Парите на ЕС по-малко, за България повече

България е най-бедната страна - членка на ЕС. Това, разбира се, никак не е приятно, особено за гражданите й. Но този факт носи и някои ползи. Неотдавна Европейският съвет след мъчителни 20-часови преговори все пак успя да постигне съгласие по т.нар. многогодишна финансова рамка на ЕС за 2014-2020 г. Ръководителите на страните членки се обединиха около 960 млрд. евро бюджет, или 1% от брутния национален доход на общността, за следващите седем години. Той е по-нисък от предложения от ЕК, който е за 1,25 млрд. евро. Това неминуемо се отрази и върху нетния приход за отделните държави членки. С малки изключения. България и Румъния са сред малкото, които ще разчитат на повече пари в сравнение със сегашния програмен период. И не защото са отличници и трябва да бъдат възнаградени, а защото са по-бедни и с по-слабо развита икономика, която трябва да догони по-богатите членки на клуба. Тук е мястото да споменем, че в началото на март ЕП „показа зъби” и отхвърли проектобюджета, приет от Европейския съвет. Това предполага, че най-вероятно финансовата рамка ще продължи да се променя, което ще има своето отражение върху пакета за България. Засега е ясно единствено, че можем да разчитаме на 7 млрд. евро за следващия програмен период спрямо 6,85 млрд. евро за сегашния. Очакваме и значително по-висока сума по Общата селскостопанска политика (ОСП) – от 5,8 на 7,5 млрд. евро. С други думи, България ще разполага с 2 млрд. евро по-голям ресурс. Отделно страната ни ще може да се включи и в някои нови проектни фондове на съюза, като Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), който ще финансира проекти в сферата на транспорта, енергетиката и информационните и комуникационните технологии, или Фонда за намаляване на младежката безработица.

Все още не е ясно как ще бъдат разпределени тези средства. На този етап основният въпрос е дали ще успеем да ги усвоим. Защото едно е да имаме 150 млн. евро повече по структурните и Кохезионния фонд, но съвсем друго е те да бъдат платени. Рисковете са твърде много – бавни темповете на усвояване, слаб интерес на потенциалните бенефициенти, неатрактивни програми. Има и нещо друго, което не е за подценяване - съвсем реална е опасността да има отлив на досегашните изпълнители на проекти, отвратени от бюрокрацията при администриране на проектите. Пък стои въпросът доколко усвоените средства по кохезионната политика постигат своята цел да подпомагат растежа, заетостта и доходите в по-бедните европейски региони. Четирите страни, които са основни бенефициенти на политиката по сближаването от 1989 г. насам – Испания, Италия, Португалия, Гърция, - показват доста противоречиви резултати. Така например благосъстоянието в Италия, измерено чрез БВП на глава от населението в паритет на покупателната способност, вместо да се подобрява, стабилно се влошава от 1995 г. до сега. В Португалия благосъстоянието също не е помръднало. В Гърция леките подобрения са следвани от влошавания. Всъщност Испания е единствената сред тях, която бележи ръст на благосъстоянието си до 2006 г., но оттам насетне настъпва влошаване.

Като цяло резултатите от различни изследвания за ефективността на еврофондовете са изключително разнообразни. Някои, сред които традиционно попадат изследванията на ЕК, дават високи положителни оценки, други намират малки или никакви положителни ефекти, а трети се фокусират върху потенциалните или реални отрицателни ефекти. Част от анализите, които не намират положителни ефекти от еврофондовете, обясняват това с липсата на добре работещи институции - върховенство на закона, добра защита на правото на собственост, ефективна администрация и правораздаване, ниска корупция и т.н. С други думи, според тях ефективността на фондовете е условна и зависи от редица вътрешни фактори, които имат отношение към цялостната институционална среда.

По линия на Общата селскостопанска политика също има подводни камъни, а и усвояването на цялата сума ще зависи от активността на потенциалните бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони. Освен това 30% от субсидиите ще бъдат обвързани с извършването на определени „зелени” дейности, друга, по-малка част ще бъде насочена към допълнителното подпомагане на млади фермери, на фермери в райони с природни ограничения и др. Минимум 10% ще бъдат отделени за подпомагането на сектори, които досега са получавали незначително или никакво подпомагане. Казано другояче, въпреки увеличените средства субсидиите ще се разпределят между повече бенефициенти и нетно едва ли ще се получават повече средства на хектар отколкото през 2013 г. Изравняването на субсидиите между старите и новите държави членки (като България) отново се отлага и през 2020 г. българските фермери ще продължат да получават по-малко от колегите си в Белгия, Холандия и Гърция. Тези различия в преките плащания между страните са изключително вредни и автоматично поставят българските производители в по-неконкурентна позиция спрямо тези, които вземат по-големи субсидии. Няма как да пропуснем обстоятелството, че съществуват и някои колебания около ефекта на Общата селскостопанска политика върху земеделието у нас. Субсидиите оскъпиха неимоверно рентата, което при голяма раздробеност на земята води до сериозни разходи за по-малките производители или за животновъдите например. Покрай това се повишиха и цените на торове, препарати и други свързани с производството стоки. По-сериозен е ефектът върху самата структура на селското стопанство. Преките плащания на площ фаворизираха зърнопроизводството за сметка на производството на зеленчуци и плодове, както и на животновъдството. Възходът на зърнените и маслодайните култури за сметка на останалите е очевидно в ущърб на диверсификацията и дългосрочната устойчивост на земеделския ни отрасъл. Вместо управляващите ни да се фокусират върху конкретните суми, които ще получим за земеделие, много по-далновидна би била една позиция за цялостна реформа на тази политика, която да премине през максимално бързо изравняване на субсидиите по страни. И след това постепенното им намаление до пълно премахване с цел елиминиране на изкривяващите ефекти върху пазара, които тези субсидии създават.