През последните седмици все по-често попадам на коментари, които дават сигнали за промяна на пазара на труда. Работодатели и специалисти по подбор заявяват, че броят, кандидатстващи за определена позиция се е увеличил неколкократно, но това не означава непременно ръст на подходящи кандидатури. Картината допълнително се изкривява от наплив на кандидати от трети страни.

В същото време хора, които търсят работа споделят, че все по-рядко достигат до интервю и е по-вероятно това да стане по обява в друга страна от ЕС. Данните също не дават ясна посока. Според НСИ през второто тримесечие на тази година безработицата е 3,5% спрямо 3,6% година по-рано. По данни на JobTiger обявите за работа през юли намаляват както на годишна база (с 10,6%), така и на месечна (със 7,1%). Това не означава непременно противоречие. Поради своите специфики статистиката невинаги успява да улови навреме всички тенденции на този пазар. Затова решихме в темата на броя да се допитаме до основни участници на него, за да разберем какво всъщност се случва.

Охлажда ли се вече пазарът на труда? Моментно състояние ли е, породено от несигурните икономически условия, или по-трайна тенденция?  Има ли нови фактори, които оказват все по-силно влияние върху трудовите взаимоотношения? Ще увеличи ли интегрирането на AI във все повече корпоративни процеси младежката безработица? И какво се случва на другия полюс – при управленските позиции? Това са все въпроси, на които търсим отговор в този брой.

Таня Кръстева, главен редактор