Крехко примирие, траен ценови натиск: какво следва за икономиката на Европа след кризата в Близкия изток?

Новината за примирие между САЩ и Иран обиколи света, въпреки че ситуацията остава неясна и динамична. Продължилият няколко месеца конфликт в Близкия изток обаче вече оказва своите последици - цените на енергията се повишиха рязко, като тези на петрола и природния газ са приблизително с 50% над нивата отпреди сблъсъците. Цените на торовете са се увеличили в сходен мащаб, докато тези на хранителните суровини засега растат по-умерено и вероятно ще продължат да се движат нагоре, показва новото проучване на EY за икономическата перспектива за Европа. В същото време смущенията в морския транспорт отново засилват натиска върху веригите на доставки, което прави икономическите перспективи още по-неблагоприятни.

По-високите цени на горивата вече са добавили над 1% към инфлацията в еврозоната, като оказват натиск върху реалните доходи и потреблението. Нагласите на бизнеса и потребителите чувствително са се влошили, което показва ранни ефекти върху търсенето както чрез доходите, така и чрез очакванията и доверието.

Според изследването основният сценарий сега, особено след напредъка в постигането на споразумението за трайно отваряне на Омрузкия проток, е постепенно деескалиране на конфликта и възобновяване на трафика. Това би довело до постепенно понижение на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 г. Въпреки това цените ще останат над нивата отпреди конфликта, тъй като увеличаването на производството ще изисква време, възстановяването на запасите ще стимулира търсенето, а геополитическият риск вероятно ще продължи да се калкулира в цените. При този сценарий:

· Очаква се инфлацията в еврозоната да бъде по-висока с 1,2% през 2026 г. и с 0,7% през 2027 г., което отразява забавеното влияние на конфликта върху цените на електроенергията, храните и основните стоки

· Очаква се растежът на БВП да бъде по-нисък с 0,5% през 2026 г. и с 0,4% през 2027 г.

Прогнозата за понижение на растежа на БВП в еврозоната до 0,5% за текущата година идва на фона на очакванията за растеж от 1,3% преди конфликта. Очаква се инфлацията да достигне 2,9% през 2026 г. и 2,7% през 2027 г., спрямо предходната прогноза от 1,9% за двете години.

Въздействието на конфликта се различава значително между отделните държави поради различия в правителствените политики, степента на регулиране на цените на енергията, дела на енергията в потребителските кошници и структурата на енергийния им микс. Най-силното инфлационно въздействие се наблюдава в България, Гърция и Хърватия, където се очаква инфлацията да бъде с около 2% по-висока през текущата година. За разлика от тях, в Швейцария, Дания и Норвегия се очакват по-ограничени ефекти - около 0,5-0,6%.

Този инфлационен натиск, заедно с несигурната глобална икономическа среда и понижено доверието, определят и реакцията на БВП спрямо конфликта. Прогнозата е, че кумулативният ефект върху растежа на БВП за периода 2026-2027 г. ще бъде най-силен в Чехия и Турция - в диапазона 1,3-1,4%. За разлика от тях, Норвегия вероятно ще остане до голяма степен изолирана благодарение на ролята си на основен производител на петрол и газ.

Ако конфликтът отново се разпали с пълна сила, изследването на EY предлага три алтернативни сценария - от оптимистичен (бързо и пълно разрешаване) до тежък неблагоприятен сценарий, включващ нова ескалация и продължително затваряне на Ормузкия проток. При тежкия сценарий, при който цените на петрола достигат 150 щатски долара към края на годината и остават високи, еврозоната би изпаднала в рецесия, с общ спад на БВП от 3% и пик на инфлацията от 6,5%. За разлика от това, оптимистичният сценарий предполага по-краткотрайно влияние с инфлация около 2% през следващата година и спад на БВП от само 0,3%.

Растежът леко се забавя през първото тримесечие на 2026 г., но се задържа през второто

Растежът в еврозоната се забавя до 0,2% на тримесечна база и 1,1% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г., което се дължи на по-слабото потребление, инвестиции и износ. Сред основните фактори са забавянето на номиналния ръст на заплатите, нарастването на инфлацията през март вследствие на конфликта в Близкия изток, както и сравнително суровата зима, която ограничи строителната активност в някои страни.

Различията между държавите остават значителни

В рамките на ЕС Дания отчита най-силен растеж на БВП - 5,9% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г. Растежът е сравнително устойчив и в останалите скандинавски държави, като във Финландия най-накрая започва възстановяване, въпреки че Швеция отчете спад на тримесечна база през първото тримесечие.

