Мениджърите, които не заслужават поста си

В работата си като коуч аз прекарвам доста време, изслушвайки мениджъри, разтърсени от напускането на най-добрите им служители.

Не се притеснявам за мениджърите, които следват концепцията „лидер-слуга“, защото те знаят какво трябва да направят, за да извлекат най-доброто от хората и да спечелят лоялността на совите подчинени. Притеснявам се за онези мениджъри, които са били повишени на управленски длъжности, когато нямат никакво място там. Ефективното лидерство изисква компетентност, а не увереност или харизма. На лидера са му нужни познания и умения.

По тази причина аз твърдя, че най-важните решения във всяка организация са свързани с подбора на нейните мениджъри. Когато изберете грешен човек за поста, нищо не може да коригира това решение. Както предполагам сте чували многократно, хората не напускат компании, те напускат лоши мениджъри.

Ако не искате компанията ви да попадне в подобна тежка ситуация има няколко неща, по които може да разпознаете мениджърите, които не заслужават да бъдат на управленски позиции.

Мениджърите, които ги е грижа само за самите тях

Този тип ръководители не се интересуват от реализирането на мисията на компанията или от привеждането на целите на екипа в съответствие с тези на компанията. При тях всичко опира до индивидуалното им представяне и да подсигуряването на годишния бонус. Тези мениджъри играят само за себе си и се интересуват единствено от начина, по който постиженията им изглеждат в очите на техните началници.

Мениджърите нарциси

Тези мениджъри непрекъснато омаловажават работата и успехите на техните служители. Те често им се подиграват и не вземат техните предложения и идеи. Когато искат нещо да бъде изпълнено от подчинените им, те стават агресивни и дори прибягват до заплахи. Нарцисите могат да в накарат да се съмнявате в собствените си възможности и в приноса, който носите на компанията.

Мениджърите, които се отнасят с хората като с числа

В компаниите със строго йерархични структури на управление служителите често биват разглеждани като източник на разходи, вместо като ценни активи. Тяхното щастие и благополучие не са приоритет на мениджърите и единственият мотив за назначаването им е подсигуряването на производителност и печалба. В резултат на липсата на каквато и да е било съпричастност, служителите страдат от високи нива на стрес и прегаряне.

Мениджърите, които са луди на тема контрол

В този случай става въпрос за една задушаваща всяка проява на инициативност и свобода на действие среда на работа. Тези мениджъри искат да имат контрол върху абсолютно всяко решение, което се взима в работата. Те не вярват в способностите на своите подчинени и рядко делегират задачи. При тези мениджъри няма място за групови дискусии, а само за изпълняване на заповеди.

Мениджърите, които обират всички лаври

Екипът полага огромни усилия за създаването на страхотен продукт, който се харесва много на клиентите. В крайна сметка обаче мениджърът си приписва всички заслуги за успеха. Няма похвала, няма отбелязване на постижението, няма признание за членовете на екипа. Този тип мениджъри не делят светлината на прожекторите с никой друг.

……………………………….

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев