Кога шефовете се провалят

Пътят на лидера е изпълнен с препятствия. За да заслужиш титлата „лидер“, трябва да си готов да направиш множество жертви и да се отдадеш на идеята за непрекъснато личностно развитие и растеж.  

Въпреки това, повечето шефове, които по никакъв начин не заслужават да бъдат наричани лидери, не влагат нужните усилия и не се справят със своята роля.

Това са ръководителите, които не играят за отборната победа, а за личната. Шефовете, които гледат на работниците си като на зъбни колела, които просто задвижват машината, а не като на достойни колеги, които трябва да бъдат уважавани и ценени.   

Пълната липса на благодарност, признание и посока са в основата на недоволството и неудовлетвореността, които много хора изпитват на работното място. Една златна максима гласи: Служителите не напускат работата си, а своите мениджъри!

Това са 7 причини, заради които шефовете се провалят като лидери:

1. Не успяват да разпознаят и използват силните и слабите страни на служителите си

Ако не можете да разпознаете таланти и способности на своите служители, с изключение на описаните в тяхната биография квалификации и компетенции, не може да бъдете истински лидер. Хората имат нужда да знаят, че допринасят за успеха на компанията с нещо, което никой друг не може да предложи. Най-добрите лидери се възползват от близките отношения със своите служители, за да разберат техните най-силни страни и да разкрият пълния им потенциал.

2. Не споделят важна информация

Някои шефове имат склонността да пазят за себе си важна информация, която им дава власт над работната среда и хората в нея. Истината обаче е, че задушаващия контрол и микромениджмънт над служителите е най-бързия начин да изгубите тяхното доверие. Пълната противоположност на това са отговорните лидери, които споделят всички важни детайли за работата и опитват да бъдат възможно най-искрени и прозрачни с екипа си.

3. Не се интересуват от обратната връзка

Работили ли сте с шеф, който винаги е прав и има последната дума по всеки въпрос? Микромениджърите са известни с това, че предпочитат еднопосочната комуникация, или с други думи, те говорят, а вие изпълнявате. Техният отказ да приемат чуждите отзиви и мнения не им позволява да отговорят на нуждите и желанията на своите служители, а с това и да подобрят себе си и своя бизнес. Добрите лидери, от друга страна, са активни слушатели, които взимат под внимание казаното от своите служители и създават работна среда, която насърчава споделянето на идеи и предложения.

4. Не са достъпни

Като пълна противоположност на невидимия мениджър, който се крие зад затворени врати и говори със своите подчинени, само когато трябва да им възложи задача и да оцени техните резултати, добрите лидери винаги намират време(поне 15 минути на ден), за да се срещнат и да поговорят с членовете на своя екип, за да им покажат, че ценят труда и усилията, които те влагат в работата. 

5. Не обръщат внимание на позитивите

Микромениджърите се концентрират изцяло върху това, с което служителите не се справят и избягват да отделят внимание на нещата, които са направили добре.  Когато обръщате повече внимание на негативите, отколкото на позитивите, няма как да очаквате екипът ви да бъде мотивиран и ангажиран с работата.  

6. Не са експедитивни

Прекомерната бюрокрация, която е характерна за микромениджмънта, създава множество нива на одобрение и управление, които пречат на бързото и ефективното разрешаване на проблемите. Премахнете всички допълнителни стъпки и пречки, които излишно усложняват работния процес.

7.  Не насърчават екипната работа

Една от най-големите грешки на мениджърите е да насърчават служителите си да се конкурират на вътрешно ниво, един срещу друг. Този подход се налага със следенето на показатели, които акцентират на индивидуалното представяне, а не на екипната ефективност.

В работната среда, в която всеки е сам за себе си и оцеляват само най-силните, на хората се гледа като на лесно замени предмети, а не активи, в които да се инвестира. Както може да си представите, тази среда води до високи нива на стрес, прегаряне и депресивни състояния.  

Вместо това, опитайте да създадете офис култура, в която всеки отделен служител се чувства ценен и свободен да изразява своите мисли. От това ще спечелят не само служителите ви, но и самите вие.

Марсел Шуантес, основател на Leadership From the Core, за Inc.com