Обратно в реалността

Докато работих като корпоративен адвокат в Манхатан, харчех истинско малко състояние за обувки, дрехи, сметки за ресторант и други парадни особености от по-горно ниво в градския професионален живот. Сега живея в Ню Ингланд – колежанско градче, и съм автор на свободна практика. Разходите ми са едва част от това, което някога бяха, и все пак съм по-щастлив.

На какво се дължи този, неприемлив за някои дисонанс?

Не че съм станал по-добър или по-малко материалист. До голяма степен съм си същият. Това, което се промени, е с кого се движа, или както академиците го наричат моята „референтна група“ като личност. Нашите приоритети като потребители се оказват силно повлияно от „хората, които уважаваме и на които искаме да приличаме, хората, чието чувство за това, което е важно в живота се приближава до нашето", обяснява проф. Джулиет Б. Скор, преподавател по социология в Бостън. Ние сме социални същества и това рефлектира върху навиците ни на харчене.

До последните години на 20 век това не беше голям проблем. Като цяло, по това време се сравнявахме със съседите и познатите. Както се казва, имахме стремеж да сме в крак с времето и в крак с тях. Но в края на 90-те години, поради множество причини, гледната ни точка се измени. Вместо да се сравняваме със себеподобните си, много от нас приеха за критерий стила на живот на звездите и милионерите, отразявани в медиите. Без изненада тези суперпроменени въжделения създадоха и захраниха масово недоволство, което се засили по време на рецесията.

За щастие, както пише Скор и както аз лично открих, има начин да се върнем обратно в реалността. Това може да стане като правим мъдри избори, свързани с общуването и обкръжението ни, и като свием размера на желанията си възможно най-безболезнено, което в крайна сметка е добре за банковите ни сметки.

Тези размишления ме осениха за пореден път наскоро, когато пиех кафе с три умни, криейтив думи и разговорът неусетно навлезе в темата  за пазаруването на дрехи. Вместо да говорим за луксозните марки започнахме да обсъждаме по-евтините магазини и си изкарахме чудесно време заедно.

Дори да не можеш (или да не искаш) да сменяш приятелите си или пощенския си код, все още имаш възможност да промениш живота си по начин, който ти помага да харчиш по-малко. Това, в бихейвиористичната икономика се нарича „да създаваш архитектура на добрия избор“ - среда, която прави по-лесни действията ни в полза на нашите най-добри интереси.

Искате да опитате? Ето нещо като харта за начинаещия:

1. Разберете какво задвижва импулсите ви за харчене. Отделянето на пари е ефект. Кое го причинява?

2. Направете брейнсторминг на стратегии. Веднъж щом сте разбрали кое ви подтиква да харчите твърде много, помислете как можете да промените живота си, за да намалите този натиск. Може да установите, че се чувствате по-щастливи да прекарвате повече време с едни приятели и по-малко с други. Може и да откриете за полезна промяната на споделените дейности в живота ви. Например, вместо кино и вечеря, може да се окаже, че се чувствате по-добре като спортувате или пиете кафе и след това се разходите в парка. Помнете, че тук не става въпрос за воля и за това да притискате себе си и да си налагате забрана на вътрешните ви желания, а по-скоро за изследване и откриване на начини, които могат да ги намалят.

3. Експертиментирайте и оценявайте. Обръщайте внимание на това как се чувствате (освен това как харчите и за какво). Опитайте различни подходи. Разберете кое работи при вас. Същевременно приемете, че каквато и стратегия да имате е много малко вероятно да се имунизирате срещу желанията и изискванията на компанията, в която се движите. Когато приятелите ви започнат да говорят за следващата технологична играчка напълно естествено е и на вас да ви се прииска да я имате. По отношение на парите, както и по отношение на останалата част на живота, това с кого прекарваме времето си е от решаващо значение.

Ейми Гутман в сайта на сп. Entrepreneur