Готово ли е оръжието ми?

Създаването на компания не е за слабохарактерните. Дори самата мисъл за нейните надеждност, риск и потенциален провал е достатъчна някои хора да се свият в ембрионална поза и да си смучат палеца.

Създаването на продукт, който да се харесва на всички, може да е трудно, но още по-тежко е да му осигурите доживотен успех. Това може да се получи единствено, ако лидерите ви знаят в коя посока да „плават” и да държат платната изпънати.

Но как да знаете, че разполагате с правилните водачи? Това зависи от процеса по подбиране на кандидати и от въпросите, които постоянно задавате, за да подхранвате развитието на организацията.

Като тюлен, винаги когато патрулирахме, всеки от нас непрекъснато си задаваше три основни въпроса:

• Готово ли е оръжието ми?
• Къде бих отишъл, ако попаднем на противник?
• Как мога да помогна на другаря си?

Разбира се, да се питаш едно и също часове наред ставаше досадно, затова от време на време се прокрадваше въпросът: „Как да мина следващото ниво на HALO?“

Поуката е следната. Кои от най-често повтаряните въпроси пораждат смисъл и не се превръщат в отживелица? С други думи, кои въпроси не остаряват, продължават да подхранват развитието и са приложими във всяка една ситуация?

Ако това, да предлагате стойност всеки ден, е част от организационното ви „меню”, обърнете внимание на следните четири въпроса, които ще ви помогнат непрекъснато да развивате лидерите си:

1. Кого искаме да привлечем?

Забележете, че въпросът не е „как”, а „кого” да привлечем. Много е важно един човек да се вписва в организацията. Той може да се научи на умения, но не и на воля. Когато избирате правилните лидери за правилните роли, е важно да помислите за силните им страни, както и за областите, над които трябва да работят.

По-важно е доколко този човек иска да се развива и дали прави нужното, за да постигне промяна. Желанието без действия е равносилно на цел без план, т.е. е само мечта.

2. Как ще ги обучим?

Естествено, можете да подходите по добре познатия начин – с PowerPoint, пред публика, която пърха с мигли, но не се свърта на едно място от скука и досада. Или бихте могли да опитате с практическо обучение. То е живо, случва се на момента, имунизира срещу стрес и укрепва мускулната памет.

Когато срещу човек завалят метафорични куршуми, той не се изправя, за да ги посрещне, а действа така, както са го обучили.

Затова обучавайте здраво и често.   

3. Какво искаме да поддържаме?

Всички имаме добри и лоши навици. Рутината ни дава сигурност и чувство за контрол, защото има „структура”, която ни направлява.

Компаниите не са по-различни, а когато много хора в нея са подвластни на един и същи навик, струва си да прецените дали той е продуктивен, или не. В крайна сметка, навиците  изграждат поведения, които се приравняват в долари, и всичко това се трансформира в разноски. Ако в компанията ви има навик, който не води до прогрес, задайте си въпроса какво бихте могли да направите, за да го изкорените. Ако задачата е над възможностите ви, помислете как да го подобрите. 

4. Как ще задържим хората си?

Ако сте наели правилните лидери, въпросът не е „кого“ искате да задържите (защото вече сте ги привлекли), а „как” ще ги накарате да останат.

В бестселъра си, Drive: The Surprising Truth About What Motivates Us, Даниел Пинк е категоричен, че познатият мотивационен метод с „моркова и тоягата” е демоде. Той смята, че прахосването на пари за талант, който скоро ще бъде изгубен, е безсмислено. Вместо това, Пинк разкрива три източника на мотивация, които ще изкарат работниците ви от капана на фирменото самодоволство: автономност, цел и майсторство.

Това са само примерни въпроси, чиято цел е да ви накарат да помислите как да оформите успеха си. Ако не го планирате, някой друг ще ви изпревари.

Джеф Бос, съветник по приспособяването, писател и оратор, за Entrepreneur.com