20 любими цитата от Франсис Скот Фицджералд

Днес се навършват 118 години от рождението на един от най-обичаните и четени писатели на всички времена - Франсис Скот Фицджералд. Авторът на "Великият Гетсби" описва и сам въплъщава в живота си духа на джазовата ера от 20-те години в Америка. През целия си живот не спира да разказва една и съща история, вдъхновена от собствената му съдба - приказката за мъжа, който обича една красива, но трудна жена и който опитва да помести света, за да я впечатли, но неизбежно се проваля. 

“Той беше въплъщение на американската мечта – младост, красота, пари, ранен успех - и вярваше в тези атрибути така страстно, че им придаде определено величие”, пише за Фицджералд неговият съвременник Андрю Търнбъл.

Нека си припомним творчеството му с 20 от най-обичаните цитата на Франсис Скот Фицджералд. 

* * *

Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш.

Махнете всички удивителни. Да използваш удивителни е като да се смееш на собствените си шеги.

Забравено означава простено.

Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.

Първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб.

Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия.

Голям социален успех е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновено.

На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.

Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.

Мъжете се превръщат в смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.

Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.

Пиян съм от седмица и си мислех, че ако седна малко в библиотека, това ще ме отрезви.

Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.

Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.

Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.

Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който се опитва да вижда.

Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие.

Никога не е имало добра биография на писател. Нямало е и няма да има. В момента добрите писатели се състоят от твърде много индивидуалности.

Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил.

Няма по-голям смут от смута на един прост ум.