Leader's Hub БРОЙ /// Мениджър 10/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 3 / 4

Дадено, търси се, решение

Целите на училището през XXI век са различни, а българското не е подготвено за тях. Koe e образованието, което ще направи България просперираща страна?

Автор:

Люба Йорданова и Траян Траянов, Фондация „Заедно в час“

Снимки:

Михаил Новаков

Дадено, търси се, решение

Целите на училището през XXI век са различни, а българското не е подготвено за тях. Koe e образованието, което ще направи България просперираща страна?

Дадено, търси се, решение
quotes

Петър е млад човек, който получава задача като част от интервю за мечтаната работа. Трябва да приложи специфични за областта знания, умения и креативност. След като отлага няколко дни, Петър започва да работи по заданието. В началото има голяма мотивация, но след няколко часа осъзнава, че задачата не е никак лесна. „Това е просто едно интервю, те какво искат от мен, да им върша работата безплатно ли“ – казва си Петър и импулсивно отказва възможността.

Мария има отлични оценки по математика и информатика и започва работа в технологична компания. По време на среща на екипа колегите ѝ обсъждат потенциален нов проект. Мария смята, че предложената от нея идея е най-добрата и не е съгласна с предложенията на колегите си. За да защити собствената си идея, тя започва да прекъсва другите грубо. Всички са обезпокоени от поведението ѝ. Тъй като сроковете, поставени от клиента, са твърде кратки, колегите я изключват от проекта.

Социално-емоционалните умения са ключови за успеха на бъдещия пазар на труда, сочат анализите на авторитетни организации като Световния икономически форум и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От Петър не се очаква да приложи стандартен подход в познат формат, както е свикнал от училище. Има нужда да прояви настойчивост въпреки негативната емоция от непознатата ситуация, както и да успее да задържи вниманието си достатъчно време върху задачата, за да стигне до нестандартно решение. От Мария не се очаква да намери добър отговор сама, а да може да работи в сътрудничество с колегите си и да допринесе за намирането на екипно решение. Без да умеем да направляваме собствените си преживявания и взаимодействията си с останалите хора, трудно можем да покажем и приложим другите си умения, когнитивни и технически, на които образователните системи от ХХ век наблягат и в които изкуственият интелект така или иначе бързо печели превъзходство.

В общия случай обаче българските ученици не получават нито възможността, нито подкрепата да развиват тези „меки“ умения, които са така необходими в променящия се свят. Изследване на Института за изследвания в образованието показва, че 28% от учениците не са склонни да упорстват в ученето и се отказват при първата трудност – признак за дефицит на умение за саморегулация или способност да направляваш собственото си време, внимание и усилия. Едновременно с това 46% от учениците нямат нагласата да работят в екип и да учат заедно с връстници.

Образователната ни система се проваля и в областта на когнитивните умения като критическо и аналитично мислене, които биха били фундаментални в свят, в който се изисква да програмираш изкуствен интелект за свои цели, да откриваш неговите скрити предразсъдъци и да филтрираш машинно генерирана (дез)информцация. Международното оценяване PISA показва, че резултатите на българските ученици се влошават – ако през 2000 г. 40% от 15-годишните са били функционално неграмотни, то през 2018 г. този дял е 47%, а прогнозата е, че ще достигне 54% през декември тази година, когато ще бъдат оповестени резултатите от миналогодишния тест. PISA показва още, че българчетата изостават значително в развитието на други умения като решаване на проблеми, медийна и финансова грамотност. Освен това са и едни от най-малко толерантните и проявяващи уважение към хора от други култури. Ако българската образователна система беше бизнес, то тя е фирма, която произвежда глобално неконкурентен продукт и бракува близо половината си продукция без никакво последствие.

Уменията, нагласите, знанията и постиженията, които учениците като цяло показват, са атестация за качеството на образователната система. За съжаление атестацията не е позитивна – средното образование не подсилва и умножава човешкия капитал, а го пилее. И докато други държави променят из основи визията и философията на учебните си програми, мислят как да включат изкуствения интелект в помощ на учителите и правят смели експерименти извън рамките на досегашната образователна парадигма, България продължава да е закотвена в миналото.

Образованието на XXI век

В свят, който се променя непрекъснато и динамично под влиянието на различни фактори – от модерни технологии през глобална пандемия до войни и климатични промени, детайлните прогнози за бъдещия пазар на труда и въобще за бъдещия начин на живот са трудни. Не знаем кои точно ще са всички професии на бъдещето. Но знаем кои са универсалните умения, които биха помогнали на един млад човек да започне да се развива успешно в живота си и служат като застраховка срещу промените.

Това са уменията за анализ на причинно-следствените връзки, за вземане на отговорни и обосновани решения, за извеждане и оценка на модели, за справяне със сложни житейски казуси. Младежите трябва да могат да разбират емоциите и мотивите на човека отсреща и да изразяват своите, да вникват в случващото се и да гледат критично на него. Трябва да могат да отсяват достоверната информация и да не се оставят да бъдат лесно манипулирани. Да умеят да живеят в общество от хора, да са инициатори и да учат постоянно. Да вярват, че от тях зависи траекторията на живота им.

