Въпреки санкциите: Русия прави все повече петролни сондажи

Когато Русия обяви миналата седмица, че ще намали производството на петрол с половин милион барела на ден в отговор на западните санкции, имаше скептицизъм относно това дали наистина го прави по собствен избор.

Русия е заплетена в затягаща се мрежа от икономически ограничения, от забрани за износ на технологии към страната до неотдавнашна забрана на Европейския съюз върху по-голямата част от внос на неин петрол. Що се отнася до Запада, Москва се огъва под тежестта на санкциите, пише Джеймс Херън за Блумбърг.

„Не беше доброволно, беше им наложено“, каза европейският комисар по въпросите на енергетиката Кадри Симсон, в интервю в Кайро. „Те нямат възможност да поддържат производствените обеми, защото нямат достъп до необходимата технология“, добави тя.

И все пак данните от Русия разказват различна история.

Миналата година руските компании са направили най-много сондажи в петролните си полета от повече от десетилетие насам, като изглежда няма международните санкции или напускането на някои големи западни фирми да са навредили директно на така наречените операции нагоре по веригата. Това помага да се обясни как производството на петрол в страната се възстанови през втората половина на 2022 г., въпреки че бяха наложени допълнителни ограничения върху износа.

„Индустрията до голяма степен продължава да работи както преди“, каза Виталий Михалчук, ръководител на изследователския център в Business Solutions and Technologies, бивш руското звено на консултанта Deloitte & Touche LLP. „Русия успя да запази повечето компетенции, активи и технологии в петролните услуги“, добави той.

След решението на президента Владимир Путин да нахлуе в Украйна преди почти година, петролната индустрия на Русия претърпя най-драматичната промяна в политическите обстоятелства след разпадането на Съветския съюз.

Западни големи компании, включително BP Plc, Shell Plc и Exxon Mobil Corp. се оттеглиха от многомилиардни инвестиции в страната. Някои от големите международни доставчици на услуги ги последваха. Европа също така въведе „всеобхватно ограничение на износа на оборудване, технологии и услуги за енергийната индустрия в Русия“.

И все пак руските петролни платформи са направили сондажи на обща дълбочина от над 28 000 километра миналата година, според данни на индустрията, разгледани от Блумбърг. Общият брой на петролните кладенци, по които е започната работа, е нараснал с близо 7% до 7 800, като повече петролни компании отчитат по-добри финансови резултати в сравнение с петролната година.

Сондажите не спират

Няколко фактора помогнаха на Русия да поддържа своята петролна индустрия в движение.

Първо, водещите международни доставчици представляват само 15% от общия сегмент на петролни услуги в страната през 2021 г., според данни на Vygon Consulting. Вътрешните звена на местни производители като Rosneft PJSC, Surgutneftegas PJSC и Gazprom Group съставляват по-голямата част от пазара, показват данните.

„Руските компании привличат чуждестранни изпълнители, ако имат нужда от високотехнологични услуги и оборудване“, както и от модерен софтуер, се казва в доклад на базирания в Москва консултант. Но такива неща обикновено не са необходими, за да поддържат петрола да тече от установени находища.

Второ, някои от най-значимите западни доставчици на петролни услуги не напуснаха страната. SLB и Weatherford International Plc продължават дейността си в Русия с някои ограничения.

Главният изпълнителен директор на SLB Оливие льо Пош каза през юли, че уникалната корпоративна структура на неговата компания й дава гъвкавост за работа в Русия, като същевременно напълно спазва санкциите на САЩ и ЕС. Компанията не е отговорила на искане на Блумбърг за коментар.

Weatherford заяви миналата година, че е спрял „всякакви нови инвестиции или внедряване на нови технологии в Русия“, но последният му тримесечен доклад все още посочва нацията сред регионите, в които доставчикът на петролни услуги оперира. Компанията е отказала коментар пред Блумбърг.

Трето, двата петролни гиганта, които напуснаха Русия - Halliburton Co. и Baker Hughes Co., продадоха бизнесите си в страната на местното ръководство. Това позволи на звената да запазят персонал и опит, според Виктор Катона, анализатор в Kpler.

BurService, наследникът на Halliburton в Русия, не е отговорил на писмени искания за коментар от Блумбърг, а OFS Technologies, бивш руското звено на Baker Hughes, не е дало незабавен отговор на исканията.

Основният проблем за местната петролна индустрия в Русия е получаването на западно високотехнологично оборудване, според BST. И все пак „тези проблеми се решават благодарение на вноса чрез посредници в приятелски държави или чрез намиране на алтернативни доставчици в Китай“, каза Михалчук.

Откакто достигна дъното след инвазията от 10,05 милиона барела на ден през април, руското производство на петрол се възстанови до около 10,9 милиона барела на ден в края на 2022 г. и остана близо до това ниво през януари.

Въпреки че въздействието на санкциите нагоре по веригата е ограничено, петролната индустрия на Русия е изправена пред други предизвикателства. Страната няма капацитет да съхранява петрол в голям мащаб, така че ако компаниите не могат да продадат това, което произвеждат поради западните ограничения, системата може бързо да бъде претоварена.

Това се случи в седмиците непосредствено след нахлуването в Украйна миналата година, когато протестите на купувачите нараснаха до такава степен, че страната беше принудена да намали производството с около 500 хи. барела на ден.

Няма доказателства, че забраната за вноса на руски суров петрол по море, която ЕС въведе на 5 декември, е причинила подобни проблеми, като руското производство се задържа стабилно през двата месеца след влизането в сила на забраната. Все още е рано да се оценява пълното въздействие въведената на 5 февруари забрана на ЕС за закупуване на рафинирани горива, включително дизел, от Русия.

Скоростите на преработка в руските рафинерии през първите 8 дни на февруари са били с около 2% над нивата от януари, малко над 5,8 милиона барела на ден, според индустриални данни, видени от Блумбърг. Свободният капацитет в петролните запаси на страната беше над 25 милиона барела към 10 февруари в сравнение с 20 милиона барела миналата година, когато Русия беше принудена да намали производството.

Дългосрочно въздействие

Докато западните технологични санкции вероятно няма да имат краткосрочно въздействие върху петролната индустрия нагоре по веригата на Русия, ефектите може да са видими в дългосрочен план, каза Свапнил Бабеле, вицепрезидент на Rystad Energy A/S.

„Ефективността на някои петролни услуги може да намалее, докато загубите и рисковете ще растат“, според Михалчук ​​от BST. „Дефицитът на технологии за разработване на офшорни находища и някои трудни за възстановяване резерви може да се превърнат в проблем“, добави той.

След анексирането от Москва на украинския полуостров Крим през 2014 г. беше въведена международна забрана за предоставяне на услуги за петролни проекти в руски шистови находища, Арктика и дълбоки води. Тези мерки попречиха плановете на Rosneft да използва находища в северната част на Карско море.

Но оттогава руските компании показаха, че могат да развият вътрешен опит в някои от тези области, казва Катона от Kpler. Gazprom Neft PJSC всъщност увеличи сондажите си в голямо шистово находище в Западен Сибир миналата година, каза той.

Дори технологичните санкции да ограничават дейността в по-предизвикателни локации, в момента Русия разполага с достатъчно традиционни запаси, за да поддържа притока на петрол. Ако приемем, че продукцията ще остане близо до настоящите нива, до 2027 г. само 3% от нея ще зависят от технологиите, до които страната има затруднен достъп в момента, каза Михалчук.