Настъпи ерата на загриженото лидерство

Миналата седмица със съпругата ми Пени имахме възможността да държим реч на конференцията Mindful Leadership Summit. 750 участника се събраха, за да обсъдят как загрижеността може да промени глобалното лидерство към по-добро. Както е казал Чарлз Лийф, президент на Naropa Univerisy, “Отварянето на всички сектори към разговорите за загрижеността, състраданието и размислите е много въздействащо“. Ентусиазмът, който срещнахме на конференцията, бе достатъчно доказателство, че загриженото лидерство вече е узряло.

Но как лидерите стават загрижени? Един от най-популярните начини за развиване на това качество е посещаването на курсове за редуциране на стреса чрез загриженост (MBSR). Популяризиран от Джон Кабат-Зин от 70-те години насам, MBSR е изграден върху древни медитационни практики. Едва през последното десетилетие обаче „бракът“ между загрижеността и лидерството стана реалност. През 2007 година Чаде-Мен Таня – служител #107 в Google – стартира програмата за медитация на компанията. Сега тази програма обучава 2000 служители годишно да медитират, за да се превърнат в по-добри водачи.

През януари 2010 година имах привилегията да представя идеите си за изграждане на състрадателни и автентични лидери пред Далай Лама на конференцията на Mind & Life Institute в Цюрих. През 2011 Джанис Мартурано основа Institute of Mindful Leadership благодарение на изключително успешните курсове, които бе създала за компанията General Mills. Днес водещи организации като Blackrock, Aetna, Ford Motor и Goldman Sachs провеждат курсове по загрижено лидерство за хиляди свои мениджъри.

На какво обаче се дължи преходът към този вид лидерство? В динамичния и натоварен свят, в който живеем, лидери от всички компании се нуждаят от възможността да си почиват, да разпускат, да дишат дълбоко, да се отърсят от стреса и да добият по-ясна представа за работата и решенията, пред които са изправени. Както подчертах на конференцията миналата седмица, благодарение на практиките по загриженост, лидерите могат да са сигурни, че важните проблеми имат предимство пред надвисналите трудности.

Бизнесът не е единственият сектор, който тренира загрижеността си. Тези практики намират широко приложение в здравеопазването, неправителствените организации, образованието, атлетиката и дори в правителството. Скорошни клинични проучвания демонстрират как загрижеността не просто редуцира стреса, но и засилва продуктивността и намалява разходите за здравеопазване. Както научава Aetna в своето контролирано проучване върху йогата и медитацията от 2011 година, разходите по здравеопазване при служителите, които практикуват тези техники, могат да бъдат орязани с $2000 годишно. Затова компанията вече предлага безплатни курсове по загриженост на всички нови служители.

Моето лично обучение по загриженост започна с курс по Трансценденталната Медитация, който съпругата ми посещаваше през 1974 година. Медитирам всеки ден от 4 десетилетия. Едва в края на 90-те обаче се чувствах комфортно да споделям тази практика с други хора, тъй като се боях да не ме сметнат за странен или дори смахнат. Тази техника е най-добрият метод, който съм прилагал, за да успокоя ума и емоциите си и да се фокусирам върху важните неща, докато се отърсвам от тривиалните тревоги и мисля бистро за решенията, които трябва да взема. Но може би по-важно е, че повече от творческите ми идеи са вдъхновени именно от медитацията.

Разбира се, тя не е за всеки. За всеки от нас обаче е важно – както споделям на лекциите, които водя – да има техника, на която да отделя по 20 минути дневно, за да успокои ума си, да помисли и да се вгледа в себе си. За едни подходящ метод са молитвите, за други – разходките в парка, а за трети – воденето на дневник. Целта? Да изграждаме водачи, които са наясно със себе си, разбират мотивациите и ценностите си, и мисията на своето лидерство.

За да се превърне човек в загрижен лидер, той трябва да полага ежедневни усилия. Лесно е да кажете – както направих аз през 1974 година, - че нямате време, за да преследвате тази цел. Скорошно проучване на Aetna и Duke University доказва, че практиките по загриженост увеличават продуктивността с 1 час седмично. Само се замислете какво можете да постигнете в рамките на този допълнителен час. Да играете с децата си? Да се разходите с половинката си? Да организирате живота си? Както и да използвате това време, загрижеността може да ви помогне. И по-важното е, че ще станете по-ефективни и удовлетворени в работата си.

В новата си книга, Discover Your True North, пиша, е загрижените водачи могат да ни помогнат да направим първата крачка към преодоляване на кризата в лидерството, с която се борим от 2001 година насам. Казано просто, загрижеността е могъща практика, която ще ни превърне в по-автентични водачи. Опитайте и ще откриете, че действа.

Бил Джордж, бивш главен изпълнителен директор на Medtronic и професор в Harvard Business School, за LinkedIn.com