15 вечни мисли на Ерих Мария Ремарк

Германският писател Ерих Мария Ремарк е един от най-обичаните автори на 20 век. Неговите романи „На западния фронт нищо ново“, „Триумфалната арка“ и „Черният обелиск“ утвърждават в историята славата му на „майстор на лирическия натурализъм“.

През есента на 2014 г. се навършиха 44 години от неговата смърт. Нека си припомним словото му с тези вдъхновяващи цитати.  

* * *

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.

Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.

Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.

Парите — това е свобода, изкована от злато.

Повърхностни са само хората, които се смятат за дълбокомислени.

Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.

Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.