Една добра и две лоши новини за световната икономика през 2017 г.

„Има два типа проблеми в живота – политически, които са неразрешими, и икономически, както са неразбираеми”, според сър Алек Дъглас-Хоум, който за кратко е министър-председател на Великобритания през 60-те години на 20. век. Той не е грешал напълно. През последните години начинът, по който се движат финансовите пазари и възникването на отрицателни лихвени нива не отговарят на нищо, което учат учебниците по икономика. За щастие 2017 г. трябва да потвърди завръщането към нормалното, което започна в края на тази година. Това е добрата новина.

Ултраниските лихвени проценти, евтиният петрол и ниската инфлация (т.нар. lowflation) са на път да приключат. От миналото лято инфлационните очаквания в развитите страни отново са във възход, поради по-високите глобални цени на суровините и също така потвърденият изход от дефлация на Китай. След години на спад, инфлацията в рамките на Г-7 достигна средно 0,8% в края на 2016 г., в сравнение с ниската точка от 0,35% през май същата година.

Доходността на държавните облигации по света (всички падежи са включени) е спаднала до нива от 0,6% в началото на лятото, но сега отново се събуждат. До началото на 2017 г. те трябва да достигнат средно 1,5%, въпреки че това ниво остава доста ниско от гледна точна на историческите стандарти. На последно място, цените на петрола започват да растат в резултат на неотдавнашното споразумение на ОПЕК, въпреки че има малък шанс то да бъде изцяло приложено от държавите членки на картела. Всъщност историята ни учи, че те систематично изпомпват повече от своите цели, особено през периода 2000-2007 г.

Тази нова икономическа парадигма потвърждава, че икономическите условия се връщат към нормалното. Отрицателните лихвени проценти, които са директен резултат от ултрагъвкавата парична политика на централните банки, са аномалия. На другия край бяха цените на петрола - около 40 долара за барел, което беше много „по-нормално”, като се има предвид, че средната цена на петрола в периода 1862-2016 г. е около 34,20 USD. От тази гледна точка аномалията не е толкова за настоящия период, а по-скоро за периода преди средата на 2014 г., когато цените на петрола бяха над 100 долара за барел.

Първата лоша новина…

Първата лоша новина е, че 2017 г. трябва да потвърди, че мудният глобален растеж е тук, за да остане по-дълго. Отново, растежът ще бъде под средното ниво от периода преди финансовата криза през 2007-2008 г. От 2011 г. насам продължителното намаляване на дела на международната търговия в глобалния БВП (по-малко от 22% се очакват през 2016 г. срещу пика от 25% през 2008 г.) е симптом на това продължително забавяне на растежа, което се забелязва от световната финансова криза насам.

Основните икономически двигатели в световен мащаб - Съединените щати, Китай и Европа - в момента са във фаза на спад. Независимо от това съществува малък шанс да има нова криза през следващата година, особено като се имат предвид бизнес и икономическите цикли. В Съединените щати продължаващият процес на нормализиране на политиката по отношение на лихвените проценти (която започна през декември 2015 г.) трябва да има твърде малък пряк икономически ефект. Трудно е да си представим, че домакинствата и компаниите ще променят поведението си, заради половин пункт или три-четвърти пункта увеличение в краткосрочните лихвени проценти. Дори ако лихвените проценти достигнат до 1,5% -2% до края на 2017 г., те все още ще бъдат позиционирани на много ниско ниво от историческите стандарти, както в абсолютно изражение, така и по отношение на инфлацията. Обаче възможността Фед да приеме по-агресивна позиция от очакваното, за да компенсира икономическото въздействие на растящия фискален натиск, решен от новоизбрания президент Тръмп, не може да се изключи. В такъв случай пазарът ще трябва да се настрои бързо към тази промяна в тона.

Нашата визия за Китай остава положителна. Темпът на растеж трябва да е около 6-6,2% през следващата година. Оптимизмът ни се основава на три основни довода: 1) бързо включване на нови технологии в производствения процес, като по този начин се увеличава производителността, 2) постоянно нарастване на дела на сектора на услугите в БВП (40% през 2005 г. в сравнение с повече от 50% през 2016 г.) и 3) разумна и по-ефективна парична политика. В тази връзка ние можем да говорим за по-добро управление на валутните резерви, тъй като те паднаха само от -5,5% през 2016 в сравнение с -16% през 2015 г. и стабилизиране, което все още предстои да бъде потвърдено, на CNYUSD около ниво от 7.00 до следващата година.

