Дръзко безгрижие и проницателна предпазливост: Урок по лидерство от един велик пътешественик

Дръзко безгрижие и проницателна предпазливост: Урок по лидерство от един велик пътешественик

Дръзко безгрижие и проницателна предпазливост: Урок по лидерство от един велик пътешественик

Писателят Даниел Акст разказва как поражението може да се превърне в победа по примера на подвига на изследователя Ърнест Шакълтън

Представете си, че пътувате през пустошта. Ресурсите са ограничени, а опитът, макар и полезен, не върши работа. Част от територията е картографирана, но не може да разчитате на това, защото сушата се е изместила или е престанала да съществува. Видимостта е ограничена и виждате неща, които може да не са реални. Водите борба за оцеляване, докато мъчително се придвижвате към поставената цел, с ясното съзнание, че времето изтича.

Не ви ли се струва, че описаното до тук е подходяща метафора за бизнес приключение с високи залози, въпреки, че е реална ситуация от полярните експедиции на Ърнест Шакълтън – прочутия ирландски изследовател на Антарктика. Неговите 29 спътници, които трябва да прекосят с шейни Ледения континент и да забият британския флаг на Южния полюс, са добър пример за това колко е важно да наемеш отличен екип, за да преодолееш нечовешки препятствия. Приключенията на Шакълтън и екипажа на изследователския кораб Endurance (в букв.превод „издържливост”) са далеч по-сложни и интересни от каквито и да е приказки по темата за работата в екип, пише в статия за Strategy+Business Даниел Акст, бизнес писател, автор и романист.

През 1915 г. експедицията се отправя към Южния полюс, като целта е да стъпи на Ледения континент преди зимата. Само че корпусът на кораба им е пробит и екипажът е принуден да го изостави. Изследователите са принудени да извършат изтощаващ преход по суша с ограничени запаси преди отново да навлязат в отрито море с три спасителни лодки и да достигнат Слонския остров на над 1000 км от най-близкото населено място. Изтощените ветерани остават на скалистия остров, а по-издръжливите се отправят към най-близката китоловна станция на о. Южна Джорджия. След поредица от перипетии хората на Шакълтън успяват да изпратят спасителна мисия до бедстващите корабокрушенци и в крайна сметка целият екипаж се завръща в Англия.

Страхотната биография, която Роланд Хънтфорд  написа, улавя характера на изследователя и пресъздава приключенията му толкова силно и правдиво, сякаш сте част от групата. Невероятната история за решимостта на Шакълтън да спаси хората си по време на катастрофалния му трети опит за Южния полюс, след като са принудени да изоставят кораба си, е разказана и от американския журналист Алфред Лансинг в книгата „Издръжливост: Невероятното пътешествие на Шакълтън“ (1959 г.). Но все пак е далеч по-различно да научите за събитията от самия Шакълтън, под чиято диктовка Едуард Сондърс пише мемоарите му под заглавие „В Сърцето на Антарктика”. Написана в ярка, директна проза от журналиста книгата описва пътуване с почти невъобразими трудности, предприето с различни цели - но преди всичко да бъде първият, достигнал Южния полюс. Редовете, изпълнени с екшън и приключения. Всяка грешна стъпка или погрешна преценка може да означава край. Всяко решение включва съдбоносни компромиси. И всеки трябва да живее с грешките на Шакълтън.

Каквито и да са били недостатъците му, Шакълтън е роден лидер. В биографията Роланд  Хънтфорд отбелязва, че изследователят е надарен с „особена комбинация от дръзко безгрижие и проницателна предпазливост“. Той изисква много от хората си, но е готов да даде живота си за тях по всяко време. Ден след ден те следват лидера си въпреки студа, глада, слепотата и отчаянието.

Особено забележителен е обсебващият характер на срещата на Шакълтън с територия, толкова устойчива на точното възприятие. Рискуваме да кажем, че бизнес пейзажът представлява предизвикателство, еднакво с това на Южния полюс. Откриваме паралел между трудностите при покоряването на Антактида с тези, пред които са изправени ръководители и предприемачи. Най-южният континент е непредвидим, нестабилен и непримирим. Компасите не се държат нормално. Голяма част от това, което изглежда terra firma, всъщност е плаващ лед, а под снега дебнат смъртоносни пукнатини. Снежната слепота, болезнен ефект от ослепителната околна среда, може да ни ослепи.

„Имаше особена светлина“, отбеляза Шакълтън в един момент, „която правеше разстоянията и формите на обектите много измамни, както и много мираж, който караше нещата да изглеждат много по-високи, отколкото всъщност бяха…. Пингвините, които бяхме видели предишната нощ, все още бяха на същото място и когато се приближиха на няколко мили от нас, се издигнаха, сякаш бяха високи около шест фута”.

Антарктика, подобно на стремежа за изграждане на страхотен бизнес, е опасно завладяваща. Шакълтън се опита — и не успя — да достигне Южния полюс три пъти: неговата мания за първи път се заражда, когато той, все още млад, се присъединява към експедиция, водена от Робърт Фалкън Скот.

Провалите на Шакълтън като мениджър са очевидни при планирането на експедицията, но той нямаше равен, когато чиповете паднаха, бяха надолу, „сякаш върховна опасност беше необходима за самоусъвършенстването“, пише биографът му Роланд Хънтфорд. „Той притежаваше някаква магия, която преодоляваше привидно безнадеждни външни обстоятелства.“

Един от екипажа му го нарича „най-великият лидер, идвал някога на Божията земя“. Друг пише, че не е възможно Шакълтън „да даде път на отчаянието“. Една нощ в палатката, гладни и замръзнали, той се обръща към тях и ги пита дали биха рискували с него за друга подобна експедиция. Отговорът, без колебание, бил „да”.

Продължавайки отчаяно напред в брутално време, засегнат от дизентерия, измръзване и вероятно скорбут, Шакълтън и другите трима, са на предела на силите си - изпитвали са кислороден глад, хипотермия, страдали са от пронизващо главоболия. Но никой не е мислил да се върне. Дори и когато живеят с парченца месо от пемикан (индианска храна – бел.р.) и само четири оскъдни бисквити на ден. Уайлд си спомня, че Шакълтън „насаме ми натрапи едната си бисквита за закуска и щеше да ми даде друга тази вечер, ако му бях позволил. Никой друг в света не може напълно да осъзнае колко великодушие и съчувствие бяха показани с това. ДАВАМ И ЗА БОГ - никога няма да го забравя. Хиляди лири не биха купили тази една бисквита”.

* When the chips are down e идиом, който означава „в най-критичния момент” или в смисъл „когато всичко изглежда загубено”. Изразът идва от хазарта и се отнася за онзи момент, когато залозите са направени, но резултатът все още е неизвестен. 

Източник: Strategy + business

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