Как станах оптимист

Партньорствата винаги са предизвикателство. Зная го от личен опит. Изградихме бизнес заедно. През 2003 г. написахме заедно книга за това как нашата работа помага на организациите да се грижат по-добре за своите служители. Проблемът беше, че самите ние не правехме много да се грижим един за друг.

Накрая един ден след серия дискусии партньорът ми заяви, че повече не желае да работим заедно. Първата ми реакция беше шок. Нашата книга току-що беше станала бестселър. През по-голямата част от живота ми виждах чашата като наполовина празна. В съзнанието ми песимизмът беше просто реализъм. Свикнах това да бъде неизменна част от темперамента ми. Притеснението и песимизмът ме караха да съм бдителен за всичко, което може да се обърка. Какво по-добро доказателство от този развой на събитията?

В хода на работата ми с лидери започнах задълбочено да се интересувам от разликата между факти и истории. Факт е нещо неоспоримо. Той може да бъде обективно проверен от всяко лице. А историята е нещо, което придава смисъл на фактите. Ние сме същества, които постоянно търсят смисъла. Постоянно се стремим да разберем.

Щеше да е изключително лесно да разкажа песимистично как партньорът ми ме изостави. И как загубих работата, която обичах и на която разчитах не само аз, но и семейството ми. Междувременно негативните емоции като гняв и страх щяха да убият творчеството ми и да ме парализират.

Няколко месеца обаче преди да стигнем до финала в партньорството бях започнал да експериментирам с един нов сутрешен ритуал, който да изгради реалистичен оптимизъм у мен. Така култивирах практиката да разказвам истории позитивно без да отричам фактите. Години наред сутрин се събуждах, търсейки из съзнанието си трудност, която ме очаква през деня и с която трябва да се справя. След това започвах да мисля какво би могло да се обърка днес. Така, ставайки от леглото вече бях разтревожен.

Новият ми ритуал беше просто да стана от леглото, да отида до бюрото и да напиша това, което ме притеснява – просто факт. После пишех една оптимистична история за това, което би могло да се случи на базата на тези факти.

Центърът на тежестта се измести. Чувствах се като слънцето, което може да се пребори с облаците. Така, когато партньорът ми ме напусна какво опитимистично можех да кажа?

„Най-накрая имам възможността да направя нещо, което обичам и то сам! Това е невероятна възможност!” Със сигурност имах моменти на страх и гняв през следващите седмици, но не се задържах при тези чувства прекалено дълго. Прахосване на енергия е да се чувствам огорчен от това, което вече се е случило. Вложих енергията си в друго.

Днес, години по-късно изградих успешна компания сам, с която съм много горд. Партньорите ми са група от хора с които с нетърпение очакваме да си сътрудничим всеки ден. Вършим работа, която бих бил неспособен да върша с бившия ми партньор. Познат съм във фирмата като безмилостен оптимист. И гледам на преживяното разочарование с партьора ми като на едно от най-добрите неща, които са ми се случвали.

Тони Шварц за Harvard Business Review