Около тази визия трябва да са изградени и целите на съвременното образование. Училището вече не е единственото място, където учениците могат да получат знания за света. По тази дисциплина то отдавна е изгубило най-малкото от YouTube, а скоро и от изкуствения интелект, който при добре зададен въпрос може да ти обясни всичко. Училището обаче има едно голямо предимство пред технологиите – живата връзка между хората и уменията и нагласите, които учениците могат да развият само през преживяванията и комуникацията си с учители и връстници. Именно тази силна страна училището може да осмисли за младите хора 12-те им години училищно образование.

Откъде да започнем

Може да звучи клиширано, но е важно първо да признаем, че имаме голям проблем. Имаме достатъчно поводи да признаем публично, че образователната система не работи нито за децата с възможности, нито за техните по-непривилегировани връстници. Малко учители са удовлетворени от работната среда, малко родители живеят без остра тревога дали училището подготвя децата им за бъдещето. И това е неприемливо.

Заедно с признанието трябва да дойде и истинският план за действие. Вземащите решения за държавните политики трябва ясно да заявят кои са най-спешните проблеми в образованието, какви (смели) решения предвиждат, в каква последователност и времева рамка ще ги реализират и какъв ресурс ще отделят за тях. За да имат ефекта, от който и учениците, и държавата се нуждаят, тези решения ще изискват дълбоки промени, които няма да се харесат на онези, свикнали да печелят дивидент от статуквото. Затова зад решенията трябва да застанат всички участници в образователния процес, които искат да видят истинска промяна: политици от различни партии, педагози, родители, бизнес и граждански сектор.

И конкретните стъпки

Ако трябва да сведем най-спешните промени, които трябва да се случат в българското образование, те биха били в три категории – ресурси (човешки и финансови), съдържание и отчетност.

Ресурсите са всички тези ключови условия – подготвени хора и достатъчно средства, необходими да се случи една истинска реформа. В сферата на образованието на първо място са директорите и учителите – най-важните фактори за успеха на учениците. Веднъж получили шанс да работят в системата, директорите и учителите имат нужда от ментори или наставници, които да ги подкрепят най-малкото в първите им години в училище, както и от творческа свобода да вземат решения за училищата и класните си стаи спрямо нуждите и интересите на учениците си (разбира се, заедно с отговорност за постигане на резултати).

В ресурсите попада и ефективното и ефикасно използване на публичните средства за образование. Макар България все още да отделя нисък процент от БВП за сектора, няма доказателства и за това, че инвестираните пари имат възвръщаемост.

В категорията на съдържанието влиза голямата тема за промяната на учебните програми в България. Но не промяна в духа на преместване на учебен материал от един клас в друг, а цялостно преосмисляне и предефиниране на целите на образователния процес, въз основа на което следва да се изготвят изцяло нови учебни програми. Съвременните учебни програми отчитат всички фактори, които влияят върху ученето на учениците, вземат предвид изискванията на бъдещия свят, както и интересите и нуждите на различните деца и младежи. Стремят се към интегриране, а не раздробяване на учебното съдържание, към междупредметни връзки и фокус върху изграждането на умения и нагласи.

Новите учебни програми водят след себе си и нов начин на оценяване на знанията и уменията на учениците. Той излиза много отвъд границите на шестобалната система, точките и процентите. Както оценяването по време на учебната година, така и националните изпити не трябва да измерват вече основно заучени теории и готови отговори, а да стимулират мисленето и креативността на учениците.

Създаването на рамка за отчетност е третата ключова задача пред образованието: ясни показатели за успеваемост на всяко звено в системата и ясно дефинирани и предвидими последствия при справяне или несправяне. В момента като че ли само учениците търпят последствия за непостигане на някакъв резултат. През годините не сме чули за директор, подал оставка заради слабото представяне на учениците или ниската мотивация на учителите в подопечното му училище, нито пък за началник на РУО, подал оставка поради слаби резултати в региона му. Въвеждането на адекватен режим на инспектиране на училищата, ежегодна съпоставка на добавената стойност на училищата и редовна атестация на представянето на директорите и началниците на РУО с възможността за освобождаване от длъжност са ключови мерки, които биха позволили да завишат очакванията към професионалистите в системата. Междувременно примерите за обективно добро представяне трябва да се изследват, насърчават и разпространяват.

Качеството на образованието до голяма степен предопределя просперитета на България. Анализ на „Задно в час“, използващ методология на ОИСР, показва, че реформи с фокус върху равния достъп до качествено образование биха добавили 1,1 процентни пункта към дългосрочния средногодишен темп на икономически растеж на страната ни. Струва си да опитаме.