Правилният баланс между увереност и предпазливост

Лидерството изисква деликатен баланс между увереност и предпазливост. И двете са необходими и лидерите трябва да могат да се движат между тях. И все пак има лидери, чиито стандартен подход в работата се осланя на крайностите. Някои лидери винаги искат да са прави, а от другата страна на спектъра - други винаги се опитват да избегнат грешката на всяка цена. Единият е прекалено самоуверен, а другият е прекалено предпазлив. Тези два лидерски подхода, като слепи петна, могат да имат тежки последици върху вземането на решения, взаимоотношения с другите и цялостната ефективност.

Вземете за пример Алекс и Тейлър – двама висши ръководители в различни технологични фирми. Алекс е бил известен със своята категоричност и увереност, но нежеланието му да се допитва до чуждото мнение е довел до това, че екипът му е ставал все по-неангажиран с работата. От друга страна Тейлър е бил харесван от своя екип, но той трудно е взимал навременни решения, което се е отразявало на ефективността на отбора. Екипът на Алекс пропусна важен краен срок поради неговата прекомерна увереност в способността им да изпълнят задачата бързо. За разлика от това, екипът на Тейлър е загубил потенциален клиент поради прекалено предпазливия му подход към вземането на решения.

И двамата са били загрижен за това как представянето на екипите им ще се отрази на тях. Те са смятали, че на техните служители им липсва отчетност. За всички обаче е било очевидно, че проблемът не е бил в екипите им, а в техния лидерски стил, Алекс е бил твърде самоуверен, а Тейлър изключително предпазлив.

Въздействието на лидерството

Когато лидерството клони към крайности, това може да има широкообхватни ефекти, оказвайки влияние върху динамиката на екипа и дългосрочното здраве на организацията. Например, прекалената самоувереност на Алекс е била в заповедния и изолиран стил на вземане на решения. Този подход първоначално е изглеждал ефективен, но в крайна сметка е довел до недоволство сред членовете на екипа, които са смятали, че техните прозрения и опит са подценени. Това е възпрепятствало иновациите на екипа и е подкопало доверието, тъй като членовете на екипа са поставяли под съмнение валидността на решенията, взети без техния принос. Резултатът е бил намаляване на производителността и увеличаване на текучеството.

Прекалено предпазливият подход на Тейлър пък е довел до забавяне на в процесите на вземане на решения. Неговото избягване на риска често е водело до пропуснати възможности и забавени реакции. В ситуации с високи залози тази нерешителност е била особено вредна, тъй като е попречила на екипа да се възползва от възможности, изискващи бързи действия. Освен това отбягването риска от Тейлър е означавало, че неговият екип работи в много тясна зона на комфорт, което е възпрепятствало способността му да се адаптира към нови предизвикателства или да изследва иновативни решения.

Психологията на увереността

Ако клоните към прекаленa самоувереност, може би си спомняте всички случаи, когато интуицията ви е довела до вземане на правилно решение, но удобно игнорирате онези ситуации, в които тя е създала бъркотия. Ако сте прекалено предпазлив тип, може да се съсредоточите върху бедствията, които сте избегнали, без да забелязвате възможностите, които сте пропуснали, когато не сте излезли от зоната си на комфорт.

Тази селективна памет може да ни накара да се инатим да променим начина си на поведение или дори да признаем, че може да сме извън правилния път. Може да ни накара да отхвърлим ценна обратна връзка или да тълкуваме погрешно ситуации, приписвайки успеха или провала на грешни причини. Не става въпрос само за защита на нашето его – понякога ние искрено вярваме, че нашият подход е най-добрият път напред. Както Дейвид Дънинг обяснява в книгата си „Self-Insight“, ние не се съмняваме достатъчно. Това води до „влошаване на знанията“ - термин, използван за описание на спада в качеството или точността на нашия опит с течение на времето, просто защото сме затворени за външни перспективи и нова информация.

Как да станете по-балансиран лидер

Първо, разбирате ли наистина стила си на лидерство? Размишлявайки върху обратната връзка, която сте получили в миналото, помислете какво е разкрила тя. Съвпада ли с усещането ви за това как ръководите? За да получите по-ясна картина, направете тази проста самооценка. Тя е предназначен да ви помогне да определите вашите лидерски тенденции. След това започнете да променяте лидерските си качества, като действате според следните три практики, които ще ви помогнат да се развиете в по-балансиран лидер. Не забравяйте, че това е пътуване за усъвършенстване и всяка стъпка, която предприемате, ви доближава до това да станете по-ефективен лидер.

Практикувайте смирение

Хората харесват лидери, които са уязвими и достъпни. Да признаете грешките си и да потърсите съвет от онези, на които искате да повлияете, показва едновременно смелост и смирение. Скромните лидери са по-възприемчиви към силата на доказателствата и са по-заинтересовани да разберат хората, които може да не са съгласни с тях. Ето защо е важно да планирате редовни разговори, да показвате признателност за приноса н другите за общия ви успех и да споделяте това, което сте научили. Най-важното е да търсите предложения за това какво можете да направите по-добре в бъдеще. Тази практика повишава психологическата безопасност и стартира процеса на промяна на възприятията. Ако другите знаят върху какво работите, то е по-вероятно да видят напредъка ви.

Практикувайте емпатия, включително към самите вас

Когато започнете да изпитвате несигурност, отделете малко време, за да преосмислите състоянието на ума си и покажете доброта към себе си. Не забравяйте, че лидерството е предизвикателна роля и е нормално да правите грешки. Когато проявявате състрадание към себе си, вие си давате разрешение да не сте съвършени и приемате, че допускането на грешки е част от човешкия опит. Те не определят вашата стойност или компетентност, но подобряват способността ви да поемате повече рискове и да разширявате зоната си на комфорт. Бъдете добри към себе си и ще откриете, че е по-лесно да ръководите с увереност и баланс.

Овластете вашия екип

Вземането на всички решения сами е трудна работа, която с течение на времето става неустойчива. Това може да ви накара да се провалите в една от ключовите си лидерски роли - отключване на пълния потенциал на отделните служители и екипа като цяло. От друга страна, чрез овластяването на служителите вие подготвяте себе си и вашите преки подчинени за повишение и за облекчавате самоналожения натиск при вземането на всички решения. Овластяването също така дава на вашия екип три фактора, гарантиращи ангажираност - признание за работата на служителите, оценка на техния принос и видимост на тяхната работа. Стремете се да създадете култура на сътрудничество, в която всеки се насърчава да говори. Овластяването на вашия екип не само е от полза за него, но също така повишава ефективността на вашето лидерство и цялостния успех на вашата организация.

………….

Луис Веласкес за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев