактора, измерващи икономическата активност и заетостта, която е на рекордно ниски нива. Наистина еврозоната, Германия и още няколко икономики от ЕС отбелязват по две последователни тримесечия със спад в реалния БВП[1] без значение дали измерването е на база предходно тримесечие, или е на база съответно тримесечие година по-рано. По-внимателен преглед на данните показва, че брутната добавена стойност (БДС) расте в реално изражение в повечето икономики на ЕС, т.е. те са произвели повече спрямо предходните периоди. Това, което е спаднало, са нетните косвени данъци вероятно поради раздадените по-големи субсидии и недостатъчния ръст на приходите от тези данъци.

Икономическа vs. финансова криза

Всъщност последните две рецесии в ЕС, еврозоната и България тази през 2008–2011 г. и следващата през 2020–2021 г. бяха предизвикани от външни фактори. Първата беше вследствие на финансовата криза, започнала в САЩ, а втората – на здравната криза, която беше причинена от Ковид-19. Все пак трябва да отбележим, че има голяма разлика между рецесия със и без проблеми във финансовия сектор. Ако при първия вид протичането на кризата и възстановяването до предкризисните нива трае от 6 тримесечия до 3 години, то при втория вид всичко протича в рамките на една година. При първата криза в еврозоната и България връщането към предкризисното ниво на БВП в реално изражение (нивото за 2008 г.) се постига устойчиво след 2013–2014 г., в Германия това се случва още през 2011–2012 г. Друг любопитен факт е, че при втората криза България достига предкризисните нива на БВП в реално изражение (нивото за 2019 г.) още през 2021 г., при това и до днес все още не са постъпили средства от Плана за възстановяване и устойчивост. В същото време еврозоната и Германия успяват да постигнат и надминат нивото на БВП от 2019 г. едва през 2022 г.

Рецесията може да бъде „локална“ и съответно да не се прехвърли с пълна сила в останалите държави, дори да е започнала в някоя от големите икономики. С финансовите кризи не е така. Те трудно се удържат да не излязат от рамките на дадена икономика заради глобализацията на финансовия свят. В него основната стока е доверието и ако то изчезне, започва криза. Доверието се основава на обезпечеността и ликвидността на системата.

След края на 2007 г. съотношението депозити/кредити на банковата система в България се понижи с около 20% само за пет-шест тримесечия до ниво от 71% - исторически най-ниското ниво досега. По време на ковид кризата съотношението депозити/кредити надвишаваше 140%. Банките все още активно рекламират кредитни продукти, а не депозити. Всъщност, ако банките започнат активно и предимно да рекламират депозитните си продукти, тогава ще започнат трудните времена.

В началото на годината имаше единични случаи на проблемни банки в САЩ (Silicon Valley Bank, First Republic Bank и др.) и Европа (Credit Suisse), което създаде доста подозрения за предстояща финансова криза. Бързото решение на тези казуси спомогна за бързото възвръщане на доверието, което предотврати сериозна криза във финансовата система.

Като отчетем, че няма индикации за рецесия в еврозоната и Германия и банковата ни система е солидно обезпечена с депозити, днес нямаме много основания да очакваме рецесия или поне тежка такава, която може да започне скоро. Разбира се, тази прогноза би била вярна само в случай, че не се появи неочаквано външен фактор, който да окаже съществено влияние върху икономиката ни.

Фактори за растеж

Българската икономика има още една особеност. В периода 2002–2009 г. ръстът в реалната икономика (ръстът на БВП) водеше до нарастването на количеството на парите. След това започна обратният процес – количеството на парите започна да нараства по-бързо от това на икономиката. Така увеличаването на парите беше причината за нарастването на БВП през периода 2010–2022 г. и затова страната стана зависима от паричните приходи от външни източници, като еврофондовете, емисиите държавен дълг на външните пазари и др.

Това предполага, че ако няма достатъчно количество входящи парични потоци, икономиката ще изпита трудности при реализирането на растеж. През 2021 и 2022 г. инфлацията спомогна за по-големите обороти и съответно за по-високи нива на номинален БВП. Това обаче беше временно явление и поради намаляващата покупателна способност на парите и последващото свиване на потреблението, инфлацията ще загуби своя потенциал да продължава да вдига номиналния БВП още през тази година.

Основните компоненти на инфлацията

Инфлацията в последните три години е водещата икономическа новина не само у нас, но и по света. Тя е онзи икономически феномен, който ни обгърна веднага след ковид кризата през 2021 г. и все още не ни изпуска от прегръдката си. Тази инфлация премина през различни етапи, с различни цикли на ценовите равнища на отделните групи стоки и услуги, но в крайна сметка с един и същи ефект – намаляване на покупателната способност на парите и обедняване в реално изражение.

Енергията, най-волатилният компонент в потребителската кошница, генерира голямото покачване в нивото на инфлацията през 2021 г. Утихването на цикъла на енергията се случи след първото тримесечие на 2023 г., на практика девет месеца по-късно след времето, когато това можеше да се случи, ако не беше започнала войната. Повишаването на енергийните цени генерира ръст в цените на храните, а след това и на услугите. Инфлационният цикъл при храните, чийто дял в потребителската кошница за България е над 30%, достигна най-високите си нива през ноември и декември 2022 г., след което започна да утихва и се очаква съвсем да утихне с идването на новата реколта в селското стопанство от лятото и есента на 2023 г.