Корените на Facebook са още в Римската империя

Социалната мрежа Facebook е един от феномените на нашето време, но нейният първообраз може да бъде открит доста назад в историята, твърди писател, цитиран от Daily Mail.

Според мнението на журналиста и писател Том Стендидж Facebook и Twitter не са нищо друго освен най-новите версии на социални платформи, които са били измислени още от древните римляни.

В новата си книга „Надпис на стената: Социалните медии – първите 2000 години“ авторът твърди, че интернет просто е позволил начина на групово общуване между хората да се върне в естественото си състояние, което датира още от епохата на Рим преди повече от 2000 години.

В частност Стендидж изтъква, че начинът, по който древните са използвали графити по стените, за да се хвалят с най-различни постижения, е ключов момент от зараждането на социалните мрежи. Той твърди, че съвременните потребители на Facebook са „неподозиращи наследници на богата традиция с изненадващо дълбоки исторически корени“.

Авторът, който е журналист от авторитетното списание Economist посочва, че римляните и някои исторически фигури като Томас Пейн и Мартин Лутер са комуникирали идеите си по начин, сходен с този на потребителите, които днес публикуват своите статуси. Стендидж се аргументира като описва социалната медия като „среда, в която информацията се предава от един човек на друг по социални канали, за да се създаде дискусия между цялата общност“. В продължение на векове хората общували по сходен споделен начин преди появата на масовите медии да превърне разпространяването на новините в еднопосочен разговор. На форума в древния Рим имало големи стени, където жителите пишели мнения за хотели, в които са отсядали, излагали политически възгледи или пък се хвалели със сексуалните си завоевания. Сър Джон Харингтън, който живял през 16 век и измислил първата тоалетна, пък пишел кратки епиграми за живота, които по форма и съдържание наподобяват съобщенията в микроблогинг мрежата Twitter. 95-те тезиса, които Мартин Лутер заковал на вратата на църквата пък са пример за информация, която подобно на вирус се разпространява светкавично и става предмет на обсъждане.

„Почти без да иска Лутер разкрива силата на децентрализираната медийна система от човек до човек, участниците в която помагали за разпространението на информацията като решавали кои съобщения да споделят, препоръчат и копират“, коментира Стендидж.