10 трогателни истории за чудесата в живота ни

Понякога животът създава ситуации и събития, които никой холивудски сценарист дори не може да си представи. Комични, непредсказуеми, трагични – животът е прекрасен и трябва да черпим от него с пълни шепи! Но каквото и да се случи, в него винаги има място за любов, доброта, щастливи срещи и малки чудеса. Вижте 10 истории за истинската любов.

Днес, два дни след погребението на моя партньор, получих букет цветя, които той е поръчал за мен преди седмица. На бележката пишеше: „Дори ракът да ме победи, искам да знаеш, че ти си момичето на мечтите ми”

Днес спечелих дело, продължило много дълго време. Преди 14 месеца открих, че съседът ми редовно бие кучето си. Поради тази причина го отвлякох и бях арестуван. Похарчих доста пари по делото, но днес, когато се събудя и почувствам топлината на моя рунтав приятел в краката си, знам, че си е заслужавало.

Дъщеря ми се прибра от училище и ме попита къде може да научи езика на глухонемите. Попитах я защо иска да го направи и тя отговори, че в училище имало ново момиче, което било глухо и знаело само езика на знаците, а тя искала да говори с нея.

Днес избрах грешен номер и случайно изпратих съобщението „Обичам те” на баща си, което бе предназначено за съпруга ми. Няколко минути по-късно получих отговор: „И аз те обичам. Татко”. Беше толкова трогателно. Толкова рядко си казваме подобни неща.

В нашето училище, както във всяко друго, има едно момиче, което е по-популярно от всички останали. Тя е невероятно красива и интелигентна и всички момчета биха направили всичко, за да привлекат вниманието й. но тя прекарва времето си само с едно момче: малкия си брат, който страда от аутизъм.

Дядо ми и аз разглеждахме снимки. Попаднахме на стара фотография, на която той танцува на парти с баба ми, която почина преди няколко години. Той ме прегърна и каза: „Винаги помни, че дори нещо да не трае вечно, това не означава, че не си е струвало времето”.

Работех като консултант – съветвах хората как да отглеждат деца вече 15 години. По-късно попаднах на едно от децата, с които бях работил. Той беше трудно дете, винаги се разстройваше и ядосваше на живота. Веднъж му нарисувах картинка на Супермен и му написах послание как героите никога не се предават и винаги печелят накрая. Това малко момче сега е пожарникар и спасява живота на хората. Говорихме си около половин час и преди да се разделим, той отвори портмонето си и ми показа картинката със Супермен, която е пазел през цялото това време.

Имам диабет. Преди две години майка ми почина и осинових котката й, на име Кит. Наскоро се събудих в 3 сутринта, когато Кит седна на краката ми и започна да мяука. Никога не съм го чувал да го прави толкова шумно и настойчиво. Станах, за да видя какъв е проблемът и внезапно се почувствах много слаб. Грабнах глюкомера си, за да проверя нивото на кръвната си захар. Беше паднало до 53, а лекарят ми беше казал, че нормалните стойности са между 70 и 120. По-късно в болницата ми казаха, че ако Кит не ме беше събудил, повече никога нямаше да се събудя.

Голямо бездомно куче ме проследи от метрото почти до входната врата на апартамента ми. изнервих се. Тогава внезапно пред мен се появи мъж с нож и ми каза да му дам портмонето си. Преди да имам възможност да реагирам по какъвто и да е начин, кучето му се нахвърли. Той изтърва ножа и побягна. Сега съм в безопасност вкъщи и то благодарение на онова бездомно куче.

Наскоро се отбих в една книжарница за книги втора ръка и си купих една книга, която ми откраднаха, когато бях дете. Когато я отворих, за своя изненада открих, че е абсолютно същата открадната книга. На първата страница бе написано моето име и послание от дядо ми, който ми я подари. Той беше написал: „Наистина се надявам, че много години по-късно ще попаднеш на тази книга и ще я прочетеш отново”.

Източник: brightside.me/framar.bg