Теория: Най-добрата възраст да изберем съпруг е на 26 години

Ако човек търси дълготрайна любов докато е между 18 и 40-годишна възраст, най-добрият момент да започне сериозно да обмисля бъдещия си съпруг или съпруга е след 26-ия си рожден ден. 

Това изчислява математическа теория, посочена в книгата "Algorithms to Live By: The Computer Science of Human Decisions", издадена в САЩ от Браян Крисчън - журналист, и Том Грифитс - експерт в областта на когнитивната наука. Теоргията е назована "Правилото на 37%". Според авторите това правило може да помогне на мнозина, като им спести време. 

То гласи, че когато трябва да преценяваме сред набор от много възможности в ограничено време, било то възможности за работа, за нов апартамент, за потенциален романтичен партньор или друго, най-доброто време да вземем решение е, когато сме прегледали 37% от наличните алтернативи. Смята се, че в този момент на процеса на селекция, сме събрали "достатъчно информация да направим информирано решение, но няма да загубим прекалено много време, разглеждайки повече опции, отколкото е необходимо". Достигайки 37%, стигаме максималния шанс да изберем най-доброто за себе си от всичко. 

Има един мисловен експеримент за доказване на теорията, разказва още Business Insider. Експериментът е разработен от математици през 60-те години на 20 век, преди епохата на PC (персоналните компютри). Нарекли го "Задачата със секретарката". 

В тази хипотетична ситуация човек може да види кандидати за секретари само веднъж. Ако той отхвърли един кандидат, не може да се върне назад и да го избере и назначи. (Човекът може да е приел друга работа.) Въпросът е: Колко дълбоко в басейна от кандидати трябва да се потопи, за да увеличи максимално шанса да открие най-добрия кандидат? 

Ако бъдат интервюирани само трима кандидати, посочили авторите на мисловния експеримент, най-добрият залог би било да се вземе решение според това колко е силен вторият. Ако той е бил по-добър от първия, трябва да се наеме. Ако не е бил, се чака. Ако имаме 5-има кандидати, чакаме до третия и после започваме да преценяваме. 

По отношение на брака, 37-процентното правило се прилага, за да се изчисли, че преди 26-годишна възраст вероятно сме изпускали възможности за "по-висококачествени" партньори, а след това най-добрите опции започват постепенно да намаляват, снижавайки шанса да открием най-доброто за себе си. 

На езика на математиката, при 1000 възможности в живота на човека да открие най-подходящия съпруг (100%), той трябва да "дръпне спусъка", или да се спре на някой, някъде по пътя на 36.81% от избирането, казват Крисчън и Грифитс. 

Изследвания за успешниите бракове подкрепят теорията за 26-ата годишнина. През юли миналата година, например, социологът от Университета на Юта Никълъс Улфингър открива, че най-добрите възрасти да се женят хората, за да избегнат развода, са между 28 и 32 години. 28 години е вече "Правило на 45%", а не на 37%, но се счита, че на 26 партньорите реално са решили, че това е подходящият за тях човек и на по-късен етап са направили сватбата. 

Разбира се, правилото на 37-те процента не е абсолютно - то се основава на "студената логика" и математиката, като счита, че хората винаги имат разумно разбиране за това какъв точно искат да бъде партньорът им. То не отчита, че изискванията ни се променят понякога коренно, вървейки от 20-те си години към 40-те. 

Най-вече правилото доказва, че на 26-годишна възраст решенията ни с кого да се обвържем са най-подходящи да му гласуваме доверие, да спрем да се оглеждаме и да помислим с надежда за следващата голяма житейска стъпка.