Полша и редица други икономики от Централна и Източна Европа (Словения, България) също отбелязват силен растеж през първото тримесечие на 2026 г. в диапазона 3-3,5%, подкрепен от нарастващи реални доходи, експанзивна фискална политика и значителни средства по програмата NextGenerationEU. В останалата част от региона растежът се забавя спрямо предходни по-високи нива заради въздействието на конфликта в Близкия изток (Чехия, Хърватия) или се ускорява след продължителен период на слабо представяне (Унгария).

Повечето южноевропейски икономики, особено Испания, продължават да изпреварват останалата част от ЕС, подпомогнати от силния туристически сектор, значителните имиграционни потоци и средства по NextGenerationEU.

Германия, Италия, Швейцария и Австрия остават сред най-слабо растящите икономики, с растеж под 1% на годишна база, въпреки че преди конфликта се наблюдаваше постепенно подобрение.

Във Франция и Нидерландия растежът се задържа през първото тримесечие след по-силната динамика от предходната година. За разлика от тях икономиката на Обединеното кралство нарастна значително след стагнация през втората половина на 2025 г., макар че това вероятно се дължи на сезонни ефекти в данните.

Икономическата активност се свива в съседна Румъния, потисната от фискалното затягане и нарастващите енергийни цени. През второто тримесечие растежът изглежда се е задържал, тъй като индикаторите за икономическо доверие са се влошили значително.

Пазарът на труда остава балансиран

Ръстът на заетостта в еврозоната се стабилизира на нива от 0,7-0,8% на годишна база през последното тримесечие, като Испания е основният двигател на иначе сдържания пазар на труда. Броят на свободните работни места се запазва към края на 2025 г. Безработицата остава почти без промяна и е близо до исторически ниски нива, като продължава да намалява в Южна Европа, но леко се увеличава в Германия и Обединеното кралство.

Номиналният ръст на заплатите в еврозоната се забавя до 3,3% на годишна база, тъй като реалните възнаграждения вече настигат производителността. В икономиките от Централна и Източна Европа растежът на заплатите остава значително по-висок спрямо Западна и Южна Европа. В противоположния край са Франция, Швейцария и Финландия, където по-слабият ръст на заплатите ограничава потреблението.

Инфлация, централни банки и финансови пазари

Общата инфлация в еврозоната се повишава до 3,2% през май, под влияние на по-високите цени на горивата, докато неенергийните компоненти остават относително стабилни. Въпреки че цените на горивата нарастват в съответствие с обичайната им зависимост от цените на петрола, потребителските цени на електроенергията, газа и отоплението засега почти не са се променили, но вероятно ще се повишат със закъснение в отговор на по-високите цени на природния газ и въглищата.

Инфлацията при храните се понижи през последните месеци благодарение на подобрените условия на предлагане преди конфликта, но по-високите цени на торовете и на хранителните суровини вероятно ще доведат до ново увеличение, което може да се прояви в края на тази и началото на следващата година. Конфликтът в Близкия изток предизвика значителни смущения във веригите на доставки извън енергийния сектор, които заедно с по-високите цени на енергията и металите, вече водят до повишение на производствените цени. С известно закъснение това вероятно ще се пренесе и върху крайните цени на стоките. За разлика от това, влиянието върху инфлацията при услугите се очаква да бъде по-ограничено, тъй като при относително балансиран пазар на труда заплатите едва ли ще реагират съществено на умерено по-високата инфлация.

Съществени разлики в инфлацията между държавите:

· В Румъния петролният шок допълнително увеличава вече високата инфлация вследствие на по-ранни увеличения на цените на енергията и ДДС.

· България, Хърватия и Гърция са сред най-засегнатите икономики в ЕС, с най-висока инфлация поради ограничена държавна намеса и висок дял на горивата в потребителската кошница.

· За разлика от тях Швейцария, Дания и Швеция поддържат ниска инфлация благодарение на слаб ръст на заплатите (Швейцария), поскъпване на валутите (Швеция), данъчни облекчения (Швеция, Дания) и благоприятна енергийна структура.

Парична политика и пазари

Централните банки остават предпазливи през последните месеци, като всички институции, с изключение на Norges Bank, запазиха лихвените проценти без промяна. В същото време много от тях, най-вече ЕЦБ, обявиха готовност за повишаване на лихвите, ако конфликтът отново се разрастне.

