7 ценни урока, които си струва да научим от децата

Ако се появите в офиса, облечени в пижама от анимационния филм “Леденото кралство“, вероятно ще предизвикате всеобщо изумление, а може и да бъдете изпратени у дома, за да се преоблечете.

Но има някои ситуации, в които е приемливо – и дори мъдро – да се държите детински. Малчуганите често знаят по-добре от възрастните как да учат бързо и да изграждат стабилни и истински взаимоотношения.

За да ни помогне да приемем детето в себе си, екипът на Business Insider е провел анкета в сайта за въпроси от отговори Quora и съставил списък с някои от най-ценните уроци, които си струва да научим от по-младото си „аз“. Ето кои са те:

1. Няма нищо лошо в това, да помолите за помощ

„Когато сме малки, целият ни живот зависи от подкрепата и помощта на родителите ни. Без тях бихме били нищо“, казва Ян Джирард, потребител на Quora. “За жалост, докато растем, губим способността да приемаме каквато и да е помощ.“

Това е тъжно, тъй като проучвания сочат, че търсенето на съвет или съдействие ни карат да изглеждаме по-компетентни и могат да поласкаят човека, към когото сме се обърнали за помощ.

2. Позволявайки си да сме уязвими, създаваме истински приятелства

Ева Гласруд цитира своя публикация, в която разисква причините децата да се сприятеляват по-лесно от възрастните.

Според учени, една от предпоставките за създаване на приятелства е средата, която насърчава хората да се разкриват едни пред други. Тъй като малчуганите са по-склонни да правят това от възрастните (независимо то средата), между тях бързо възникват близки взаимоотношения.

3. Важно е да изразяваме емоциите си

„Често избутваме емоциите си в ъгъла, тъй като не искаме околните да имат негативно мнение за нас“, казва Симранджет Син. „Но децата не подхождат така. Те дават израз на чувствата си. Казват, когато са наранени, объркани, ядосани, тъжни или щастливи.“

Невинаги е лесно да приемем – и дори да разпознаем – какво чувстваме, особено когато става въпрос за силни или болезнени емоции. Но да приемаме собствените си чувства е също толкова важно, колкото да приемаме чуждите, пише д-р Карин Хол за Psychology Today.

4. Не можем да знаем всичко

Прити Пилай защитава идеята, че трябва да сме любопитни и да задаваме простички въпроси, също като децата.

„С натрупването на дипломи и с течение на времето, често ни се струва, че трябва да знаем отговора на всеки един въпрос“, казва тя. „Но допускаме сериозна грешка!“

Отвъд това, да изглеждаме скромни, любознателността носи много други предимства – допринася позитивно за личните взаимоотношения, тъй като прекарвате повече време в слушане, както и за представянето ви в службата, защото демонстрира желание непрекъснато да се учите и усъвършенствате.

5. Нормално е да опитвате нови неща, дори когато не сте подготвени

Малчуганите не чакат науката да потвърди, че вече е безопасно да махнат помощните колелца от велосипедите си – те просто се качват и чакат да видят какво ще се случи.

Ето какво пише Сунанда Гуха:

„Въпреки факта, че са когнитивно и физически неподготвени за по-голяма част от предизвикателствата, които светът им поставя, децата са царе на това, да скачат презглава. Не се тревожат за предварителната подготовка, необходима за започването на нови начинания. Казват „да“, а после мислят в движение. Децата са живо доказателство, че невинаги трябва да сме напълно подготвени, за да вървим напред.“

6. Пред нас има свят, който чака да го опознаем

Децата наблюдават с интерес всичко, което се случва около тях, пише Шармиста Дас. „Разходете се с някое хлапе, а след това минете по същия маршрут с ваш възрастен приятел. Ще се изненадате от разликата в нещата, които ще ви направят впечатление и ще трябва да обясните, вървейки се с детето. Възрастта често ни прави безразлични към природата.“

Наблюдателността е умение на новаторите, смятат авторите на The Innovator's DNA. Наблюдавайки ежедневното поведение на околните, човек може да намери решения на своите проблеми.

7. Непознатите хора и идеи са плашещи

Амиго Оук отбелязва, че малчуганите често демонстрират толерантност и не са обременени от предразсъдъци:

„С възрастта допускаме опита да пречи на дълбокото ни желание да изследваме и да сме любопитни към напълно чуждите на съзнанието ни неща. Боим се от промяната и умът ни е мнителен към всичко ново или противоречащо на убежденията ни. Трупането на убеждения е позитивна част от порастването, но пълната загуба на умението да приемаме нови и непознати идеи смело и без предразсъдъци е висока цена.