Неизвестно за известните: Най-голямата стоманобетонна сграда от началото на ХХ в. приюти Ал Капоне и привлече Холивуд

Легендарният затвор Алкатраз, за  който неотдавна президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази желание да бъде отворен отново, започва своето съществуване първоначално като военна база. На островът е построен фар в средата на XIX в., който да насочва корабите в Тихия океан. Но по същото време върху него е издигната крепост със стотици оръдия, за да защитава Калифорния от атаки от морето, пише в свой преглед BBC.

Световната си слава обаче Алкатраз добива, когато, когато тази скала с изглед към залива на Сан Франциско в Северна Калифорния е била мястото на най-прочутия в света федерален затвор с максимална сигурност за най-известните американски гангстери. „Наруши правилата и отиваш в затвора. Наруши правилата на затвора и отиваш в Алкатраз“, гласи един анонимен цитат от онези години. От 1934 до 1963 г. престъпници, считани за твърде опасни за други затвори на континента, са прехвърляни в този затвор, който е получил прякора „Скалата“. Най-известното бягство от него се е случило през 1962 г. и никой не е чувал за тримата затворници, участвали в него оттогава. Затворът е закрит преди 63 години, но легендите за него продължават да живеят благодарение на спомените на очевидци и холивудски филми. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил повторното отваряне и разширяване на Алкатраз, за ​​да приюти „най-жестоките и агресивни престъпници в Америка“.

ЗАТВОР НА ЗАТВОРИТЕ

Въпреки световната си слава, има някои факти за Алкатраз, които може би не са много известни. Фортът на безплодния скалист остров Алкатраз е построен през 1859 г. По-късно е превърнат във военен затвор. Властите смятали, че бягството е невъзможно поради силните течения и студената вода в залива на Сан Франциско. До 1912 г. той е най-голямата стоманобетонна сграда в света. А от 1933 г. Алкатраз си спечелва репутацията на специален вид затвор: той се превръща в „затвор на затворите“, както го нарича Федералното бюро за разследвне на САЩ. На практика това означава, че там са изпращани затворници, твърде непокорни, за да бъдат държани в други затвори в САЩ. Там е тествана и така наречената жилищна система 1x3, при която на всеки трима затворници се назначава по един пазач. По-късно системата е разширена и до други федерални затвори.

Първият надзирател на затвора е Джеймс Джонстън, който вярва, че основният фокус на затвора е строгата дисциплина, а не рехабилитацията и социалната реинтеграция. Неговите правила отреждат на всеки затворник отделна килия, но не за негово удобство - Джонстън вярва, че единичното затваряне е добър начин за предотвратяване на конспирации и бягства. Най-плашещото от съществуващите правила, според затворниците там, е правилото за изключително мълчание - на осъдените е било позволено да говорят само по време на почивките през уикенда. Тези, които нарушават правилата, са изпращани в „ямата“ - подземна килия, където затворниците могат да бъдат държани седмици наред. Всъщност много затворници са намирали условията на живот там, като например индивидуалните килии, за по-добри, отколкото в други федерални затвори, казва говорител на Федералното бюро на затворите. Някои затворници са предпочитали Алкатраз заради изолацията, която снижавала възможността  за насилие, както и редовните  топли душове. Това се правело не от алтруистични подбуди на управата, а за да не могат евентуалните бегълци да издържат в ледените води на океана, след като с свикнали с топлината.

МАЛКО НА БРОЙ, НО ГОЛЕМИ ИМЕНА

Килията на Орнитолога и неговият портрет. Снимка: Getty Images

Според Федералното бюро на затворите на САЩ, затворническата общност в Алкатраз винаги е била под максималния капацитет на институцията. Средно там е имало между 260 и 275 затворници, по-малко от 1% от общия брой на федералните затворници. Но макар затворническата популация да е била малка, имената зад решетките са били големи, много от които прочути фигури от дейността на организираната престъпност по време на Голямата депресия.

Най-известният несъмнено е Ал Капоне, гангстер и контрабандист, който е ръководил прословутия чикагски мафиотски синдикат. Капоне е изпратен в Алкатраз, защото властите смятат, че той продължава да управлява престъпната си империя, докато е в затвора в Атланта. Той прекарва малко повече от четири години в Алкатраз, преди да бъде диагностициран със сифилис и преместен в друго заведение.  Друга фигура, чиято слава се разпростира отвъд затворническите коридори, е осъденият убиец Робърт Страуд. Той е наречен „Наблюдателят на птици /орнитологът/ от Алкатраз“ заради любовта си към пернатите. Той е отглеждал няколко птици в предишния си затвор в Канзас, но това е било забранено в Алкатраз, така че е трябвало да учи орнитологията само от книги.