Европа ще бъде истинският губещ, тъй като континентът в действителност не е имал значително икономическо възстановяване (с изключение на Обединеното кралство). В еврозоната растежът се очаква да достигне 1,3% през 2017 г. в сравнение с 1,6% през тази година (като се има предвид, че растежът през Q4 ще бъде идентичен с този през Q3) и 2% през 2015 г. Ако прогнозата за 2017 г. се потвърди, това, очевидно, ще увеличи натиска върху ЕЦБ да предприеме допълнителни мерки през годината. Политическият риск в Европа, свързан с предстоящите избори в Холандия, Франция и Германия, и Великобритания, която задейства член 50, остава на преден план. Инвеститорите, които бяха хванати неподготвени от резултата на референдума във Великобритания и на президентските избори в САЩ, сега свикват към това ново нормално. Реакцията на финансовите пазари в резултат на италианския референдум е най-доброто доказателство, че инвеститорите са по-устойчиви на политическия риск в развитите страни, отколкото преди няколко месеца. Следователно, по този начин, би могло разумно да се предположи, че икономическите и финансови последици от предстоящите политически събития ще бъдат доста слаби (или поне управляеми). Дори и Полша, чиято рискова премия за спред се е увеличила силно през 2016 г., заради непопулярните икономически мерки, предприети от управляващата партия "Право и справедливост" (за първи път от 2002 г. насам спредът на Полша е по-висок от този на Унгария!), трябва да стане свидетел на подобрени условия на финансиране.

Втората лоша новина

Втората лоша новина е засилването на долара в резултат както на нормализирането на политиката на САЩ по отношение на лихвените проценти, така и на процеса на рециклиране на развиващите се страни от излишъка им в щатски долари на пазара в САЩ. Силен щатски долар е страх номер едно на инвеститори и политици, защото това означава, че глобалният растеж е вероятно да тръгне още по-надолу.

Според проучване, публикувано през ноември 2016 г. от БМР (Банката за международни разплащания (BIS)), „един процентен пункт (агрегат) поскъпване на долара е свързано с намаление от 49 базисни пункта на темпа на растеж на деноминираното в долари трансгранично банково кредитиране”.

Очевидно развиващите се страни са най-уязвими; особено тези, които имат силна зависимост от външно финансиране и които са подложени на по-високо ниво на политически риск. Това важи особено за Турция. Финансовата й система зависи от финансиране в щатски долари, поради ниските й валутни резерви, ниското й ниво на вътрешните спестявания и високия външен дълг. Освен това валутата й може да изпита по-голяма нестабилност през следващата година, поради риска от преминаване на паричната политика в ръцете на правителството.

Проблемите на Турция се изострят от последствията от проваления преврат, който продължава да дестабилизира демократичните институции и се отразява негативно върху доверието в икономиката. Случаят с Турция, обаче, повдига въпроса за прекомерните икономически разходи, които много държави подкрепят, такива държави, които са зависими от сделки, индексирани в USD (и, в известна степен, в EUR).

Тази система е неустойчива в един свят на силен долар. Рискът е в това, че може да предизвика разпадането на валути на няколко развиващи се пазари, какъвто беше случаят през юни миналата година, когато Нигерия трябваше да се откаже от валутата, която е вързана към щатския долар, или през ноември миналата година, когато Египет направи точно същото, по съвет на МВФ, което доведе до обезценка от почти 100% на египетската лира.

Основно правило в икономиката е, че една страна със слаби политически институции и слаба икономика, трябва да има слаба валута. Страните, които отговарят на това правило, би било по-добре да се откажат от валутен курс, вързан към щатския долар, ако са в такава ситуация, за да приложат реални парични реформи. Те могат или да приемат плаващ валутен курс, или да въведат валутен борд (чието незабавно най-голямо предимство е, че засилва доверието в паричната политика), или да приложат хибридна система, чрез определяне на обменния курс, въз основа на кошница, съставена от щатски долар и цена на петрола, когато се отнася до страни износителки на петрол. Последното решение би било особено навременно за Венецуела, които биха могли да направят дефолт до края на следващата година, освен ако не получат нов финансов пакет от Китай.

Кристофър Дембик, ръководител „Макроанализ”, Saxo Bank