Кризи и комуникации: Бизнес развод с "бухалки" (казус 6)

Кризи и комуникации: Бизнес развод с бухалки (казус 6)

Класически сценарий за отнемане на бизнес чрез принуда със силови прийоми описва този път пиар експертът Константина Маркова*. Нерядко доскорошни съдружници стигат до подобен финал в отношенията като в ход влизат очернящи кампании, "връзки" с една или друга форма на властта и като цяло принципът "на война всичко е позволено". Залогът за запазване на бизнеса става твърде висок, но това не е непременно повод бойните знамена да се свият. Каква е възможната печеливша стратегия? 

К.Л. е мажоритарен собственик на средна фабрика в Южна България за производство на потребителски стоки за българския пазар, със стабилна клиентска мрежа и добро име. След 10 години безоблачни отношения с миноритарния собственик Ж.С., който държи 10% от бизнеса, настъпва разрив между двамата. Върху К.Л. се стоварва призовка от прокуратурата за разпит във връзка с предварителна проверка по сигнал на Ж.С. за безстопанственост. Идва и внезапна проверка от регионалната здравна инспекция. В сайтове с неясна собственост и в регионални фейсбук групи излизат материали, които описват К.Л. като подземен бос с връзки с криминални структури и с най-малко две любовници (без снимки). Историята се разплита напълно, когато миноритарният собственик Ж.С. идва с предложение К.Л. да му прехвърли своя дял от бизнеса срещу дребна компенсация, “иначе ще съжаляваш”. К.Л. е наясно от предишни разговори, че Ж.С. има добри контакти в прокуратурата, но иска да се бори за бизнеса си. Какво трябва да предприеме?

Този случай наподобява класически опит за отнемане на бизнес чрез принуда - сплашване чрез сигнали до силови и контролни институции, очерняща кампания и директни заплахи. К.Л. трябва да се бори едновременно на три фронта - за собствената си защита от потенциално несправедливо правосъдие, за спасяване на бизнеса от ръцете на Ж.С. и за запазване на доверието на служители, партньори и клиенти. Ако този бизнес е безупречен, както изглежда, публичната комуникация е абсолютно задължителна част от защитната реакция. И ако има немалко кризисни случаи в корпоративния свят, в които пиари и юристи воюват помежду си, за да наложат своята стратегия, в този трябва да са железен екип, заедно във всяка стъпка.

Какви стъпки трябва да предприеме К.Л.?

Няма да коментирам очевидното - че малка армия от адвокати трябва да се заеме с всички правни аспекти на случая, за да подготви К.Л. с перфектна защита при потенциално обвинение от прокуратурата и да уреди юридическите и финансови стъпки около неизбежната раздяла с миноритарния собственик. След това обаче най-важната стъпка е К.Л. да събере адвокатите и комуникационните експерти/консултанти на една маса. В кризисна ситуация е недопустимо да се крие информация от хората, които трябва да изнесат вътрешната и публичната комуникация. Защото стратегия, която не е взела предвид всички факти и обстоятелства, не само няма да помогне, но може и да навреди. В тази стратегия трябва да се предвидят и следващите ходове на съдружника Ж.С., както и на замесените институции - и да има разработени сценарии за реакция. Да се намерят отговори и на редица въпроси: Има ли дори най-малки основания за притеснения от правосъдието? Какви са мотивите на съдружника, какво още може да се очаква от него? Има ли факти и обстоятелства, които свързват чиновниците, които призовават и проверяват К.Л., с интересите на съдружника? Важен е пълният контекст, за да се направи работеща стратегия за комуникация.

Както при всяка криза, ако до този момент К.Л. не е ползвал професионален мониторинг на съдържанието в медии и социалните мрежи, трябва да го въведе незабавно. Още повече, че освен реакциите на клиентите и партньорите, е важно да следи и общественото мнение при потенциално обвинение от прокуратурата.

Екипът на К.Л. трябва да е подготвен, че информацията за призовката ще “изтече” или ще бъде официално обявена - и не трябва да допуска Ж.С. да контролира публичния наратив. За съжаление, вече става практика дори професионални медии да отразяват новини без да включват гледната точка на засегнатите страни. Така че К.Л. трябва да е подготвен бързо да наложи наратива си пред важните аудитории - служители, бизнес партньори, клиенти, но и други граждани с будна съвест, които се възмущават от несправедливостта във всички сфери.