На валутните пазари курсът EUR/USD остава като цяло непроменен въпреки повишената волатилност. На фондовите пазари индексите достигнаха нови исторически върхове въпреки конфликта в Близкия изток, подпомогнати от силните финансови резултати и подновен оптимизъм около развитието на изкуствения интелект.

Други фактори, влияещи върху прогнозата

Въпреки че конфликтът в Близкия изток досега беше най-същественият проблем, влияещ на икономическите перспективи, бизнесът не бива да подценява и някои други макроикономически и регулаторни развития.

Макар че средната ставка на митата в САЩ намаля след решението на Американския върховен съд, очакванията са те все пак да намалят растежа на БВП в еврозоната с 0,5%. Въпреки че митническият режим вероятно ще се промени отново след 24 юли, ефективната ставка на митата се очаква да остане почти без промяна.

Фискалната експанзия в Германия продължава да набира скорост. Въпреки това, предвид неблагоприятните ефекти от конфликта в Близкия изток и митата, тя по-скоро ще предотврати свиване на германския БВП, отколкото ще генерира съществен икономически растеж през тази година.

Демографските фактори действат едновременно като важно ограничение за растежа на БВП в Европа и като ключов фактор за различията между отделните държави, като помагат да се обясни защо Испания се развива по-добре, а Германия изостава през последните години.

Революцията в областта на изкуствения интелект все по-силно влияе както върху бизнес операциите, така и върху макроикономическите процеси. Наличните индикатори обаче показват, че Европа значително изостава от САЩ по отношение на инвестициите в ИИ. Възприемането на технологиите също варира значително между държавите и секторите. На ниво държави, скандинавските страни, Белгия и Нидерландия са лидери, докато Полша, Германия и Италия изостават. По сектори водещи са ИТ и професионалните услуги, докато строителството, транспортът и туризмът са по-назад.

Перспективи за растежа на БВП

Според прогнозата на EY растежът в еврозоната ще се забави през тази година, тъй като конфликтът в Близкия изток оказа натиск върху разполагаемия доход на домакинствата, потребителското и бизнес доверието, както и върху външното търсене. Потреблението, частните инвестиции и износът се очаква също да се ограничат.

Общият растеж на еврозоната ще се понижи от 1,5% през 2025 г. до 0,5% през 2026 г., като този резултат е силно повлиян от Ирландия, която отчита дълбока рецесия през 2026 г. след двуцифрения растеж през 2025 г. Ако се изключи нейният изолиран случай, забавянето е значително по-ограничено - от 1,1% през 2025 г. до 0,9% през 2026 г.

Без Ирландия, растежът се очаква постепенно да се ускори до 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г., с отслабването на ефектите от конфликта в Близкия изток и митата на САЩ, както и благодарение на фискалната експанзия в Германия. Общият растеж вероятно ще бъде по-висок (1,6% през 2027 г. и 1,7% през 2028 г.) поради очакваното все пак възстановяване на Ирландия.

Перспективи за инфлацията

Очакванията са инфлацията в еврозоната да достигне средно 2,9% през 2026 г., 2,7% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г., преди да се установи на ниво от 2% през 2029 г.

Прякото въздействие на конфликта в Близкия изток върху цените на горивата ще бъде основният фактор за повишената инфлация в периода от второто тримесечие на 2026 г. до първото тримесечие на 2027 г., като се очаква общата инфлация да достигне пик от около 3,4% на годишна база към края на 2026 г. В същото време затрудненията във веригите на доставки, високите цени на торовете и на световните хранителни суровини, както и устойчиво по-високите (макар и постепенно намаляващи) цени на енергията, ще се пренасят все по-силно върху цените на храните, електроенергията и основните стоки. Това ще задържи общата инфлация над 2% дори след като директният ефект от цените на горивата отпадне от годишната база за сравнение след второто тримесечие на 2027 г.

Заключение

Въпреки сближаването на позициите между САЩ и Иран, конфликтът в Близкия изток представлява продължителен инфлационен шок за Европа, проявяващ се чрез въздействия върху цените на енергията, веригите на доставки и икономическото доверие. Докато базовият сценарий предвижда постепенно нормализиране от 2027 г. нататък, рисковете ясно остават насочени към по-слаб растеж и по-висока инфлация. Различията между отделните държави и затягането на финансовите условия ще продължат да оформят макроикономическата среда в Европа, поставяйки политиците пред деликатен баланс между овладяването на инфлацията и подкрепата за икономическия растеж.