Власт и уважение

В управлението, справедливостта е добродетел. Многобройни научни изследвания са доказали, че най-ефективните лидери са тези, които дават на служителите си право на глас, уважават  достойнството им, последователни са в принципите си и базират решенията си на точна и пълна информация.

Но това поведение, колкото и правилно да ви изглежда, си има своите скрити недостатъци. Мениджърите, които се придържат към този стил на поведение, наистина печелят авторитет, но в същото време са смятани за по-слабохарактерни, за не дотам вещи в управлението на ресурсите, по-малко способни да се възнаграждават и наказват, пише Harvard Business Review.

"Нашите изследвания, които включват лабораторни тестове и отговори на стотици корпоративни ръководители и служители, започват с вековния въпрос "Трябва ли лидерите да бъдат обичани или да представляват заплаха?" Ние отиваме с една крачка напред като питаме: "Може ли да има уважение и власт? "Открихме, че е трудно да се спечелят и двете", пояснява изданието.

Помислете за Маккенъл Ханк и Карън Кейтън, две изгряващи звезди на Pfizer от 90-те години. Маккенъл, който е главен финансов директор е известен с утвърждаващия си и твърд, дори суров стил на преговори. От друга страна Кейтън винаги се отнася с уважение към колегите си.

През 2001 г., когато беше време за нов главен изпълнителен директор, двамата бяха сред най-добрите кандидати. Маккенъл беше избран. Един анализатор тогава коментира за „Блумбърг“: "Ханк е правилният човек за тази работа ... той има издръжливостта да се справи с нея." Чухме това мнение, изразено от редица други експерти. Решенията на високо ниво най-често са в центъра на възприятията за власт, а не за справедливост.

Същото показва и експеримент, направен в проучване в друга компания. Служителите са изправени пред двама мениджъри. Единият съобщава решенията безкомпромисно, докато другият се консултира и се държи доста по-дружелюбно с колегите си. Първият тип мениджър много по-бързо спечели уважението на колегите си.

Дълго се чудихме защо мениджърите не винаги се държат справедливо, тъй като това би довело до множество ползи в техните организации. Проучванията показват, че успехът зависи до голяма степен от безпристрастно отношение. Мениджърите виждат уважението и властта като две взаимно изключващи се възможности за влияние и в повечето случаи избират второто. Въпреки че това изглежда е по-рационалният избор, не винаги е правилният и представлява голям риск за организациите.

В Pfizer, една група от обещаващи кадри, свързани с Кейтън подадоха оставка след като Маккенъл пое управлението. Самият той е пенсиониран от управителния съвет през 2006 г. поради разочароващи резултати за компанията.