Гангстерът Алвин „Зловещият“ Карпис е бил „Обществен враг номер 1“ на ФБР през 30-те години на миналия век и дългогодишен затворник в Алкатраз, излежавайки 25 години и един месец. Гангстерът Джордж „Картечницата Кели“ Барнс и Рафаел Кансел Миранда, член на Пуерториканската националистическа партия, участвал в бунта в Капитолия през 50-те години на миналия век, също са прекарали продължителен период в тези килии.

ВЕЛИКИ БЯГСТВА И РАЗОЧАРОВАНИЯ

Снимка: Getty Images

Архитектите са проектирали Алкатраз като затвор, защитен срещу бягства, с електрически огради, бодлива тел, наблюдателни кули, обслужвани от въоръжени охранители, и ледена океанска вода околовръст. Но това не е спряло десетки затворници да се опитат. Официално е имало 14 опита с 36 души в продължение на близо три десетилетия. Според Федералното бюро на затворите 23-ма са били заловени, шестима са били застреляни по време на бягството, а двама са се удавили.

Но петима никога не са били открити - властите ги смятат за изчезнали, въпреки че някои предполагат, че може да са избягали. Първият опит за бягство се е случил през 1936 г., две години след откриването на затвора, и е бил прост и отчаян. Затворник на име Джо Бауърс се е опитал да се покатери по стената на затвора и е бил застрелян от охраната, когато е отказал да се подчини на заповеди да слезе.

Два по-сложни опита са направени десетилетие по-късно. Опитът за бягство на Джон Джайлс през 1945 г. е почти успешен. Използвайки открадната военна униформа и фалшифицирани документи, той успява да се качи на военен кораб и да стигне до континента, но властите забелязват, че униформата му е различна от останалите и го арестуват.

През 1946 г. е осуетено най-дръзкото бягство в историята на затвора - този инцидент е наречен „Битката при Алкатраз“. Шестима затворници се сдобиват с огнестрелно оръжие, убиват двама пазачи и раняват 18 други. Но не успяват да избягат. Последните два опита са през 1962 г. и предефинират съдбата на Алкатраз като затвор. Първо затворниците Франк Морис и братята Кларънс и Джон Англин бягат и изчезват безследно, с изключение на някои вещи, открити по-късно на близък остров. В официалния доклад са посочени като „предполагаемо удавени“. Джон Скот и Дарл Паркър след това успяват да избягат през кухнята в мазето, но са хванати във водата близо до острова.

ПРОИЗВЕДЕНО В ХОЛИВУД

Ал Капоне /вляво/. Снимка: Getty Images

Образът на Алкатраз в популярното въображение е подхранван от холивудски филми, които не винаги са следвали фактите, записани от историци и документалисти. Алкатраз не е бил „прокълнатият затвор“ на Съединените щати, както го изобразяват много книги и филми.

Един от най-известните филми за „скалата“ е „Бягство от Алкатраз“, филм от 1979 г. с участието на Клинт Истууд, който описва опита за бягство на Франк Морис и братята Англин. Сюжетът на филма предполага, че те са успели, въпреки че няма категорични доказателства, че са стигнали до континента. Орнитологът Страуд дължи славата си на биографичен текст, който е адаптиран за филм от 1972 г. с участието на Бърт Ланкастър.

През последните десетилетия островният затвор е бил мястото на действието на филма „Скалата“ (1996 г.) с участието на Никълъс Кейдж и Шон Конъри, има видеоигра с името на затвора, както и и телевизионен сериал „Алкатраз“, чийто единствен сезон е през 2012 г.

ЗАЩО Е ЗАКРИТ ЗАТВОРЪТ

Снимка: Getty Images

Основната причина за затварянето на Алкатраз през 1963 г. са разходите за поддръжката му. Според Министерството на правосъдието на САЩ, ремонтът на сградите, които са разяждани от солената океанска вода, би струвал 5 милиона долара, а издръжката на всеки затворник възлиза на почти 10 долара на ден, което е значително по-високо от други поправителни заведения.

След официалното затваряне островът не остава необитаем дълго. Група студенти от индиански произход, обединени в организацията , окупират острова с желание да създадат училище и културен център на него. Те твърдят, че имат историческо право върху острова, където през XIX век са били държани индиански вождове, които са се съпротивлявали на американските власти. Но този проект спира поради финансови затруднения - по-специално високата цена за доставка на материали и инструменти до острова, както и разногласия сред активистите и накрая голям пожар. В резултат на това, президентът на САЩ Ричард Никсън нарежда евакуацията на хората от острова през 1971 г.

Днес Алкатраз е една от основните атракции на Сан Франциско. Островът се посещава от около 1,3 милиона туристи годишно. Той е домакин на ежегодния култов триатлон „Бягство от Алкатраз“, в който стотици спортисти демонстрират, че с подходяща подготовка и екипировка все още е възможно да се избяга от скандалния остров и да се стигне до континента невредим.