Как всяко работно място стана „токсично“

В почти всяка компания има служител, който смята, че работното му място е „токсично“. Терминът вече се използва за описване на всякакви проблеми на работното място – от големи проблеми, като неетично, обидно, дискриминационно и дори незаконно поведение, до  ежедневни проблеми, като по-дълго работно време през някои дни и прегаряне, или пък обикновени оплаквания със стандартни политики на работното място.

През август поп звездата Лизо беше посочена в съдебно дело, обвиняващо я в създаване на враждебна работна среда чрез „сексуален, религиозен и расов тормоз, дискриминация срещу хора с увреждания и др. През септември списание „Rolling Stone“ описа американското вечерно токшоу „The Tonight Show“ като „токсично работно място“ след оплаквания от служители за атмосфера на високо напрежение, хаотично поведение на водещия Джими Фалън и тормоз от страна на висшето ръководство.

Когато „токсичността“ е набъбнала до такава степен, че обхваща всичко, тя започва да губи смисъла си. Експертите казват, че прекомерната употреба и неправилното приписване на думата може да минимизира или дори да маскира реалните проблеми на работното място. И това може да създаде цял набор от нови проблеми.

„Вече не реагирам, когато го чуя“

Терминът „токсичен“ има бурна история. В древността скитските стрелци потапяли върховете на стрелите си в смес от кръв, тор и змийска отрова. Гърците наричали това „toxikon pharmakon“, в свободен превод „отровни стрели“. Заимствана от латински и френски, думата „токсично“ е и използвана за първи път в английския език през 17-ти век, за да опише отрова.

В индустриалната ера „токсично“ се приписваше на работни места с истински токсини - опасни материали и канцерогенни химикали. Фразата „токсична среда“ първоначално беше буквална. Според Американската историческа асоциация метафората се появява за първи път в  работата на медицинските сестри. Ръководство за лидерство от 1989 г. определя „токсичните работни места“ като такива, включващи конфликт между роли, неясни цели и ценности, агресивна комуникация и сценарии, в които персоналът се използва като материални ресурси.

През следващите десетилетия „токсично“ бавно стана повсеместно: това беше думата на годината на Оксфордските речници през 2018 г., след появата на движението #MeToo и пренасочването на светлината на прожекторите върху „токсичната мъжественост“ и вредната работна среда.

През следващите години обаче терминът „токсичен“ започна да бъде използван и за описание на ежедневните раздразнения на работното място, казва Томас Ериксън, поведенчески експерт и автор на „Surrounded By Bad Bosses“. „Думата премина в хиперинфлация и често бива използвана за драматично обозначаване на ситуации, които всъщност не са „отровни“, а по-скоро негативни преживявания с лош мениджър. „Токсичен“ е толкова преупотребяван термин, че сега не реагирам, когато го чуя“.

Според Ериксън популяризирането на термина и преувеличаването му не се дължи на нарастващ брой токсични работни места, а на употребата му в социалните мрежи.

Въпреки че технологията създава повече възможности за извеждане на светло на истинска вредна работна среда, тя може също така да насърчи работниците да споделят оплаквания на работното място под всеобхватен термин, казва той. „Преувеличенията често показват търсене на внимание. И сега всичко се разпространява по-бързо: потърсете „#toxicworkplace“ и ще потънете в публикации“, добави Ериксън.

Социалните медии направиха така, че повече служители могат да се свързват относно условията на труд, които вече смятат за  неприемливи – дори тези, които не са непременно токсични. Освен това, толерантността към смятаните за проблемни работни места се е свила след пандемията, казва Натали Норфус, управляващ собственик в консултантската компания за човешки ресурси The Norfus Firm, базирана в Маями, САЩ.

„Хората преоцениха какво означава работата за тях и се запитаха дали културата на крещене, кратки крайни срокове и прегаряне наистина си заслужават. По-малко работници вече имат енергията за това – сега те са по-склонни да се оплакват по теми, по които не се оплакваха преди“, добави тя.

Замаскиране на по-големи проблеми

Натрупването на всички проблеми на работното място в една и съща „токсична“ кофа означава, че наистина вредните среди може да не се приемат толкова сериозно, казва Доналд Съл, старши преподавател в MIT Sloan School of Management. „Това обезценява термина: когато всичко, което не харесвате, е „токсично“, то губи всякаква реторична сила, която е имало преди. И това е вредно, защото шефовете виждат тази дума и за тях става по-лесно просто да я отхвърлят като нещо, което е на мода и се използва от всеки“, добавя той.

Съл също така казва, че личностните сблъсъци, които служителите често определят като „токсични“, всъщност не са – и в някои случаи тези конфликти са важни за успеха, особено в конкурентни индустрии. Той добавя, че иновативните, гъвкави работни места често вървят ръка за ръка с компромиси. „В тези ситуации може би е по-добре лидерите да са прозрачни: по-малко „ние сме иновативен, готин стартъп, който променя света“ и повече „ако искате да работите тук, ще имате лош баланс между професионалния и личния живот“, казва още той.

Всеобхватният „токсичен“ термин може да бъде „патерица“ за служителите, казва Ериксън, като според него за тях може да е по-лесно да посегнат към неясен етикет, отколкото да водят трудни разговори с мениджъра си. „Ако се обадя на отдел „Човешки ресурси“ и кажа, че мениджърът ми е „токсичен“, какво всъщност означава това? Става като ситуацията с лъжливото овчарче. Това представлява прехвърляне на вина и освобождаване от отговорност. Вместо това можете да седнете с тях, директно да повдигнете проблема и да проведете сериозен разговор за това как и двамата можете да подобрите нещата."

По-добра дефиниция?

Анализ на Съл от март 2022 г. на 1,4 милиона рецензии в кариерния сайт Glassdoor, написани от американски служители, устаноява, че петте основни атрибута на токсичните култури на работното място – термините, които имат най-голямо отрицателно въздействие върху петобалната скала на уебсайта – са „неуважителни“, „неприобщаващи“, „неетични“, „обидни“ и „яростно конкуренти“

Въз основа на данните Съл казва, че „токсичното“ трябва да бъде запазено за най-отвратителните поведения, които обикновено биха били неприемливи на работното място или извън него, като нечестност и дискриминация.

Хората имат базов набор от очаквания, когато започнат работа: да бъдат уважавани и да не бъдат дискриминирани поради атрибут, който не е от значение за техните способности, казва Съл. „Когато това правило е нарушено има изключително силна негативна реакция - нарушава психологическия договор на работното място“, добавя той.

Въпреки че летвата за етикетиране на работното място като „токсично“ трябва да е висока, казва Съл, голяма част от това се свежда до доверие на собствения инстинкт. „Да се справяш с обичайната бюрокрация на работното място е едно, но е друго, ако бъдеш малтретиран, омаловажаван и неуважаван пред колеги. Това е нещо, което не може да забравиш в края на работния ден. Нека оставим термина „токсичен“ за подобни примери и използваме термини като „раздразнения“, „разочарования“ и „фрустрации“ за обичайното мърморене на работното място“, добавя той.

……………………

Алекс Крисчън за BBC

Превод и редакция: Георги Георгиев