Разбира се, има смисъл да се потърси разрешаване на конфликта между собствениците, за да стане раздялата по-поносима за устойчивостта на бизнеса - но едва ли ще има време за това преди да гръмне новината за прокурорската призовка.

В момента, в който се разчуе за нея, К.Л. трябва да е готов - не само за изявления, но и за действия. Задължително е да подаде сигнал срещу Ж.С. в МВР и в прокуратурата за сплашване и принуда да “сдаде” бизнеса си. Да заведе и дела срещу медиите, които публикуват фалшива очерняща информация. Да свика пресконференция като първа стъпка в медийната кампания, за да информира всички за предприетите действия и да не остави и минимален шанс за погрешна интерпретация на събитията.

В такива ситуации е много важно комуникацията да е съобразена с насоките на юристите, да се предвидят всички възможни въпроси от служители, партньори, клиенти и медии, да се подготвят отговори за тях, одобрени от адвокатите, да има директна комуникация към вътрешния екип и ключовите бизнес партньори. Публичните говорители, особено К.Л., е препоръчително да преминат през професионално медийно обучение, особено ако гостуват в публицистични предавания, защото всяко грешно послание може да се отрази на крайния резултат от кризата.

Пред медиите К.Л., подкрепен от ключовите си ръководители, на първо място трябва да признае, че е направил лоша преценка с допускането на този миноритарен собственик в компанията - но няма притеснения, свързани с неговия сигнал до прокуратурата, защото всички твърдения в него са безпочвени. И да отправи послание към партньорите и клиентите, че прави всичко необходимо, позволено от закона, за изчистване на доброто си име. Добре е да бъде достатъчно изчерпателен с реалните мерки, които е предприел, за да се защити от несправедливостта и да гарантира надеждност на бизнеса - защото действията тежат повече от твърденията.

Колкото до проверката от РЗИ, ако К.Л. няма доказателства, че е част от атаката на Ж.С. /чрез сведения за приятелски или роднински връзки/, не е редно да спекулира. В крайна сметка институциите могат и са длъжни да проверяват всякакви сигнали. А ако резултатите от проверките са в полза на К.Л. - да ги обяви публично. Ако не са - да предостави всички необходими данни и материали на медиите, да ги покани във фабриката /няма какво да крие/, и да обжалва неблагоприятните решения.

К.Л. е добре да отдели и екип, който да отговаря на въпроси на партньори и клиенти и проактивно да търси подкрепата им - те са важна част и от общественото мнение. В случаи на подобна несправедливост, която е отразена и в медиите, е естествено и очаквано да се появят и призиви за подкрепа в социалните мрежи и темата от частен случай да стане национален проблем. От това К.Л. може само да се възползва.

В зависимост от развитието на казуса, може да е добър ход К.Л. да засили значително комуникационните активности и около продуктите си, да организира промоционални събития, да произведе пиар съдържание съвместно със свои бизнес партньори и корпоративни клиенти - да даде ясен знак, че няма да остави бизнеса си, в който е вложил толкова много през последните 10 години, на рейдърски набези.

Компанията може да потърси подкрепа и от съсловни организации, в които членува, от народни представители от областта и особено настоятелно да търси правата си пред органите на МВР и прокуратурата във връзка със своя сигнал срещу Ж.С.

Такива атаки рядко приключват с една акция. К.Л. трябва да е мобилизиран и готов за следващи удари от Ж.С. и неговите “връзки” - и да предвиди и най-лошите сценарии. Включително за обвинение, което ще се протака преди да падне в съда, за клеветническа кампания срещу бизнеса, за всякакви удари под кръста, за тежки преговори за изкупуване на дела на Ж.С., за дълги съдебни дела. Но неизменно трябва да работи тясно със своите адвокати и комуникационни специалисти и да се адаптира към необходимите промени в стратегията във всеки един момент.

***

Константина Маркова има близо 25 години опит в комуникациите и връзките с обществеността в различни сектори – от медии, през индустриални производства до браншови организации и институции в изпълнителната власт. Основава HeatMark Communications през 2021 г. с фокус върху управлението на корпоративна и лична репутация и превенция и комуникация на кризи. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